Когато шефът вас ругае, а виновният колега подло си трае
Реагирайте хитро, за да не злепоставите началника, който трябва да е наясно кой от подчинените му какви ги върши
"Точният човек" е новият специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за свободни работни места.
Шефът е гневен, много гневен. Бълва огън и жупел. Ужас - срещу вас.
От бурната му тирада постепенно разбирате, че онова, което го е ядосало, не е ваша грешка, нито ваша отговорност. Гафът е колегата ви.
А този колега седи до вас и ни дума, ни вопъл, ни стон. Кротичко, подличко се спотайва.
И как да постъпите вие? Не кипвайте, не се възмущавайте,
не се обиждайте и не се обаждайте.
Шефът ви сега клокочи и ще го разпалите още повече, ако кажете "Ама защо на мен се карате". Като го прекъснете, ще налеете масло в огъня, независимо какво изричате. Изчакайте да се поуспокои.
През това време овладейте собствените си емоции. Много е трудно, когато не сте виновни и особено пък щом началникът прекалява с тежките оценки и думи. Но не се оставяйте на негативните си чувства. В мига, в който допуснете те да ви сграбчат, ставате уязвими.
Постарайте се да не бъдете огледало за гневния човек и да запазите самообладание. Само по този начин можете да излезете от конфликта. Иначе ще влезете в скандал, а нали все пак помните - гневният човек насреща е вашият началник. Най-важната ви цел е с временното си мълчанието да го оставите да се освободи от своите негативни емоции.
И на колегата си, който е виновен, а си трае, не се ядосвайте. Да, той постъпва недостойно. Почтеният човек веднага ще каже "Шефе, това беше моя отговорност". Но такъв е животът, де късмет да работите само с хора, които имат смелост и морал да поемат вината си.
Хладнокръвието ви е още по-нужно, защото трябва
да се преборите с двама - с несправедлив началник и с подъл колега.
Помнете това и когато ви се мерне колебание дали в прав текст да заявите, че онзи, който не си е свършил работата, е колегата ви. Не, няма какво да ви е неудобно. Не го издавате и не го предавате. Казвате истината. Никакви съжаления към него не бива да изпитвате, щом наистина нямате вина, а пък виновният подличко мълчи.
Единственият въпрос, който трябва да ви занимава, е кога да отворите уста и
какво точно да изречете, че да не усложните положението.
Вие шефа вероятно си го познавате. Ако той е добър мениджър, а просто се е объркал, не трябва с вашата реакция да го показвате като некомпетентен. Той е началникът, той е възлагал отговорности и е разпределял задачи, той трябва да е наясно кой от подчинените му с каква работа е натоварен. Но ще се ядоса да чуе някакъв еквивалент на "Не си прав, шефе, на мен да се караш. Това го възложи на колегата и той се издъни". Звучи като обвинение към шефа, а в никакъв случай не бива да го допускате.
След като послушате мълчаливо и изчакате началника да се охлади, вмъкнете нещо от сорта: "Разбирам, ядосан сте, че онази част от проекта, която трябваше да свърши Иванов, не се е получила. Готов съм да помогна. Какво мога да направя?" Това е
елегантен начин да заявите няколко неща
едновременно: че началникът не се кара на правилния си подчинен, но този несправедливо набеден човек не се сърди, внася яснота мимоходом и е готов да съдейства.
Ако той наистина е добър мениджър и справедлив човек, веднага ще схване какво се случва. Или ще се захване с Иванов, или ще започне конструктивен разговор кой какво да прави, за да се реши проблемът.
Вероятно и ще запомни кой как се е държал в тази ситуация. Ще оцени по достойнство вашето поведение - не сте го злепоставили като неосведомен за разпределението на работата в екипа, което му е служебно задължение да знае. А за подло спотайващия се колега може би ще си има едно наум занапред.
Но ако той е от онзи тип мениджъри, които обичат да вменяват и колективна вина, подгответе се да не постигнете нищо. Пак си кажете, че гафът е на колегата ви, въпреки че началникът моментално ще ви присъедини към него, ще намери за какво да ви упрекне.
Вие пак не се ядосвайте и не обиждайте. Човекът си е такъв, не признава, когато греши. Дано поне е запомнил, че не е ваш гафът и да няма някакви по-големи последици. Помислете обаче
колко често се случва да ви вменява чужди вини.
Ако е често, по някакви причини ви е нарочил. Или си има кръг от любимци, които винаги са света вода ненапита, някой им е попречил да си свършат работата и т.н. Вие не сте от тях и ако не искате с някакви хитрини да се намърдате сред фаворитите, винаги ще страдате от шефа. По-разумно е да се огледате за други възможности в тази компания или навън.
Докато сте още тук, не забравяйте постъпката на колегата, който се спотайваше, докато шефът ви ругаеше вместо него. Това не е злопаметност, а предпазливост. Този човек е непочтен, от него могат да се очакват и други подлости.
В "Точният човек" - новия специален проект на "24 часа", можете да прочете още: