Божидар Божанов: Няма да спираме сайтове и профили, целта ни са мрежите за незаконна реклама
Никой държавен орган няма правомощия да решава кое е фалшива новина и кое - не, нито да блокира новинарско съдържание, казва депутатът от ПП-ДБ
Законопроектът на “Демократична България” за дезинформацията стресна не само ГЕРБ, но и партньора им в малката коалиция - “Продължаваме промяната”. Целта му е да бори анонимните профили и троловете, изкривяващи предизборни кампании, както и сайтовете, през които вървят фалшиви търговски реклами.
Макар текстовете да бяха разпратени от ДБ до медиите още в понеделник, 48 часа по-късно ГЕРБ и дори депутати от ПП-ДБ коментираха, че не са наясно какво точно е разписано. Инициаторите обаче са категорични, че документът е минал през обсъждане в групата на ПП-ДБ, а в момента е отворен и за по-широк дебат. Целта е да влезе за обсъждане в парламента до месец.
Отваря се врата за цензура, прикрита зад добри намерения - в това бе обвинена коалицията, след като стана ясно, че плановете са ДАНС, Комисията за защита на потребителите (КЗП) и ЦИК да бъдат включени в битката с троловете.
“Предлагаме възможности България да може да реагира на организирани форми на изкривяване на публичния дебат през социалните мрежи”, обясни съпредседателят на ПП-ДБ Христо Иванов.
Обявили идеите си предварително именно за да може да се обсъдят и изчистят всички внушения.
В законопроекта не се съдържат възможности за налагане на цензура на медии, които си вършат работата.
Тази опорка трябва да бъде оборена, запознайте се със съдържанието, настоя Иванов. И увери, че свободата на словото е важна за всички.
От ГЕРБ все още не са запознати с проекта. Мога да гарантирам, че ние цензура няма да позволим, увери обаче Бойко Борисов.
За събирането на становища по законопроекта отговаря депутатът от ДБ и бивш министър на електронното управление Божидар Божанов. (Виж интервюто долу.)
Според предлаганите текстове ДАНС ще следи дали социалните мрежи действат срещу троловете по време на предизборни кампании. За целта платформи с повече от 2 млн. български потребители ще се класифицират като такива от стратегическо значение за националната сигурност. Глобите за онлайн оператори, които не са приложили контрол и са застрашили изборния процес, са от 50 хил. до 5 млн. лв.
Разписани са и глоби до 15 хил. лв. за лица, които рекламират хранителни добавки с известни имена без тяхно разрешение. При повече от 10 такива сигнала за година достъпът до сайта ще се спира за 30 дни.
- Г-н Божанов, предложеният от парламентарната ви група закон за борба с дезинформацията няма ли да отвори път към налагане на цензура? И СБЖ изрази опасения. Как ще гарантирате, че непопулярно мнение ще може да се изразява свободно?
- Всеки път, като стане дума за дезинформация, някои хора реагират остро, тъй като привиждат опит за цензура. Затова нека ясно да обясня за какво става въпрос.
В законопроекта няма никакви варианти за цензура!
Никой държавен орган няма правомощия да решава кое е фалшива новина и кое - не. Няма правомощия за блокиране на новинарско съдържание. Повечето притеснения са по тази линия, затова започвам с тези уточнения.
Сайтовете за фалшиви новини, без значение дали са изцяло фалшиви, или с полуистини, са анонимни и се издържат от реклами. И проблемът е, че ако някой е засегнат,
не може да ги осъди, защото не знае кой стои зад тях
Тоест засегната страна не може да упражнява своите права. Искаме ясно да кажем на подобни сайтове, че ако ще правят пари от разпространението на подобни “новини”, трябва да е ясно кой стои зад тях.
Идеята е рекламните мрежи, през които си получават средствата, да имат информация за юридическите и физическите лица, които стоят зад това. Това е единственото, което предвиждаме по тази линия.
Рекламните мрежи се ползват и за
некоректно рекламно съдържание, за което ползват имената на журналисти, лекари,
популярни лица. Правят го без разрешение, за да продават лекарства, хранителни добавки и други, включително и съмнителни продукти. Това е незаконно съдържание. Държавата трябва да може да ограничава рекламирането на подобни продукти.
Повтарям - целта не са сайтове за новини, а мрежите за незаконна реклама. В законопроекта предвиждаме ограничаването на подобни мрежи за определен период и след съдебна санкция.
- Отдавна имаше нужда от мерки срещу фалшивите реклами, използващи популярни лица без разрешение. Но да ги спирате само за 30 дни достатъчно ли е? Могат ли да се въведат по-стриктни правила за собствеността на сайтовете и авторите в тях?
- Правилата за собствеността влизат в конфликт с цялата технология на интернет. Там анонимността е важна. Важно е да имаш сайт, макар да не е ясно кой си. Има сценарии, в които това е полезно.
