Случаят с маймуните и още 3 научни експеримента, в които може да се познаете
Те показват типично социално поведение, но от него трябва да бягате, ако искате да постигате успех
"Точният човек" е новият специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за свободни работни места.
Има хиляди книги, които предлагат рецепти за успех в живота и кариерата. Някои дават ако не цели рецепти, то поне полезни съвети. Далеч по-интересно е обаче сами да си направите изводите къде сте вие и имате ли какво да поправяте, като прочетете няколко съвсем истински социални научни експерименти.
Случаят с маймуните
Изследователи затворили 5 маймуни в клетка със стълба и поставили на върха й банани. Щом някоя маймуна тръгвала да се изкачва към бананите, останалите били поливани с ледена вода. Скоро маймуните започнали да се нахвърлят и да бият всяка, която напирала към бананите. Естествено, в крайна сметка маймуните спрели изобщо да се катерят.
Изследователите извадили една от 5-те маймуни и вкарали нова в клетката. Тя веднага решила да се покатери по стълбата и да си вземе банан. Другите тутакси се нахвърлили върху нея и я свалили.
Учените постепенно започнали да заменят маймуните една по една. Накрая в клетката се озовали само такива, които никога не били поливани с ледена вода. Но въпреки това, щом някоя тръгвала по стълбата към бананите, всички останали се нахвърляли да я бият.
Ако попитате маймуните защо правят така, вероятно ще получите следните отговори:
о Защото такъв е редът тук.
о Защото всички така правят.
о Кой си ти, че да ми задаваш такива въпроси.
Но може би една от маймуните би се замислила: "Хм... Това е добър въпрос. Не знам."
Казусът с линиите
През 1951 г. проф. Соломон Аш направил експеримент със студенти от колежа "Суартмор". Поставил им задачата да сравняват линии. От всеки участник се очаквало да каже коя от три линии е най-близка по дължина с четвърта линия.
Аш включвал по един студент сред група актьори - подставени лица. Всеки от тях бил инструктиран да дава два пъти правилен отговор и след това неправилен, но еднакъв за всички подставени лица.
Психологът искал да провери дали студентите ще реагират като конформисти и ще започнат също да дават грешния отговор, за да не се окажат отцепници от групата.
Професорът повторил опита 50 пъти. 37 от студентите се съгласили с неправилния, но масов отговор въпреки безспорните физически доказателства за погрешността му. Само 13 отстояли мнението си, т.е. държали на това, което виждали с очите си.
Опитът с бонбона
През 60-те години Уолтър Мишел, известен социален психолог от Станфордския университет, провел уникален експеримент. Дал на група 4-годишни деца по един бонбон и им обещал още по един, ако издържат да не изядат първия 20 минути. Някои от малчуганите успели да устоят на изкушението, други се провалили.
Мишел проследил живота на децата до тяхното пълнолетие. Оказало се, че тези, които не са изяли бонбона, за да получат втори, са по-успешни - адаптират се значително по-лесно, получават по-високи оценки, по-благонадеждни личности са, имат повече самочувствие.
След няколко години група учени провели още по-мащабно проучване за самоконтрола и влиянието му върху личностната реализация. Проследили развитието на 1000 деца от 3-5 години до 32 години.
Резултатите показали, че малчуганите, които нямали добри умения за самоконтрол в детска възраст, са по-неспособни да взимат добри решения за себе си по-късно, имат по-ниски доходи, социален статус и качество на живот.
Други учени продължили експеримента с бонбона, но с възрастни от различни социални слоеве. И установили, че в групата с най-нисък социален статус се отчита най-голям процент хора, които изяждат бонбона, въпреки че само след 15 минути ще могат да изядат два.
Разговорите с тях след това разкрили, че тук въпросът не е в способността за самоконтрол, а в опита. Тези хора вече не вярват в хубави обещания и предпочитат да консумират веднага това, което имат, за да не загубят и него.
Театърът в Станфорд
През 1971 г. известният психолог Филип Зимбардо провел в Станфордския университет изследване как наложената социална роля влияе върху поведението. Той разделил 24 студенти на две групи - пазачи и затворници. В затвор превърнал мазето на факултета по психология.
Затворниците били вкарани в подземието с вързани очи, за да ги дезориентират и поставят в напълно непозната ситуация. След това били съблечени и обезпаразитени - за по-голяма достоверност. На пазачите раздали униформи и им казали, че е позволено да упражняват физически и психически контрол над затворниците, за да поддържат ред.
Пазачите още от самото начало влезли в роля и започнали да тормозят затворниците.
На следващата сутрин затворниците организирали бунт. Нататък сблъсъците взели да стават все по-ожесточени. Проф. Зимбардо прекратил експеримента на петия ден, защото видял, че и пазачите, и затворниците са напълно погълнати от своите роли.
В "Точният човек" - новия специален проект на "24 часа", можете да прочете още: