Кристиан Вигенин: Грешка е премиерът да е и външен министър, а Денков не е подготвен. Компромисът – да е дипломат от кариерата
Сглобката ще оцелее и сега. Драмите са само за пред хората, в сенките нещата се наместват, казва зам.-председателят на БСП и Народното събрание
Още акценти от интервюто:
- Премиер и министър трябва да си подават топката по важни за България теми, ако е един човек, няма никаква гъвкавост
- Европейските избори могат да се превърнат в game changer и да променят играта, както се е случвало неведнъж в предишни периоди. Сега могат да се окажат краят на тази сглобка - ако ПП-ДБ постигнат твърде нисък резултат, защо ГЕРБ да не тръгнат в друга посока
- В БСП страх от партия на Радев няма, а само повишено внимание, защото видяхме и с "Левицата", че нашите избиратели гледат на подобни ходове като предателство
- Някои тълкуват устава, че Нинова може да има трети мандат, тъй като промените в него са направени през 2017 г. Трябва контролната комисия да се произнесе, за да сме наясно с правилата
- Г-н Вигенин, сглобката отново се разтресе, този път за това кой да е външен министър. Вие сте бил такъв - какво е специалното в поста, та ГЕРБ толкова държат да си го запазят, а ПП го искат за себе си?
- Обективно погледнато, постът външен министър в това правителство дава най-малко възможности да водиш национална политика, да предлагаш и защитаваш нови идеи. То съществува, за да се доказва ежедневно като евро-атлантическо. Създадено е най-вече под външен натиск и за да изпълнява определени външнополитически поръчки. Ако е битка кой ще изпълнява по-добре поръчките, не го разбирам. Но от тяхна гледна точка сигурно има някаква логика. Вероятно ПП се притесняват, че ако загубят и двата поста - и премиерския, и външния министър, след като и в парламента председателят на външната комисия пак е от ГЕРБ, те чисто институционално ще бъдат ограничени откъм такъв тип контакти. Може би в това е основата на конфликта.
Извън конкретния политически контекст обаче смятам за грешка да се съвместяват двата поста - външен министър и премиер. Това са двете фигури в кабинета, които на практика имат възможността да реализират външнополитическите контакти и инициативи. Добре е да има синхрон, но не и да съвпадат, защото има неща, които може да ги направи премиерът, а други - външният министър по малко по-различен начин. С други думи - да си подават топката по важни за България въпроси и теми. Когато тази политика е съсредоточена в един човек, нямаш абсолютно никаква гъвкавост и не препоръчвам това на никой кабинет.
- Визирате необходимостта от гъвкавост в позициите ни за Шенген и еврозоната ли?
- И в тази връзка, но и по принцип не е добре. Премиерът и външният министър имат много специфични функции и задачи. Има въпроси, които трябва да се поставят по-гъвкаво. Някои теми могат да бъдат повдигани по един начин от министъра, по друг - от премиера, за да се постигат определени цели. Затова съвместяването е проблематично, оставям настрана личността.
Освен това не е добре всички тези позиции да бъдат концентрирани в едната от партиите в мнозинството. На практика външната политика изцяло остава на ГЕРБ. Бих разбрал ПП, че това не им харесва.
А ако говорим за личността - не съм убеден, че Денков има и подготовката, и познанията, нагласата да бъде ефективен външен министър. От моя опит, особено в настоящата геополитическа обстановка министърът трябва да има много добро разбиране за външната политика, за отношенията между страните и вътре в ЕС и с външните партньори. Опасявам се, че това не е сферата на компетентност на Денков.
В такава ситуация за България би било най-добре тази позиция да се заеме от човек от самата дипломатическа служба, партийно необвързан, професионалист. Което би било добър компромис между двете партии.
- Ще оцелее ли сглобката и този път и ще се състои ли ротацията?
- Да, ще оцелеят и сега. Виждате как и след най-сериозни скандали намират начин да съвместят интересите си. Не вярвам, че постът на външния министър може да събори тази спойка. Те толкова добре сглобиха интересите си, че на практика се разтвориха едни в други и е трудно да се разделят. А и другото създава елемент на неизвестност - кой какви резултати ще постигне на изборите. Така че не се връзвам на тези драми, които ни се представят отпред. В сенките нещата се наместват.
