Д-р Явор Пукалски: Никога не усуквайте и не вдигайте малко дете за ръцете
Това е профилактика на болезнено изкълчване, с което е всеки 5-и малък пациент с оплаквания в лакътя, казва д-р Явор Пукалски, обичаният от малките пациенти ортепед-травматолог от "Пирогов" и член на лигата "Лекарите, на които вярваме".
Ортопедичните проблеми са често срещани при децата в доучилищна възраст. Те могат да бъдат вродени или придобити. За симптомите и възможностите за лечение на част от тях разказа детският ортопед-травматолог от “Пирогов” д-р Явор Пукалски. Той обясни, че счупванията при децата са по-чести от изкълчванията, защото костите им са порьозни. При съмнение за счупване винаги е подходящо да се обездвижи травмираната зона, да се повдигне на по-високо крайникът, да се постави студено на мястото на отока, без да се мокри кожата, а при видима тежка деформация на крайника пациентът не трябва да приема нищо през устата (да се храни и пие течности) до извършване на преглед от лекар.
Ортопедът разказа още, че често срещаните дисплазии на тазобедрената става е добре да бъдат установени рано, когато консервативното лечение обикновено е 95% ефективно. За навременно диагностициране на евентуален проблем се препоръчва профилактичен преглед на бебето между 45-ия и 60-ия ден. (Симптомите, които намекват за проблем със ставата вижте по-долу.)
За друг масов проблем в ранното детство - плоскостъпието, което се наблюдава се при почти 65% от децата до 6-годишна възраст, клиничният преглед е достатъчен за начална диагностика. Изразява се в липса или снижаване на естествения свод (арка) от вътрешната страна на ходилото. “Изпълването на генетичния потенциал на едно дете за оформянето на свода става, когато то ходи босо, стимулирайки рецепторите по долната страна на ходилото. Това може да бъде както по неравна повърхност заради механичното дразнене, така и по равна, която е по-топла или по-студена, заради термичното въздействие”, обясни специалистът.
Ето и втората част от неговите съвети за здравето на опорно-двигателния апарат в ранното детство.
Сколиоза
Терминът идва от древногръцки и означава огъване. Това е състояние, при което гръбначният стълб на човека има странично отклонение. Среща се при около 3 процента от хората, като най-често се развива във възрастта от 10 до 20 г. Жените са по-силно засегнати от мъжете - в съотношение 4:1.
Причината за повечето случаи е неизвестна, но се смята, че включва комбинация от генетични и екологични фактори. Може да се появи и поради друго състояние като церебрална парализа, синдром на Марфан като и неврофиброматоза. В 85% сколиозата е идиопатична – причините за нейната поява не са напълно ясни.
Относително малка част от децата се оплакват от болка в гърба. В повечето случаи родителите виждат проблем, свързан с асиметрия на гърба на детето. Обикновено след излизане от баня, когато детето е голо, им прави впечатление различното ниво на рамената или лопатките. Клиничният преглед изследва линията на гръбначния стълб при навеждане напред, тонуса на мускулите около гръбнака, изпъкването на ребрата, оформянето на гръдния кош.
При съмнение за гръбначно изкривяване се правят рентгенови снимки на целия гръбнак в изправен стоеж и се мерят точните ъгли на отклонение.
Бебетата се раждат с С-образно извит гръб. Естествената двойна S-образна форма на гръбнака се създава чрез образуването на вторичните кривини. Едната е на нивото на шията и втората - на нивото на кръста. Това се случва в отговор на укрепващата мускулатура и постепенното приучаване на бебето да повдига глава, сяда, пълзи, изправя се и ходи.
Лечението на сколиозата в тази възрастова група зависи от подлежащите причини и големината на кривата, но около 80% от случаите търпят спонтанна корекция, останалите може да са с лоша прогноза. Ключов момент е ранното диагностициране. Гръбначният стълб се преглежда рутинно при първото посещение на ортопед (40-60 дни след раждането), около 4,5 г., когато се преглеждат ходилата, както и преди започване на училище.
Болезнена пронация
Представлява частично изкълчване на главата на лъчевата кост на нивото на лакътя, най-често вследствие на внезапна тракция (дърпане) или ротация (усукване) на предмишницата при изпънат лакът.
Пациентите са около 1/5 от пристигащите за преглед в спешния детски травматологичен кабинет с оплаквания в областта на лакътя. Най-типична е за 2-3-годишните. Момичетата са малко по-често засегнати.
Профилактиката включва забрана за усукване и вдигане на детето за ръцете.
Детето се оплаква от болка, не иска да сгъва лакътя си, щади крайника, като го държи изпънат и фиксиран встрани до тялото. Липсва оток, кръвонасядане или деформация. При разпитване родителят разказва за внезапно изтегляне и/или усукване на ръката – при игра, обличане, докато води детето за ръка. Възможно е да съобщи, че болката е на нивото на китката или рамото, макар че при преглед не е налице.
В случаите с типична анамнеза и оплаквания рентгеновото изследване е излишно.
Наместването на болезнената пронация е лесно, особено когато не е минал по-дълъг период от време до пристигането на детето в спешния кабинет. По правило е съпроводено с феномен на изщракване. Няколко минути по-късно детето се чувства добре и може свободно да движи и използва ръката. Случаите с по-голяма давност изискват прилагането на по-голяма сила и са свързани с по-голям дискомфорт по време и след наместването. Обездвижване по правило не е необходимо.
Епизод на болезнена пронация разкрива предразположеност на детето към състоянието. То може да се повтори както от същата, така и от другата страна, но не води до трайни последствия, без значение от броя епизоди. Поради анатомичните промени, които настъпват в зоната в процеса на израстване, до около 7-годишна възраст състоянието изчезва спонтанно.
5 основни симптома подсказват проблем в тазобедрената става
При новородени дисплазия на тазобедрената става (ДТБС) не води до болка и това може да бъде подвеждащо, че пролем няма. Но родителите трябва да го ходозират, ако:
- Чуват или усещат прищракване на нивото на тазобедрените стави, обикновено при повиване или гимнастика на новороденото.
- Виждат разлика в дължината на крачетата
- Забелязват разлика в обема движение на двата крайника
- Отчитат асиметрия в кожните гънки на нивото на дупето или бедрата
- При прохождане детето може да накуцва.
Повишен риск от дисплазия на тазобедрената става имат момичетата; първородните деца; родените преждевременно; износени деца, родени в седалищно предлежание (позицията на плода е такава, че седалището се изражда преди главата, вместо обратното); при близък роднина с ДТБС (например майка, баща, брат, сестра и т.н.); при пренатално развитие в малко количество околоплодна течност; проблемна или многоплодна бременност.