5 възможни решения на уравнението, в което едни избори винаги са наум
Голямото раздвижване вдясно около Христо Иванов говори за сериозна промяна в политическия сценарий
Септември май ще е горещ като юни
Подранилата пролет нахлу и в политиката, скочиха градусите на партийния живот. Само двайсетина дни преди голямата дата през март, когато трябва(ше) да стане ротацията, атмосферата закипя и прогнозата взе динамично да се променя.
Бойко Борисов предупреди, че може смяната на Николай Денков и Мария Габриел да не е закована за 6.03. или пък че академикът може и да подаде оставката, но да не му я гласуват.
“На 6 март аз ще си подам оставката, има си нормална конституционна процедура,
правителството продължава да си изпълнява задълженията, докато се вземе следващото решение, така че тук няма драма, ако не му се пречи да работи. За Външно министерство трябва да се намери решение, което е приемливо и за двете страни. Това, което стана ясно, е, че трябва да има контакт с външните партньори и този контакт най-лесно може да се реализира, ако просто си сменим местата с госпожа Габриел”, отвърна му премиерът Денков на връщане от Мюнхен в неделя.
За сцените между партньорите вече е трудно да се прецени дали са за пред публиката - шумно се карат, но реално са напът да се разберат (след известно извиване на ръце), или наистина ще се разглобят. Акад. Денков отправи посланието си към Брюксел пред еврокомисаря по правосъдие - спокойно, няма да правим избори 2 в 1 заедно с европейските и пак да вкарваме държавата в нестабилност. Няколко пъти споменава за управленска програма до края на мандата, Делян Пеевски също отправя пожелания в тази посока.
Партиите обаче видимо работят и по изборен сценарий. А че всички имат един вот наум, подсказват и процесите извън пряко спорещите за ротацията.
Първо бе запазването на марката “Трети март” за движение и политическа партия. Самият Румен Радев няма да играе с формацията сега, най-малкото защото европейските избори минават при “мижав интерес и не могат да вдигнат електоралната вълна, от която негов проект има нужда. Но някаква подготовка определено тече. Запазилата “Трети март” Весела Лечева още запазва мълчание, партийното строителство обаче е дълга и трудоемка работа и колкото по-рано започне, толкова по-добре. Енергията на една предизборна кампания е най-добрият летящ старт за всяко подобно начинание.
Още по-любопитно обаче е неочакваното ускорение в ДБ. Новосъздаденият клуб с това име събра лица, които няма как да се окажат на едно място само за да си говорят за зеления преход и демографските проблеми - както бе представено. Лицето на клуб “Ускорение” Владислав Панев, доскоро лидер на зелените в “Демократична България”, посрещна съпредседателите Христо Иванов и Атанас Атанасов, експрезидента Росен Плевнелиев, министрите Юлиян Попов и Кирил Вътев, Никола Минчев и Даниел Лорер от “Промяната”, Гергана и Соломон Паси, лидера на “Спаси София” Борис Бонев и депутати от ДБ, чиито преференции в листите ги правят
добра компания на нови лидери с амбиция “да ускорят реформите”
Нито един от актуалния най-близък кръг на Кирил Петков и много от политическия и икономическия кръг, участвал през годините в начинанията на бизнесмена и издател на “Капитал” и “Дневник” Иво Прокопиев. В двете медии междувременно за първи път се появяват по-критични текстове към ПП.
Самият Панев не отрече пред “24 часа”, че може в бъдеще да се стигне и до нова политическа формация, ако обществото покажело нужда. Засега обаче зад редовете се чете нуждата на ДБ да се отдалечат от ПП.
Христо Иванов е станал особено мълчалив от приемането на конституционната реформа насам, а активистите на “Да, България” и ДСБ са станали доста по-шумни в изразяването на недоволство в социалните мрежи. Постовете им показват, че най им тежи голямата дружба с Пеевски и Борисов. Първият обяви, че обича еднакво силно лидера на ГЕРБ и Кирил Петков, а вторият разказва как постоянно са заедно в кабинета му. И Петков е този, който чука на вратата, обикновено воден от ДПС.
Тази прегръдка с ГЕРБ и ДПС задушава градската десница. Двамата съпредседатели Иванов и Атанасов видимо също консумират любовта, но малка част от избирателите им приемат, че няма как иначе да са съуправляващи.
Само здравословната дистанция може да ги спаси от обезличаване и разпад
Например едно “Ускорение” дистанция. Призивът на клуба “напред” към реформи следва да се чете като “встрани” от ПП, ГЕРБ и ДПС. Особено в навечерието на европейските избори и пред постоянния риск от предсрочни парламентарни. Планът за общо явяване на ПП-ДБ за евровота остава, но със сигурност приятелският огън вътре ще е жесток.
Впрочем всичко това се потвърждава в прав текст от един анализ на “Дневник” от петък. Партиите във формацията “Демократична България” ще опитат да засилят вътрешните си връзки и да се заявяват по-ясно вдясно, разграничавайки се от либералните позици и на партньорите от “Продължаваме промяната”, се казва там. Тя ще търси “нови теми и идеи, които да я позиционират пред избирателите за следващи парламентарни избори”. А цялата инициатива, информира още сайтът на г-н Прокопиев, идва от Христо Иванов. Той ще иска от Кирил Петков и Асен Василев да се създаде колективен орган, който да се произнася за решенията на обединението, а измежду новите политически лица, които ще влязат в него, “в по-далечно бъдеще ще се очертаят и новите лидери на коалицията”.