- Колко живот им давате - ще изкарат ли пълен мандат?
- Европейските избори, които често не се възприемат за достатъчно важни, могат да се превърнат в индикатор или в game changer - могат да променят играта. Случвало се е неведнъж в предишни периоди.
- Говорите от личен опит - през 2014 г. ДПС събори кабинета “Орешарски” след евровота.
- Още през 2007 г. нерегистрираната партия ГЕРБ спечели евроизборите с няколко хиляди гласа повече от управляващата БСП. Това ги легитимира и им даде сила, която те оползотвориха по най-добрия начин. Това продължи 2009 г., когато след победа на евровота ГЕРБ ни отвя на парламентарните избори месец по-късно. Следващият случай беше вече 2014 г., когато въпреки усилията ни БСП се представи много неубедително на европейските избори и това даде последния повод на ДПС да се оттегли от съвместното управление.
Така че тези избори могат да се окажат краят на тази сглобка.
- Как? С включването на президентски проект?
- По-скоро ще бъдат тест за това кой къде стои в обществената подкрепа. И ако ПП-ДБ постигнат твърде нисък резултат, а ГЕРБ, които, изглежда, се стабилизираха, видят, че има други опции за управление, защо да не тръгнат в друга посока.
- Да преформатират кабинета след евровота ли?
- Или правителството, или да се тръгне към нови избори.
- Ако се върна на аналогията ви от 2007 г. и очакванията за старт на новия президентски проект за евровота сега, това не е ли достатъчна мотивация за сглобката да няма предсрочни избори?
- Много неща ще се изяснят до месец и половина. Първо - има ли сглобка, как е минала ротацията. Ще видим и кой как ще се явява през юни - евентуална отделна игра на ПП и ДБ би показала сериозни търкания в коалицията им. Ако ще има нов проект, това трябва да стане ясно до края на март. В момента има едно затишие пред буря, което предстои да се изясни.
- Доколко в БСП се притеснявате от президентски проект? Марката “Трети март” вече е запазена от Весела Лечева. Все по-упорито се говори и за включване в евровота с листа начело със Станишев, Петър Витанов... Това ще удари ли БСП?
- Резултатът на БСП няма да е толкова пряко застрашен от такава формация, въпреки че допускаме част от избирателите да се пренасочат. Много зависи как ще изглежда този проект, какви ще бъдат личностите, които ще застанат начело. Защото, ако са пряко свързани с БСП хора, не искам да конкретизирам имена, видяхме в предишни години, че това не води до разцепление в партията. Ето, в “Левицата” всички лидери са се отделили от БСП с идеята, че ще направят нещо велико, а видяхме, че нищо такова не се случи. Нашите избиратели биха погледнали на това като предателство, което няма да подкрепят. Така че не съм чак толкова притеснен, но няма да е приятно. Ще вземем мерки да не пострада нашият резултат от това.
Амбицията ни в европейските избори е да покажем, че този относително добър резултат от местните получава развитие. Че тази политика, която водим, разширява подкрепата си. Европейските избори винаги са трудни за БСП, а и за левицата в Европа въобще. Но в случая ще се опитаме да обясним, че наистина е важно. Включително заради това, което вече коментирахме - че понякога се превръщат в избори, които обръщат тенденциите. Един силен резултат за БСП може да обърне тенденцията по отношение на партията, да се види, че нашата политика води до резултат и ние получаваме по-големи възможности, които да продължим да развиваме на национален терен. Сериозна подготовка започваме, пък да видим.
- Вие ли ще сте водач на листата?
- Ще стигнем до имената чак през април. Въпросът нито за водача, нито за хората в листата не е обсъждан поименно. Започнаха номинациите, предстоят конференциите. Коментарите в медиите, че аз ще съм водач, са вероятно заради това, че ръководя работната група за платформата.
- Има ли все пак страх в БСП от партия на Радев - много ваши знакови лица се идентифицират с него?
