На купон Вежди Рашидов кани Снежана Бахарова на неговата маса. Вече 30 г. седят един до друг
Споделят любовта към вкусната храна, разделят ги единствено филмите. Той обича екшън, а тя - сълзливите сюжети
24 x 24 е новата ни рубрика, с която "24 часа" влиза не само в 2024 година, но и в дълбоките, понякога спокойни, друг път бурни води на човешките отношения.
В нея ще каним известни "дуети" - в живота, на сцената, на екрана, в бизнеса. Общото между тях ще е едно - ще са умни, талантливи и стойностни хора, които имат какво да кажат. И не се страхуват да бъдат искрени.
Всеки от двамата ще отговаря на общо 24 еднакви и лични въпроса - една забавна, но и провокативна възможност човек да забави темпото и да си припомни защо обича другия или какво не харесва у него. А за любопитните ни читатели - шанс да ги опознаят по-отблизо.
Този път гости са скулпторът и бивш министър на културата Вежди Рашидов и красивата му съпруга - д-р Снежана Бахарова - Рашидова, която е кардиолог в болница "Пирогов". Брак сключват през 2006-а - много след като се запознават. И така вече близо 30 години са неразделни.
- Какво най-много цените в половинката си?
Снежана Бахарова: Честността и почтеността. Той е изключително грижовен съпруг, баща, дядо. Винаги съм се възхищавала на това, че е тръгнал от едно много трудно детство да преследва мечтата си да стане голям художник. И е постигнал тази мечта по най-убедителния начин. Ходила съм с него в района на мина “Бориева” край Мадан, където ми показа в какви условия е живял като ученик в прогимназията. Разплаках се, като видях откъде е тръгнал и как е изградил името си Вежди.
Вежди Рашидов: В една връзка човек търси онези качества, които да могат да попълват липсите в търсещия. Именно затова Бог е създал мъжа и жената и необходимостта да направят едно цяло, което да ги привлича и събира заедно. Качествата, които носи един мъж, понякога липсват в жената, а качествата на жената - в мъжа. Всичко това прави цялото, което смятаме за съвършено. Като зрял човек Снежа носи онези качества, които липсват при мене, и моите, които липсват при нея. Може би това ни привлича. А за Снежа - тя е добър човек, любяща майка, грижовна съпруга. Отвсякъде жена.
- А какво ви дразни?
Снежана: Не едно и две неща, но те са незначителни на фона на това, което харесвам и обичам в него.
Вежди: Ооо, дразнители дал Бог, но самият брак и семейство са договор между двама за обич и търпение - абе изобщо двама да се търпят, когато станат нетърпими. Семейството е низ от компромиси от всички страни. Ако в основата на едно семейство има много обич, Господ е дарил човека и с двете. Когато има грешка, има и прошка.
- Кои са трите най-любими негови/нейни неща?
Снежана: Ателието, семейството и приятелите.
Вежди: Тя е жена, която обича семейството, приятелите и професията си. Но повече от тези три неща обича кучето си Ари. Надявам се, че малко обич и за мен остава.
- Коя е случката с него/нея, която никога няма да забравите?
Снежана: За всичките близо 30 години, откакто сме заедно, има не една и две случки, които са паметни. Просълзявала съм се на много от тях, но това са много лични истории.
Вежди: 30 години заедно са сериозно време. Така че случките, които не бих забравил, са доста и почти всички са незабравими.
- Кой избира храната, филмите, музиката, пътуванията?
Снежана: Той е по-добър в кухнята от мен, моята сила не е там. В кулинарията той влага творчество. Аз съм по филмите с по-сантиментална история, а той е по екшъните. И двамата обичаме хубавата музика, там нямаме различия. За пътуванията - планираме ги заедно. Обичаме да пътуваме, това е едно от любимите ни неща. Но каквато и дестинация да изберем, не можем да се скрием. Вежди навсякъде е разпознаваем.
Вежди: Относно храната, аз съм по-добрият готвач. Обичам пазарите и магазините. Филмите ни разделят - тя обича любовната драма, докато аз “събирам гилзи”. За щастие, и музиката, и пътуванията са ни еднакво желани, близки и приемливи.
- Кое е най-любимото ви време на деня и годината, когато сте заедно?
Снежана: По време на отпуск и вечер, когато сме заедно. И уикендите, разбира се, когато сме само двамата и заобиколени от семейството.
Вежди: Вечерите са онова време, когато сядаме на масата, вечеряме заедно, разговаряме и гледаме поредния добър сериал. Това е и времето, когато имаме повече време заедно. Сутрин всички бързаме за някъде - тя за “Пирогов”, аз - за ателието. А лятото е най-любимото ни време от годината, и двамата сме топлолюбиви.
- Какво помните от първия път, в който го/я видяхте?
Снежана: На рожден ден на мой и негов приятел, който впоследствие ни стана и кум. Отидох сама и попаднах в компанията на много популярни личности, които бяха далеч от моя кръг тогава. Вежди беше човекът, който дойде при мен и ме покани да седна на масата до него. И така вече близо 30 години седим един до друг.
Вежди: Всичко беше много случайно. На рожден ден на приятел красива самотна дама и един не толкова красив младеж с чаша в ръка - малко настоятелен, малко кавалер, се срещнаха. И ето, това е резултатът.
- Кога разбрахте, че го/я обичате?
Снежана: В началото ми беше много любопитно и интересно с него. И с течение на времето се оказа, че не можем един без друг. Май това е любовта. Кога точно се влюбих, не мога да кажа, но с годините любовта се засили. Дано така бъде и до края.