На фона на тези подготвителни маневри на две потенциални нови формации, особено раздвижването вдясно, какъв е възможният изборен календар на 2024-а?
1. Вот 2 в 1 през юни, както “24 часа” допусна още преди Нова година. Този вот наум се изписва с все по-едри букви в политическото уравнение.
Бойко Борисов е човекът, който ще реши. Социолозите препотвърждават ГЕРБ като първа сила въпреки участието ѝ във властта. Електоратът не схваща правителството като нейно и не наказва партията за нито една от грешките му. А Мария Габриел е с най-високия рейтинг в кабинета.
Напълно по силите на Борисов е когато (и ако) тя стане премиер, да продължи да критикува сглобката и да се дистанцира, защото “Мария ще е там сама като кукувица с техните министри”, както той се изрази. Но все пак мандатът да е твой, министър-председателят - също, и да разказваш, че не си от тях, няма как да продължи успешно цели 9 месеца.
След предупреждението, че ротацията се отдалечава, Борисов може би наистина разсъждава върху варианта Денков и ПП-ДБ да продължат да си носят негативите. И да бъдат наказани на избори 2 в 1 с европейските, които ГЕРБ убедително ще спечели. Колкото повече негативи понасят хората на Денков, Петков и Василев, толкова повече Борисов се приближава до резултат, достатъчен да управлява и само с ДПС.
Но тъй като политическият разказ как ГЕРБ изобщо няма механизми за влияние във властта не е достоверен, може би партийният елит не е готов да се раздели сега с нея. Въпреки шумните дрязги доста неща вървят, планът за възстановяване и други инвестиции имат да се изпълняват и трябва добре да се прецени струва ли си всичко да се паузира.
2. Да не се паузира, но ротацията да се отложи. Време не остана до нея, а договорка още няма, така че тази ситуация изглежда логична.
Допълнителното време ще позволи на ГЕРБ да натисне за смяна на повече министри,
отколкото Денков си представя. А и самото отлагане по волята на бъдещия мандатоносител поставя партията в позицията тя да диктува. Ефектът ще е като при опция 1 - няма да закачи много негативи от управлението и това ще засили представянето на ГЕРБ на европейските избори след три месеца и половина.
В Румъния това се случи, макар и по други причини. Миналото лято, когато трябваше премиерите да се завъртят, действащият министър-председател обяви отлагане на ротацията, но не заради големи драми в коалицията, а заради учителска стачка. У нас земеделската стачка не изигра подобна роля, но всеки бранш, особено енергетиците (както подсказват запознати), има потенциал и той да спретне протест. А това може да доведе и до смяна на ресорния министър. Отделен въпрос е, че в Румъния правилата на ротацията бяха ясно разписани, вкючително какъв става оттеглилият се премиер - шеф на парламента, кои ключови министри сменя със свои доверени новият, как отговорността за управлението се носи солидарно и пр.
3. Избори наесен. Борисов ще има време да довърши партийни и държавни дела, а Мария Габриел - да осъществи това, за което напусна комисарския си пост в Брюксел. И да допълни в своята биография престижното “министър-председател” в периода, когато ще се договаря следващото европейско правителство. Все по-упорито се говори, че тя има шансове за върховен представител на ЕС по външната политика. Пост, който, ако ѝ бъде предложен, ще трябва да заеме през септември - октомври, подавайки оставка като премиер.
Това ще е подходящ повод за избори въпреки теоретичната възможност Денков веднага пак да поеме Министерския съвет. Като отговорен човек при договорка с Брюксел Габриел ще информира достатъчно рано партийните лидери. И ако решат, че не могат повече да продължат заедно - а дотогава поводи много, може да се разберат за разпускане на парламента през септември и съответно избори през ноември.
4. Все пак сработва първоначалният план за 9 месеца правителство с мандата на ГЕРБ от март до декември. Но още преди края им сглобката толкова се разскърцва, че вотът става неизбежен. Тук неудобството е в сезона - кой ходи в снега до урните, така че при хипотеза как следващият кабинет някак завършва мандата си, но повече ротации няма, предсрочните избори са по-вероятни през март 2025 г.
5. Обичта в коалицията, за която Пеевски говори, побеждава и партиите решават да продължат с евро-атлантическото си правителство на фона на външните предизвикателства - войната на Путин, резултатите от евровота (с вероятен пробив на крайнодесни), драматични избори в САЩ (с вероятно връщане на Тръмп). Така прехвърляме едно наум за догодина.
Сред рисковете за сегашните управляващи е, че дотогава хората около президента със сигурност ще са се организирали. Освен това за бъдещи ротации очевидно има нужда от нормално писмено споразумение между тях. Както и да не се разглоби покрай назначенията в регулаторите, битката за София и детонираните бомби в съдебната система.