В същото време, ако разпространяваш новини и си решил това да е бизнесът ти, особено атакувайки други хора с фалшиво съдържание, тогава действително трябва да знаем кой си. Не можем обаче да направим общи задължения да се декларира кой седи зад даден сайт. Най-малкото защото не всички са новинарски.
- Имате текст, посветен на анонимните профили, които опитват да “обръщат” предизборни кампании. Извън политическите щети кои са най-големите рискове от дезинформация?
- Част от законопроекта касае социалните мрежи. На практика в България говорим за фейсбук, другите са с доста малко потребители.
Фейсбук има много добре дефинирани правила за “трол ферми”
или “трол фабрики”. Те го наричат “координирано неавтентично поведение”. На теория идентифицират такива групи. На практика, особено когато се отнася за по-малки държави като България, това не се случва. В техните отчети тролски ферми, свързани с Русия например, почти няма. Това означава, че те са добри в теорията и не толкова в практиката. Това е така, защото няма никакъв контрол.
- Може ли да ги задължим да го въведат?
- Именно това е целта на законопроекта - въвеждаме задължение за много големи онлайн платформи, които използват системи за препоръчване на съдържание - каквато е фейсбук, да прилагат редица мерки за идентифициране на тези профили. Ние не казваме, че трябва да ги блокират. Те си имат собствени правила, по които извършват определени действия. Потребителите, които евентуално биха били блокирани, имат право да обжалват по общия ред на Регламента за цифровите услуги. И то не пред фейсбук, а пред трета страна, която е независима. Така че гаранциите както за сайтовете, така и за потребителите на социални мрежи ги има.
Има конкретна причина да включим ДАНС. Хармонизираното европейско право предвижда санкциите към социалните мрежи да бъдат налагани в държавата по произход, по установяване, което за фейсбук е Ирландия. Или от Еврокомисията. България не може да санкционира фейсбук за това, че не си изпълнява задълженията да внимава повече по време на предизборна кампания и да дава отчет на ЦИК какво е идентифицирала. По тази причина ги третираме в друго качество - оператор на съществена дейност за националната сигурност, какъвто фейсбук е. Особено като има милиони потребители в България.
Алгоритмите за препоръчване на съдържание представляват дейност от значение за националната сигурност. Затова ДАНС има това ново тясно правомощие: ако от фейсбук не изпълнят задължението да предоставят доклад за прилагането на мерките за идентифициране на групи от фалшиви акаунти, да бъдат глобени.
- Имат ли достатъчно капацитет КЗП и ЦИК да се справят с вменените им нови отговорности, свързани с контрола и налагането на санкции?
- Комисията за регулиране на съобщенията ще ги подпомага. Тази за защита на потребителите така или иначе ще трябва да разшири капацитета си - не само заради тези промени, а и защото в годините са им давани допълнителни задачи и правомощия, без това да е подплатено с човешки ресурс.
- И сега действат “фактчекъри”, но има ли как те да бъдат централизирани и например въведени в регистър, за да се отсеят самоназначилите се за цензури?
- Това е част от законопроекта на Министерския съвет, който привежда Акта за цифровите услуги в действие в България. В него се предвижда създаването на
регистър за фактчекърите,
които се регистрират по реда на регламента.
Това не е наше творение, европейският регламент го изисква от всички държави членки.
- След ротацията може ли отново да ви видим като министър на електронното управление? Каква е оценката ви за Александър Йоловски?
- Не е воден разговор какво става след ротацията по тази тема.
- Христо Иванов заговори за условия за подкрепа на кабинета “Габриел”. Има ли какво да “счупи” сглобката?
- Сглобката е основана на множество компромиси и от двете страни. Тя е крехка и не искаме да злоупотребяваме с това. Просто искаме приоритетите ни от кампанията да бъдат поставени отново на масата, да говорим по политики. Това каза Христо Иванов - че трябва и за следващите 9 месеца да направим същото като за предишните 9. Да определим и приоритетите на НС, и ако има с какво, да допълним управленската програма.
- Означава ли това ново споразумение или друг писмен документ?
- Това е технически въпрос, който предстои да бъде обсъждан.
- Пак се заговори за флашките и възможни манипулации на вота с машини покрай обжалването на избора на кмет в София. Сигурен ли е вече изборният процес, нужни ли са нови промени в Изборния кодекс?
- Честността на изборния процес винаги е била гарантирана. За съжаление, много хора започнаха да спекулират с машините. Данните от флашките в случая дори не се използват за отчитане на резултата. Покрай спорните тези около машините през годините в главите на хората е станало доста объркано какво са флашките, кога се отчитат и кога - не.
Флашките, които в момента се оспорват, не участват в отчитането на резултат
В рамките на въпросното дело те се използват за контрол - за да се види как е отчетен резултатът от СИК. “Липсващите” флашки не липсват - данните от тях са на сайта на ЦИК. Може да влезем, да ги проверим, да видим дали са променяни - те са електронно подписани. Недоразумения няма. Но от всяка тема някой може да извади две думи, които да интерпретира както си иска. Това виждаме ежедневно.