- Страх няма, но има повишено внимание. От друга страна - не виждам какво различно би могъл да предложи подобен проект по отношение на политиката от това, което БСП предлага. Тезите на БСП и президента почти съвпадат.
- Но гласът на Радев като че ли се чува повече и хората приемат него като най-острата опозиция на сглобката, а не БСП.
- Първо, да се говори, че президентът е остра опозиция на изпълнителната власт, даже не е и редно, защото това не е роля за държавен глава. Но е нормално неговите критики да се чуват по-силно - той заема най-високия пост в държавата. Обаче в изборите няма да участва Радев, а някакви други хора, които още не ги знаем кои са. Ако погледнете хората около президента - там сякаш не се готвят за алтернатива на управлението, а за алтернатива на БСП. Което изначално не е добър старт за каквато и да е формация с амбиции.
- Какво става в БСП? На последния пленум Румен Овчаров постави една тема - че е възможно Корнелия Нинова да играе пак за лидер. Очаквате ли това да се случи и има ли тя право на това, след като приключва втория си мандат?
- Не искам да спекулирам по тази тема, защото не е обсъждана - нито с Нинова, нито в ръководството. Но не приемам това системно демонизиране на Нинова, защото ѝ дължим уважение най-малкото за това, че премина с партията през изключителни трудности и предизвикателства. И не одобрявам тези крайни оценки, които звучат от хора, които в годините са били доста близки с нея.
Ще си позволя да изразя лично мнение. БСП на конгрес два пъти е взимала решение, че лидерите трябва да имат максимум два мандата - 2008 г. при Станишев и при Нинова през 2017 г. Нинова в момента приключва втория си мандат начело на БСП. И оттук нататък има два въпроса. Единият е правният - има тълкувание, че текстът в устава може да се разглежда като възможност освен двата мандата до момента тя да има още един, тъй като уставът се промени през 2017 г. по отношение на избора и функцията на председателя. Може би, ако се налага, трябва Общопартийната контролна комисия да се произнесе, за да сме наясно с правилата.
Вторият въпрос е политическият - има ли основания да настояваме за трети мандат на Нинова.
- Има ли?
- На тези два въпроса трябва да отговорим, когато дойде моментът, а той не е дошъл. Г-жа Нинова ясно каза публично, че според нея има право на трети мандат, но дали ще се кандидатира, е въпрос, който няма да обсъжда сега. Смятам, че е заслужила правото да обяви решението си тогава, когато прецени за най-уместно.
- Вашето име също се спрягаше като кандидат за лидерския пост.
- Както казах, тези теми не са актуални и се надявам въпросите от подобен характер да спрат. Предстоят ни избори за Европейски парламент.
- Парламентът създаде комисия, която да разследва работата на Мартин Божанов - Нотариуса, преди да бъде убит, както и какво влияние върху съдебната система е имало. Ще има ли реални резултати от работата ѝ?
- Не очаквам кой знае какви резултати. Това е парламентът с най-много временни комисии, но досега не знам някоя от тях да е излязла с резултат, който да е променил или изяснил нещо. Такъв тип комисии накрая стигат до това председателите да си направят малко пиар, да се маркира някаква дейност.
Не виждам какво ще постигне такава комисия, тя не си задава конкретни задачи, може би тепърва ще го направи. Както често се случва - това е първата паническа реакция в отговор на общественото недоволство след разкритията около Божанов. Каквито разкрития пък нямаше да има, ако не беше убит, което е жалкото в случая. Тъй като очевидно много хора са знаели какво се случва, но до убийството му никой не е излязъл публично да разкрие. И си задавам въпроса дали и колко други като Божанов има.
Нямам никаква вяра на тази система и временната комисия няма да реши нищо. Докато не видим някакво желание вътре в самата система за промени. Убеден съм, че огромното мнозинство от съдиите са честни хора, които искат да изпълняват своите задачи така, както трябва - в интерес на обществото. Но такива неща хвърлят сянка върху всички. Затова тази система, тези честни хора трябва да намерят начин да се справят и да изхвърлят тези гнили ябълки, както казваше един френски посланик. За да не пада сянката от тях върху всички. Самоочистването може да дойде отвътре, друг начин не виждам.
