Шефът ви не може да чете мисли, казвайте си
И вие не можете, така че не се притеснявайте да го питате
"Точният човек" е новият специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за свободни работни места.
Bъв всякакъв вид човешки взаимоотношения недомлъвките водят до лоши последици. Във взаимоотношенията ви с шефа могат да предизвикат даже катастрофа. Той не е любовният ви партньор, че да му мълчите, да се цупите и след като 10 пъти ви попита "Какво има", да си изречете най-после от какво сте недоволни. Той няма да ви чака 10 дни да се престрашите да го питате "Вие какво имахте предвид, като казахте..." Между вас не бива да има намеци, досещания, гадаене. По този начин никоя работа не върви добре.
Според психолозите хората много често
правят две типови грешки.
Едната е да смятат, че знаят какво мислят другите. Вместо да питат, за да изяснят проблема, новата задача, целите и очакванията, те
действат според собствените си предположения.
Това е пряк път към неуспех. Няма как да се случи иначе, защото се съобразяват не с обективната реалност, а с някаква субективна картина, подредена в собствената им глава.
Съветът на специалистите по личностно и кариерно развитие е своевременно да се стремите максимално подробно да разберете какво и защо трябва да направите. И как да го направите, ако не се очаква да знаете или пък предполагате, че е нужен нов подход.
Не е срамно да питате. Срамно е да си мислите, че всичко ви е ясно
и накрая да се провалите.
Същото е и когато предполагате, че шефът ви мисли нещо лошо за вас, че не е доволен от работата ви, че се готви даже да ви уволни. Добрият мениджър би трябвало да е подготвен как да общува с подчинените си. Основното правило на добрата корпоративна комуникация е да не говори с недомлъвки, а ясно и мотивирано да дава оценка. Но ако това не се случва, а не ви харесва отношението му към вас,
няма смисъл да гадаете параноик или пътник сте.
Намерете начин да попитате дори с риск да чуете най-неприятното. По-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай.
Втората грешка е да се надявате, че шефът ви може да чете мисли. Обикновено служителите я допускат, когато най-много искат нещо. Например да участват в проект, който ще им донесе по-високи доходи и ще бъде стъпка нагоре в професионалното им развитие. Или чакат началникът да забележи заслугите им и да ги похвали. Или смятат, че заслужават повишение, обаче скромно си мълчат.
Повечето хора не са телепати и вероятно вашият шеф е сред тях. А може би просто
няма време да мисли какви настроения и копнежи витаят във вашата глава.
Вярно е, че на теория добрите мениджъри трябва да обръщат внимание на всеки свой подчинен, да го изслушват и обгрижват, за да се чувства щастлив и да е максимално ефективен. Но на практика не се случва точно така. Даже поради липса на време или желание в много компании не провеждат и онези срещи веднъж годишно, когато началникът по правило е задължен да разговаря с всеки от служителите си насаме точно с цел да влезе в главата му.
Така модерната дума "проактивни" ще рече
да се погрижите сами за себе си.
Ако не се престрашите да си кажете какво искате, 99,9% е сигурно, че няма да го получите.
Само на пръв поглед изглежда като ученическото "Моля, госпожо, нека аз" да се кандидатирате да свършите някаква работа, която е интересна, престижна, добре платена. Вие нали за това сте в тази компания - работа да вършите. Защо да не проявите инициатива и сами да си поискате задача, която ще изпълнявате с удоволствие, вместо да чакате шефът да отгатне желанието ви по погледа. Ученическото е да се правите на незабележими, сякаш госпожата търси кого да вдигне в час. Вие "да вдигнете ръка" е проява на зрялост и инициатива.
Всеки мениджър ще ви признае, че е по-добре да му опишете открито и точно очакванията си. Може да срещнете отказ, но поне и вие, и вашият началник ще сте наясно с текущите възможности и близките перспективи, особено пък когато става дума за повишение.
Когато сте недоволни от нещо важно в работата, също не чакайте шефът да забележи, че се сърдите и да се сети защо. Много е възможно и да забелязва, и да се сеща, но да не иска да засяга темата. Във ваш интерес е да си кажете и да обсъдите как нещата могат да станат така, че да не се чувствате претоварени, недооценени, несправедливо ощетени.
Глупаво е да смятате, че шефът ви може да чете мисли, но е умно
добре да обмислите как точно ще протекат разговорите ви
с него. Те не са лесни, защото най-често става дума за конфликтни ситуации. Или за потенциално конфликтни, ако ще предявите претенции. Така че се подгответе добре.
Най-нелепо ще е да отидете да се изяснявате, а след разговора да се сетите какви още свои мисли е трябвало да формулирате гласно или да се опитвате да отгатнете какви точно мисли са се въртели в главата на шефа.
В "Точният човек" - новия специален проект на "24 часа", можете да прочете още:
Техники да включите на скорост способността да убеждавате