Генетични тестове измерват риска от 10 често срещани заболявания

21.02.2024 20:55
Снимка: Pixabay

Прецизни генетични тестове за 10 често срещани заболявания са почти готови за всекидневна употреба в лекарските кабинети, предаде ЮПИ, позовавайки се на ново изследване, публикувано в сп. "Нейчър медисин". 

Генните сканирания за 10 често срещани заболявания са усъвършенствани до такава степен, че понастоящем се тестват в клинични изследвания, според екип от института "Броуд" към Масачузетския технологичен институт и Харвардския университет. 

Тестовете оценяват специфичния генетичен риск за дадено лице от заболявания като предсърдно мъждене, рак на гърдата, бъбречни заболявания, сърдечни заболявания, висок холестерол, рак на простатата, астма, диабет тип 1 и тип 2 и затлъстяване.

Специалистите се надяват в бъдеще подобен вид информация да се използва в превантивната медицина, за да помогне на хората да предприемат действия, които намаляват риска от заболяване, казва Найл  Ленън от научния екип.

Изследователите са усъвършенствали генетичните оценки за риск, използвайки разнообразна група от 2500 души. Резултатите показват, че около един от всеки пет участници е бил изложен на повишен риск от поне едно от 10-те целеви заболявания.

Тестовете сега се използват за оценка на риска на 25 000 участници в 10 академични медицински центъра в САЩ.

За всяко от 10-те заболявания изследователите са идентифицирали и проверили точните места в генома, които да бъдат анализирани за определяне на риска.

За да направят оценките по-точни, изследователите също така са разширили прегледа на данни, за да включат хора с различни генетични предци. Досега повечето подобни тестове са се основавали предимно на генетични данни за хора от европейски произход.

Екипът е използвал данни от финансираната от федералните власти програма за изследване "Всички ние", която събира здравна информация за 1 милион души с различен произход в САЩ.

Наборът от данни включва три пъти повече хора от неевропейски произход в сравнение с други големи колекции от генетични данни, използвани за разработване на оценки за генетичен риск, казват изследователите. 

В резултат на това новите тестове са по-добри при калибриране на оценката на генетичния риск на дадено лице спрямо неговия конкретен произход.

"Не можем да поправим всички отклонения в оценките на риска, но можем да гарантираме, че ако човек попада в група с висок риск за дадено заболяване, той ще бъде идентифициран като високорисков, независимо от генетичния му произход", казва Ленън.

Изследователите също така са оценили резултатите, които показват риск от заболяване, който може да бъде намален чрез медицинско лечение, скрининг за ранно откриване или промени в начина на живот като правилно хранене, физически упражнения и добър сън, предава БТА.

Последващи проучвания ще оценят колко добре резултатите прогнозират риска и как те могат да повлияят на здравните грижи за пациентите.

Други от Докторе кажи

Четири нови операционни зали заработиха в "Св. Екатерина"

С водосвет за здраве и благополучие, отслужен от Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, в Университетската многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „Света

Икономическата тежест на злокачествените заболявания от HPV само за 2 години е 51.3 милиона евро

Общите разходи за лечение на 3 623 пациенти с рак на вулвата, вагината, ануса, пениса, и глава и шия възлизат на 10,9 милиона евро през 2018 г., 11,9 милиона евро през 2019 г

Търсят варианти за повече ваксини срещу грип за свободна продажба

Ще се водят разговори за по-големи квоти ваксини срещу грип за свободния пазар, коментира пред журналисти служебният министър на здравеопазването д-р Галя Кондева, предава БТА

Изпълнителният директор на "Пирогов" стана мисионер на детско здраве

Изпълнителният директор на УМБАЛСМ „Пирогов" д-р Валентин Димитров получи приза „Мисионер на детското здраве". Това стана по време на кръгла маса, организирана от софийската детска градина „Алиса" на

ВМА откри две реновирани клиники

С тържествен водосвет бяха осветени реновираните две клиники от Катедрата по инфекциозни болести на Военномедицинска академия (ВМА). Структурата е отделена в самостоятелна сграда от 1990 г

>