Вежди: Късно. Първо я видях, оцених я и тръгнах към хубостта ѝ. Бавно във времето започнах да разбирам, че все повече я обичам. И ако така продължи и в старостта ми, ще бъда щастлив, че ще умра с много обич.
- Знаете ли кой е любимият му/ѝ филм, книга, цвят?
Снежана: Любимият му филм е “Кръстникът”, любима книга - има много, а любимият му цвят е черният.
Вежди: Сълзливите филми. Тя чете много книги и като всяка жена обича шареното. Но при “естет и дизайнер” като мен тя попада в защитената зона на естетиката.
- Кое е най-голямото различие в характерите ви?
Снежана: И двамата сме прекалено емоционални, но аз като че ли съм по-прагматична, не се паля толкова лесно. Може би го дължа на професията си.
Вежди: В характерите си ние сме като ин и ян, като доброто и злото, като красивото и грозното, като всичко в живота, където едното и другото се допълват и правят цяло.
- А по какво си приличате най-много?
Снежана: По нещата, които обичаме да правим заедно, по обичта ни към семейството, дома, децата, кучето Ари, към живота.
Вежди: Към всичко около нас сме еднакво добри, обаче при мен това не личи.
- Болка или преживяване, което бихте отнели от другия, ако можехте?
Снежана: Бих отнела всичко, което него го наранява, за да го защитя, защото той е изключително чувствителен и раним човек.
Вежди: В тази връзка аз бих поел отнемането на всичко като на скъп човек. За жалост, така сме създадени, че болките си ги носим сами, преживяванията са дълбоки и единственото, което в тежки моменти би било полезно, е присъствието или най-малкото - усещането за сигурност и енергия. Това понякога дава много сили на боледуващия. Преживях го в болница, когато всеки ден губех енергия за живота, но нейната ръка, с която стискаше моята, ми вдъхваше надежда, вяра и сили за живот. Това не се забравя.
- Как се променя любовта ви във времето?
Снежана: Любовта или я има, или я няма. Във времето става все по-дълбока. Любовта е чувството, което ни държи плътно един до друг в добро и лошо.
Вежди: Времето не може да променя любовта. То променя единствено външната ни опаковка, а любовта е в душите ни.
- А как се променихте в тази любов?
Снежана: Може би станах по-спокойна, по-сигурна, защото до себе си имам грижовен и стабилен човек, приятел, любим, на когото винаги мога да разчитам - най-близкият ми човек.
Вежди: Аз, амбициозният млад провинциален дивак, с такава любов констатирах, че ставам все по-човечен.
- Как бихте описали партньора си на друг човек?
Снежана: Като най-добрия, най-близкия ми човек.
Вежди: Като най-добрия, най-скъпия и най-нужния ми човек.
- Какво не бихте простили на другия?
Снежана: Досега не ми се е налагало да се замисля по този въпрос, че да преценявам какво не бих простила. А дребните битови дрязги бързо минават и заминават.
Вежди: Не зная дали бих могъл да не простя нещо на Снежа. Досега не съм се замислял над такъв въпрос, защото досега съм получавал от нея само чувство на сигурност.
- А какво не бихте простили на себе си в отношенията с другия?
Снежана: Не бих си простила, ако допусна по някакъв начин да злоупотребя с доверието му или пък да го нараня.
Вежди: Много често се е налагало заради невъздържаност или други ситуации да си лягам с гузна съвест. Като във всяка къща и в нашата коминът понякога пуши, но това никога не е повод да запалим цялата къща. Намирали сме сили да потушаваме емоциите с обич.
- Защо го/я обичате?
Снежана: Защото през всичките тези години съм се убедила, че това е човекът, с когото искам да остарея.
Вежди: Този въпрос може да бъде отправен единствено към Бог, който направлява чувствата ни. На този въпрос и аз не мога да намеря отговор. Обичам я!
- Как посрещате партньора си, когато се прибира у дома вечер?
Снежана: Сложена маса, топло ястие. И с усмивка.
Вежди: Със сервирана маса и чаша червено вино.
- Какво обичате да правите заедно и какво всеки предпочита да върши сам?
Снежана: Заедно - да гледаме филми, да се грижим за двора, цветята, дърветата. Аз - да ходя на разходка с кучето Ари на Витоша привечер, в този златен час, в който нямам обхват на телефона. А той предпочита да е сам в ателието си.
Вежди: Понякога готвим заедно. В ателието си предпочитам да съм сам.
- Чувствате ли се свободни във връзката си - да бъдете себе си, да имате свой приятелски кръг и занимания?
Снежана: Естествено, свободна съм! Вежди никога не ми е поставял ограничения. Имам приятелки още от ученическите години, с които често се виждаме. Обичам да ходя на театър.
Вежди: Абсолютно съм свободен. Имам много приятели, държа на тях, винаги е било така в живота ми. Не си предавам приятелите, а ги пазя. Те са за мен богатството, което един живот може да ми даде.
- Как реагира партньорът ви, когато му съобщавате лоша новина?
Снежана: Пали се за кратко, след което обсъждаме как да решим проблема.
Вежди: Емоционално, но после спокойно търсим решение.
- За какво се карате най-често и как решавате споровете?
Снежана: За кучето Ари, защото той винаги го прехранва. А Ари има режим.
Вежди: За глупости. Както повечето семейства, и ние не правим изключение. А споровете ги решаваме спокойно, когато приключим с коментарите.
- Има ли навик, който искате другият да промени?
Снежана: На години сме, на които навиците не се променят. Харесваме се каквито сме.
Вежди: Разбира се. Всеки човек има своите недостатъци или най-малкото - своите дразнители върху другия. Когато са навици, които може да отминеш или премълчиш, това е по-доброто, за да съхраниш по-важното - семейството и обичта.