Синдикалист: 10% от учителите са пенсионери или са в пенсионна възраст
Професията на учителя в България е със спорен рейтинг и застаряващ ефект. От работещите във всички видове училища учители, по информация от Министерството на образованието и науката (МОН), почти 10 процента (9,38) са работещи пенсионери или са в пенсионна възраст. При учителите в детските градини, тази тенденция надвишава 15 процента, се казва в съобщение от Синдиката "Образование" към КТ "Подкрепа" с председател д-р Юлиян Петров, цитирано от БТА.
От градовете, разбираемо, на на първо място е София-град с 876 учители в пенсионна възраст и с 1613 учители, работещи пенсионери.
Втори в тази класация е регион Варна, със 157 учители в пенсионна възраст и с 249 работещи учители, вече пенсионери.
На трето място е регион Стара Загора, съответно със 105 работещи и със 164 вече пенсионирани, и работещи учители.
Пловдив също се включва успешно в този кастинг с 240 работещи и пенсионирани вече учители.
Общо всички учители и директори в България, според Центъра за информационно осигуряване на образованието (ЦИОО), са 95 574.
При директорите на училища ситуацията е още по-драматична. Близо 20 процента (19,4) са работещите пенсионери или директори, работещи в пенсионна възраст, като 155 са директорите в пенсионна възраст и 299 са работещите директори, вече пенсионери.
В момента образователната система е в режим на организиране на директорски конкурси, като кандидатите за директори на училища намаляват като трайна тенденция, отбелязват от синдиката.
От обявените 276 училища в 33 интерeсът е нулев - няма кандидати, а в останалите кандидатстват общо 415 учители, като това прави средно по 1,5 кандидати за едно директорско място.
"Тези конкурси ще бъдат провеждани, като комисиите за избор на директори ще се структурират без участието на учители, директори и техните синдикати, което прави безкрайно спорна експертизата в тях. Скандално е и участието на представители на Обществения съвет, без никакъв ценз или педагогическо образование, което е по-скоро обидно към бъдещите лидери на образователни институции", коментират от Синдиката "Образование".
Според 90,1 процента от участниците в националното изследване на Синдиката "Образование" връщането на изискване за концепция за стратегическо управление на институцията за период от три години, според чл. 8, ал. 21 т. 3, от наредба 16, която беше изисквана преди 25 години, е грешка, лишена е от експертна логика.
"Възнагражденията на учители и директори на нива 125 процента над средната брутна работна заплата за страната не успяват да събудят интереса у младите учители, поради брутално нарасналите задължения към педагогическите специалисти и честите препоръки, и обвинения на много институции, и на родители, и на техните организации, към педагозите", заявяват от синдиката.
"Докато учителят не получи инструментите за дисциплина в клас и свобода в своята работа, историческото доверие и вяра в неговия труд, младите няма да остават в системата, а средната възраст на така наречените, незнайно защо педагогически специалисти, ще чупи всички психологически граници", коментира председателят на Синдиката "Образование" д-р Юлиян Петров.
Както писа БТА, общо 415 души кандидатстват в конкурсите за директори, обявени от Регионалните управления на образованието (РУО) в страната. Някои са подали заявления за две и повече училища, а за 33 от общо обявените 276 вакантни места на този етап няма желаещи да заемат ръководната позиция, съобщи на 16 февруари пресцентърът на Министерството на образованието и науката.
По инициатива на министъра на образованието и науката Галин Цоков бяха променени част от правилата за организирането на конкурсите, а гарантирането на публичност във всеки един етап от тяхното провеждане е основен приоритет. За първи път изборът на директори на образователни институции е ориентиран не просто към намирането на администратори, а към търсене на лидери, които биха допринесли за промяната в българското образование.
На допуснатите кандидати до следващия етап на конкурсите предстои да решат тест, генериран в МОН в деня на изпита и който ще бъде единен за цялата страна. Той ще съдържа 50 въпроса, а времето за решаването му ще бъде 70 минути. За всеки въпрос има три варианта за отговори, от които само един е верен и носи една точка. Минималният резултат за допускане до следващия етап от конкурса е 30 точки, съобщиха тогава от МОН.