Бай, бай, Байдън?
След "супервторника" в САЩ загадката е как да се спре възшествието на Антихриста
Ако много държи да предсказва непредсказуемите събития в българските сглобки и ротации, човек трябва да тръгне от повратите в американската политика. Това е правилният дедуктивен подход, другото го оставете на Ванга.
Например, когато националистът Тръмп беше президент, тук долу управляваше сглобка на ГЕРБ с балканските националисти. А сега, при глобалиста Байдън, на власт тук е сглобка на ГЕРБ с нашенските натовци интернационалисти. Тогава военен министър беше македонстващият патриот Каракачанов, сега – украинстващият натовец Тагарев. “Каквото горе, това и долу”, биха казали последователите на Хермес Трисмегист.
Ако човек е херметик, не може да не забележи, че голямата бъркотия в ротацията тук долу случайно съвпада с оставката на знаменитата Виктория Нюланд там горе. Както е известно, тя отговаря за нашите географски ширини и дължини в Държавния департамент. Дали не предстои някакъв геостратегически завой? Нищо чудно, геостратегията напоследък нещо не върви. Но големият завой, който би могъл да обърне наопаки българската политика, ще стане през ноември, когато избирателите ще решат кой да се нанесе в Белия дом догодина.
Онзи ден така нареченият супервторник* отстрани последните съмнения, двубоят ще е между Тръмп и Байдън. Това решиха по най-демократичен път политически най-активните граждани. Но пък по-нормалните май не са съгласни. Според анкетите 70 на сто от американците искат Байдън да се откаже от втория мандат, а 60 на сто искат същото от Тръмп.
Явно и двете партии не успяха да намерят оптималните кандидати, но все пак Тръмп по-добре владее своите фенове. Според анкетите по време на “супервторника” 48 на сто от избирателите на Тръмп са обхванати от ентусиазъм, докато при Байдън го казват само 28 на сто от неговите хора, при това с половин уста.
Демократите явно увесиха носове – дали не заложихме на куция кон?
Демоскопията не ги успокоява. В национален мащаб Тръмп засега води Байдън само с 2 пункта, нищо особено - но както знаем, надпреварата се решава само в седем “люлеещи се” щата. А там Тръмп води с 6,5 пункта в Джорджия, с 1 - в Уисконсин, с 5,5 - в Аризона, със 7,7 - в Невада, с 3,6 - в Мичиган, и само в Пенсилвания нещата са на кантар.
Ако изборите бяха днес, то според социологията Тръмп щеше да има 293 делегати в електоралната колегия, а Байдън – едва 245.
Ако оставим настрана личностите, то в спора за политиките пак републиканците бият. Според соцагенцията “Шон Купърмън рисърч” Тръмп мачка Байдън по всички важни теми – за имиграцията с 29 пункта, за икономиката - с 11, за националната сигурност - с 23, за войната в Украйна - с 9. Така че това е положението. Като добавим напредналата възраст на Байдън (81-82 г.), в съчетание с болезнената деградация на когнитивните му способности,
на какво изобщо разчитат демократическите стратези?
Да не би да имат някакъв скрит коз? Имат, тоест имаха – планът беше да елиминират Тръмп чрез съдебни войни. В някои щати и градове Тръмп е по-ненавиждан и от Антихриста и там магистратите са само свои хора. Срещу него се водят 4 съдебни дела с 91 обвинения, много от които биха го вкарали в затвора за поне 100 години. Освен това в 30 щата се водят дела да не бъде вписан в избирателните бюлетини, което би дало на Заспалия Джо (този прякор му лепна Тръмп) служебна победа.
Хитър план, но вече се срина. Оказа се, че с всяко криминално обвинение рейтингът на Тръмп расте, защото народът го възприема като политическа репресия.
Малко преди “супервторника” Върховният съд на САЩ прие 2 исторически решения. Първото - реши да разгледа въпроса за президентския имунитет, с което криминалните дела се отложиха с месеци и няма как да приключат навреме за изборите. Второ, забрани на щатите да махат Тръмп от избирателните бюлетини.
“Крайно време е да спрем да се надяваме, че съдилищата ще спрат Тръмп!” – писа медийният бункер на демократите “Слейд” – ние трябва да спрем да се самозалъгваме… Изборите през 2024, както и всички останали, зависят от избирателната активност. Тя не е работа на съда, тя е наша работа.”
Как успя върхушката на Демократическата партия да изтърве така нещата?
Сами са си виновни – увлечени в джендъризма, отворените граници и войните, те свикнаха да отстраняват силните кандидатури – традиционните леви, пацифистите и изобщо политиците с принципи. През 2016 г. изиграха номер на социалиста Бърни Сандърс, за да издигнат ястребицата Хилари Клинтън. През 2020 г. устроиха режисиран капан на Сандърс, за да инсталират Байдън. Тази година елиминираха от надпреварата Робърт Кенеди-младши, най-одобрявания политик в САЩ. Грехът на Кенеди е, че иска мир в Украйна и фармацевтичното лоби го мрази.
Стигна се дотам, че сериозните играчи в партията гледат отстрани и чакат Байдън сам да се откаже, след което да кацнат в надпреварата с парашутите. Кажи - речи всеки ден в приятелските медии се появяват приятелски съвети –
откажи се, Джо! Не се измъчвай, гледай си старините!
Барак Обама, който все още е най-влиятелният човек в партията, вече няколко пъти му дава този съвет, но Джо не вдява. Но кой знае, може би вдява, но изчаква най-подходящия момент?
Най-подходящият момент е през август на конгреса на Демократическата партия. Тогава върхушката може да си избере кандидата без нови първични избори. Кой обаче би имал шансове срещу Тръмп? Вицепрезидентката Камала Харис не става – рейтингът ѝ е под цокъла. Губернаторът на Калифорния Кевин Нюсъм стои чудесно пред публика и има голямо желание, но работите в щата му са при кривата круша. Тръмп ще му лепне прякор и ще го съсипе.
Всеки ден в медиите някой гуру на демократите се сеща за Мишел Обама
- съпругата на по-предишния президент. И нищо чудно – тя е много известна, интелигентна, симпатична и успешна. Според социолозите спокойно може да прегази Тръмп. Фактът, че досега не се е занимавала с политика, даже е предимство. Тръмп как стана президент?
Единственият проблем е, че Мишел не желае. Но до август има достатъчно време да я убедят. И без да се е кандидатирала, букмейкърите вече я включват в залозите с 8 процента шанс. Аз лично веднага залагам 10 лева.
*“Супервторник” е денят, в който партиите в 15 щата провеждат първичните си избори за президент и повече останали избираеми длъжности. Тогава обикновено става ясно кой е водещият кандидат и кои нямат шансове.