Соня Йончева: Музиката назовава емоциите, които малкото дете все още не може да изрази
Имала съм шанса досега да срещам хора, които са ми давали подходящи съвети, казва световноизвестната българска оперна певица
- Госпожо Йончева, как стигнахте до идеята за цикъла от концерти “Съкровени гласове”, с който докарахте в София, а и предстои да организирате още, изяви със световни звезди, които са в зенита на кариерата си?
- Аз, освен че пея, и се възхищавам на човешкия глас. Смятам, че той е истински изразител на нашата душа и ако сте забелязали, гласът на всеки човек е неповторим.
Самата аз се влюбих като малка в гласа на една певица, чието име вече не си спомням. Бях малка и пеех в един хор в Пловдив тогава, често ме изкарваха отпред да правя солото.
Идеята ми дойде от това, че исках всички тези колеги да ги сложа под една шапка. Всеки от тях идва от различна държава,
те са представители на различни култури
И всички, към които се обърнах, приеха с ентусиазъм идеята. Имам един прекрасен екип в моята продуцентска компания от млади хора, които работят с голяма енергия тук, в София. И ето че стана, и то много бързо. Предстоят концертите на Виторио Григоло, на Роландо Виязон, който ще гостува за втори път в България, Пьотър Бечала и още много други. Аз самата имах вече два концерта в рамките на този цикъл.
- Вашият репертоар е доста широк. Чухме ви да пеете “Заблеяло ми агънце”, испанска сарсуела, популярни песни от мюзикъли. Да не говорим за бароковата музика. Има ли предел, пред който да се спрете?
- Аз смятам, че музиката е онова изкуство, което много точно успява да обрисува нашите емоции и състояния и изобщо да проникне дълбоко в нашата психология, и то точно там, където няма нужда от никакви думи.
Затова дали ще бъде джаз, кросоувър, популярна музика, белканто, няма значение. Когато един човек чувства нуждата да се изрази и има, разбира се, професионалния багаж и натрупване,
за да може да предаде тази музика на слушателя,
тогава защо трябва да има някакви граници?
Между другото, скоро ще имам един концерт в Баден Баден, на който ще представя специална програма, наречена “Пееща актриса”. Тя се състои от популярни филмови мелодии още от 30-те и 40-те години на миналия век.
Ще включа песни, които едно време дядо ми и баба ми са ми пускали. И една българска песен от филм – “Замълчи, замълчи” от “Любимец 13”.
Но операта е една огромна машина, тя е колективно изкуство. Една група артисти, които дишат, работят и живеят за два часа заедно. С нищо не може да се сравни.
Искам да ви кажа, че имам различни музикантски мечти, винаги нещо ми се е искало да изпея, но то се получава не когато аз искам. Нещата се случват тогава, когато се случат. Успехът при мен често не е търсен, даже успех не е точната дума, по-скоро реализацията на моите мечти. Даже май нямам пръст в тази работа.
- Как се чувствате тук, в Софийската опера? А и като артист от страна, която е дала големи оперни гласове на света в близкото и далечното минало?
- За мен е голяма чест това. Аз съм голям защитник на българските постижения в класическата музика. За мен е било привилегия
да обяснявам на хората от коя страна съм, каква съм
Пък и срещам много български колеги по света и винаги се радвам. Казвам си, че едно на – има бъдеще операта в България.
- А има ли български певци, на които се възхищавате?
- Да, абсолютно. Имах честта да се запозная с Николай Гяуров, беше скоро преди смъртта му.
Възхищавала съм се и на Райна Кабиванска. Никога няма да забравя това – бях малка, тя идваше да пее на Античния театър в Пловдив. Появи се с една дълга бяла рокля, така съм си мечтала да приличам на нея като излъчване преди още и да помисля да ставам оперна певица. Харесвам много Александрина Пендачанска.
- Имам чувството, че агенциите и импресариите винаги когато се появи някой с хубав глас, започват да го карат да пее всичко. И само след няколко години този певец може буквално да изчезне от сцената, защото пее неподходящи за него роли. Вие сблъсквали ли сте се с това?
- Това се случва горе-долу по един и същ начин. Когато се появи един голям глас, всички се нахвърлят върху него. Започват да валят предложения за какво ли не. Директорите на оперните театри невинаги разбират кое е подходящо за този певец и кое – не.
Аз съм имала някак си шанса да срещна интересни хора, които са ме съветвали за такива неща и тези съвети по някакъв начин са ми останали в главата. Такъв човек беше например Марта Орнелас, съпругата на Пласидо Доминго. Самият той също.
