Последната кауза на Мануела Малеева – психическият тормоз у дома
Легендарната тенисистка разказа как самата тя е била
жертва на натиск и призова жертвите да не отлагат
разкриването на случващото се в семейството
Тя се втурна в тази акция с ентусиазма, с който преди
това помагаше на "синята" идея и децата с увреждания
Мануела Малеева, която в сряда навършва 57 г., не е само бивша №3 в световната ранглиста по тенис. Тя постави България на картата на спорт, в който всяка държава иска да има шампиони. В последно време Мануела също е много активна, но предимно на политическия корт. Само преди дни обаче привлече вниманието по друг повод - не толкова приятен. При гостуването си в БНТ тя разкри за
дългогодишен психически тормоз,
причинен ѝ от неин бивш партньор в живота, който след раздялата опитал самоубийство.
Всъщност спортните постижения на Малеева като че ли са най-достъпната информация за нея. Отличителна черта на фамилията е да пази дискретност за личния живот на членовете си.
Хората, които се интересуват по-сериозно от тенис, знаят, че любовта събра Мануела с швейцарския състезател и треньор Франсоа Франиер. Сключиха брак на 28 ноември 1987 г. и имат три деца - Лора-Юлия, Ива и Тимо. Те вече са големи, избраха своя път и станаха граждани на света. Използват всяка възможност да бъдат заедно, но напоследък това не се случва често.
Швейцария на практика е втората родина на Мануела. Тя живее там, а когато вече бе известна с фамилията Малеева-Франиер, с Якоб Хласек спечелиха “Хопмън къп” (неофициалното световно за смесени отбори) в Пърт (Авл) през 1992 г.
В страната на шоколадите, банките и часовниците
тенисистката се установява в град Веве
на Женевското езеро. Освен с нея този град е свързан и по други причини с България. Там е роден Жорж дьо Режибюс - един от основоположниците на футбола у нас, загинал като български офицер в Балканската война.
Във Веве е и гробът на Чарли Чаплин. След погребението му на 2 март 1978 г. българинът Ганчо Ганев и полякът Роман Вардас открадват ковчега с тялото на Чаплин, за да изнудват семейството му за пари. Искат откуп от 1,5 млн. франка, но са заловени, а Чаплин е препогребан.
На гарата във Веве пък има малка руска православна църква. Именно там през 1962 г. Симеон Сакскобургготски се венчава за доня Маргарита Гомес Асебо, която е дъщеря на маркиз, екзекутиран заедно с майка ѝ в началото на гражданската война в Испания. Изискването венчавката да е православна е заради династическите български традиции и въпреки съпротивата на католическата църква.
И след раздялата най-голямата от сестрите и Франсоа запазиха добри отношения. Нещо повече, едно от нещата, с които (вече бившата)
тенисистка избра да се занимава, бе свързано с фамилия Франиер
Съвместно с фондация Swissclinical тя помага на родени с малформации и различни увреждания деца от дом в Стара Загора да бъдат лекувани и да получат специализирани ортопедични протези. Партньор на Мануела в каузата е д-р Бруно Франиер, брат на Франсоа.
Д-р Франиер идва в България заедно с трима техници от Швейцария. Докторът преглежда или оперира, техниците вземат мерките на децата, изработват протезите в родината си и се връщат с тях.
През 2011 г. в Ст. Загора гостува група от Ротари клуб Веве-Монтрьо-Ривиера от Швейцария, за да види на място как работи д-р Франиер. Впечатлени от видяното, гостите дариха 15 хил. швейцарски франка за развитие на детския ортопедичен проект.
За личния живот на Мануела по-запознатите знаят, че тя бе в близки отношения с бившия треньор на националния отбор по ски за жени Руслан Начков. Той обаче не е мъжът, за когото говори в драматичната си изповед.
Човекът, когото тя обвинява в психически тормоз, очевидно е чужденец
Тя споменава, че след раздялата пращал писма на “родния ѝ език”, за да я накара да размисли.
Причината да разкаже всичко това е надеждата на тенисистката да даде тласък на други, преживели същото, да разкажат или да сигнализират съответните органи.
Не по-малко интересни са политическите ангажименти на Мануела към “синята” идея. По-късно Малеева е учредител на “Да, България”, а на всички избори лично се зае да работи за каузата на “Демократична България”. С енергия и хъс агитираше из страната и се шегуваше, че
бюлетината с №66 напомня за легендарния път Route 66
в САЩ.
Мануела е най-голямата от дъщерите на многократната шампионка на България, а после и капитан на националния ни отбор Юлия Берберян. Родена е на 14 февруари 1967 г. в София и за първи път хваща дървената ракета на червените кортове на клуб ЦСКА на стадион “Народна армия”.
Мануела за първи път влиза в топ 10 на ранглистата на 28 май 1984 г. като №9, а личният ѝ връх е №3 на 4 февруари 1985 г., когато пред нея са само Мартина Навратилова и Крис Евърт. Има 19 титли, последната от които е през 1994 г. в Осака, където приключва кариерата си.
За 41 участия в турнирите от “Големият шлем” Мануела има два полуфинала на US Open през 1992 и 1993 година, а още 12 пъти стига до четвъртфиналите - три пъти в откритото на Австралия, четири - на “Ролан Гарос” във Франция, и един път на “Уимбълдън”. В откритото на САЩ има 39 победи в 51 мача, а през 1984 г. стана шампионка на смесени двойки с американеца Том Гъликсън.
Има бронзов медал от олимпиадата в Сеул през 1988 г. В кариерата си
Мануела е спечелила 475 от общо 662 мача, или 71,8% успеваемост
Реално най-голямата от сестрите вижда какво представлява тенисът при заминаването си за САЩ. Зад океана живее нейният дядо Манук, който според семейната история прочита в местно списание за турнира “Ориндж Боул” и пита Юлия защо не запише дъщеря си да участва. През 1979 г. Мануела за първи път играе в САЩ и става трета при 12-годишните.
Бъдещата №3 в света е определена за най-прогресиращата професионална тенисистка за 1984 г., когато се изкачва от №31 до №6 в ранглистата. На 29 май става третата най-млада в топ 10 след Трейси Остин и Андреа Джагър.
Когато не е време за избори, Мануела предпочита да разпуска в планините и по езерата в Швейцария. Със сигурност и тогава си прави някакви планове, но вероятно предстои да разберем какви са.