- Но паралелно с тази комисия ще вървят промените в Закона за съдебната власт, разбрахме, че вече са почти готови. Ще се избере нова Антикорупционна комисия...
- Това е преливане от пусто в празно. Да сте чули какво ще се променя в Закона за съдебната власт? Мнозинството промени конституцията, като фактически направи още по-независим съда, тъй като той вече ще си има собствен съвет. Е, с това ли го заслужиха - да бъдат още по-самодостатъчни? А виждаме какво се случва.
За мен това не е съдебна реформа, а начин да дадеш още повече възможности тези неща да се случват в съдебната система. Така че нека да видим какво ще измъдри мнозинството.
Когато променяха конституцията ги предупредих, че го правят, без да знаят какво следва. Когато променяш в частта за съдебната власт, трябва да имаш на масата и готовите закони, да се гледа всичко в комплект. А те избързаха, направиха някакви промени, които ще видим дали КС ще ги остави, и тепърва сега започват споровете какво ще се променя в закона.
Доста хаотично и на моменти безнадеждно ми се вижда това, което се случва по отношение на съдебната власт в момента. Вместо мнозинството да използва тези над 160 гласа, за да решат истинските проблеми, те ги използват за някакви частни цели и интереси, което е жалко.
- Очаквате ли да има разправии покрай регулаторите?
- Със сигурност. В един момент заявката беше, че ротацията върви ръка за ръка с наместването на постовете в регулаторите. Някои от тях са по-важни и от министри.
Нашият проблем е, че ако се подходи по начина като с Конституционния съд, има риск в регулаторите да попаднат не професионалисти и хора с компетенция да изпълняват ефективно функциите си в тези органи, а назначения на политически, посредствени хора, за които просто трябва да намерим място, защото са верни на някой. Това е голям проблем, особено за някои от регулаторите.
Видях известен позитив в това, че ДБ се саморазкритикува за случая с Атанасова и каза, че няма да има повече такива назначения. Нека да видим.
Ако ги разпределят квотно, това е много грешно. Различията между двете основни партии в управлението трябва да доведат до това, че те заедно да въведат механизъм, така да проведат селекцията при избора, че да стигнат до хора, които заедно могат да подкрепят, защото са професионалисти. А не на принципа - ти ще подкрепиш моя, а аз твоя, няма значение кой ще предложиш. Това е безотговорно към държавата.
- Чуват се доста партийни имена и от двете страни.
- Чувам и аз и това би било много притеснително. Ако подходът е открит, ако има истинско състезание, както обещаваха и дори записаха в конституцията... Ако е така - ние сме склонни да предложим имена, защото е нормално опозицията да участва в тези процеси. Ако нямаш алтернативното мнение в тези регулатори, кой ще гарантира на гражданите, че там не се прикриват схеми на управляващите например. Това се гарантира когато имаш открит подбор, опозицията предлага имена и когато накрая можеш да защитиш тези назначения, а не да се червиш от трибуната, когато ти напомнят как си се обърнал на 180 градуса в оценката си спрямо определени личности. Не да преглъщаш, а открито да кажеш защо подкрепяш даден човек.
- Кажете ми - ще влезем ли в Шенген и по суша до края на тази година?
- От това, което виждам - първо започнаха да дават заден по отношение на еврозоната от 1 януари 2025 г. Напоследък започвам да чувам как дават заден и по отношение на Шенген. Заявката беше - сега велики неща през март, вода, въздух, и до края на годината - суша. Но ми се струва, че и откъм новини по тази тема ще има суша. По-скоро съм песимист, не го виждам просто.
ВИЗИТКА
- Роден на 12 юни 1975 г. в София
- Завършил международни отношения и макроикономика в УНСС, учи задочно право в СУ
- Министър на външните работи в кабинета "Орешарски"
- Бил е два мандата евродепутат
- Депутат от Ямбол от 2014 г. насам
- Зам.-шеф на последните 6 парламента - от 44-ото НС досега
- Зам.-председател на БСП
- Председател на Групата на социалистите в Парламентарната асамблея на ОССЕ
- Член на Президиума на ПЕС
- Женен, с 2 деца