Имала съм, разбира се, репертоар, за който съм избързвала. Но това е било винаги добре изчислен риск от моя страна,
никога не съм издевателствала над гласа
– този инструмент, който живее в тялото ми. Случвало се е например да правя нещо сега, но се оказва, че трябва да минат поне няколко месеца, докато нещата дойдат на мястото си и ролята или музикалното произведение стават.
Изобщо аз се упражнявам всеки ден, всеки ден трябва да имам възможност за контрол над гласа. Но е важно и хората около мен да имат смелостта и куража да ми казват истината.
- Избрахте да правите оперен дебют в София с “Бохеми”, на чието изпълнение ви се възхищават по целия свят. Какво искате да кажете чрез вашата героиня Мими?
- Мими дойде при мен неочаквано. Просто първото ми участие в тази опера беше нещо непредвидено първоначално. И чудно – усетих всички вибрации на тази малка, сладка нежна душа, която иска да има в живота си любовта. И е много искрена.
Винаги съм се замисляла над това – тя е единственият персонаж в тази опера на Пучини, който има силата да се изправи и да каже истината в очите на другите. Която останалите се опитват да премълчат и да скрият от нея.
Не съм се замисляла какво повече мога да кажа на публиката с тази героиня в сравнение с всички именити мои колежки преди мен. Но
при всички случаи ще бъда искрена
Важно е и че съм обградена с много добри колеги. Диригент е моят добър приятел Боян Виденов. Ние се познаваме с него от много време, много концерти сме правили заедно, ето че се събираме отново в тази красива класическа постановка на “Бохеми” в Софийската опера.
Още от 2020 г. се познавам с Божидар Божкилов, който ще пее Колин. Тогава правих един конкурс, в който изслушах много български гласове и се убедих, че бъдещето на българската опера е осигурено. Божидар още с първите минути ми стана ясно, че е именно от това бъдеще.
- Предстоят ли още ваши участия тук?
- През лятото ще пея в концертен вариант на “Тоска” на Античния театър в Пловдив. А тук, в София сме говорили с акад. Пламен Карталов, директора на Софийската опера и балет, за участия в “Тоска”, в новата постановка на “Медея” и в “Мадам Бътерфлай”.
- В програмата на нюйоркската Метрополитън опера за идния сезон бе обявено, че ще пеете Лиза от “Дама пика”. Но няма ли роля, с която все се разминавате и все не се случва да изпеете?
- Имам огромни симпатии към ролята на Саломе от едноименната опера на Рихард Щраус. Но знам, че сега не мога да я изпълня, тъй че все още ми е блян. Тя е толкова млада, блика от енергия. Но в същото време се изисква особен, силен глас.
Напоследък обожавам Густав Малер и дори мисля да пея Вагнер, мисля, че това са ми общо взето мечтите в момента.
- Опитвате ли се да откривате музикален талант у двете си деца – Матео и София? И откривате ли?
- Да, като всяка майка очите и ушите ми са изострени по отношение на децата ми. Искам още от малки да разбера какви хора са те, какъв ще бъде техният път.
И затова се опитвам и да разбера дали са музикални. Но без да упражнявам насилие върху тях. И да ви кажа – намирам такова дарование. Винаги им оставям една огромна свобода, те не чувстват никакъв натиск от моя страна.
Трябва да знаете, че музиката е един огромен духовен свят, всичко, което се случва в нашата глава,
има някакво отражения в музиката
Едно малко дете може да не знае какво е любов или омраза, но несъмнено изпитва тези чувства. Тогава идва музиката и тя има точно тази сила – тя назовава емоциите.
В Швейцария, където живея, а предполагам и в България е много модерно сега да се водят децата на психолог и при най-малкия проблем. Но аз смятам, че далеч по-удачно е в тази възраст те да бъдат занимавани с музика. Без да бъдат насилвани да го правят. Музиката е онова вълшебно нещо, което
ще ги накара да разберат собствените си емоции
Да обичат, да вярват, да са съпричастни.
Затова смятам, че децата трябва да се занимават с музика, а и изобщо с изкуство. Мисля че когато бях малка, поне 30% от това, с което съм се занимавала в училище или извън него, беше свързано с музика, нищо че съм живяла в сравнително краен квартал на Пловдив. Всеки от нас е стъпил за първи път в театър или на концерт, заведен за ръчичка от мама и татко. Може би тогава за първи път у това дете е възникнала мечта да бъде на сцената. Дали ще се качи на нея, или не, няма значение. Все пак ние така възпитаваме и утрешната публика.
В интервюто са използвани и въпроси на други медии