Гневът на фермера: Не режете парите, решете как България ще пази храната при Зелената сделка (Обзор)
Най-силно се чуват зърнопроизводителите: излизат счетоводно на печалба, а всъщност са на загуба, тъй като зърното им е в складовете, затиснато от евтиното украинско
Хиляди земеделски производители излязоха с трактори в 85 точки от България.
Във вторник се обединиха два паралелни безсрочни протеста - единият на Българската аграрна камара и Националната асоциация на зърнопроизводителите, а вторият - на други 25 организации.
Първите преговаряха с правителството, но членовете на камарата и асоциацията не приеха предложенията на кабинета, а вторите настояват за оставката на земеделския министър, без да са били на срещите с властта.
На протестите със сигурност има много фермери, които дори не знаят какви са исканията на аграрната камара. Всеки има своя причина -
от солидарност с протестите, залели цяла Европа, до индивидуални казуси
като отказани субсидии, проблеми със сателитните снимки, нови санкции за опожарени земи и т.н.
Мнозинството българи обаче тотално се изгуби в морето от искания на земеделците и оферти на управляващите.
Затова “24 часа” се опита да подреди кой за какво настоява и защо в рамките на 1 година се стигна до втори по-масови земеделски протести у нас.
Всички браншови организации казват, че сред членовете им има сериозно напрежение. Причините за него обаче често са различни. В зърнопроизводството например това е
драстичният спад на цените с над 30%
през последните месеци. И то през зимата, когато винаги пазарните цени са били с възходяща тенденция. Затова и стопани, които имат възможност да задържат зърното на склад, го правят в очакване на по-високи цени и това е нормална бизнеслогика. Тази година обаче голямо количество
евтино украинско зърно влезе на европейския пазар без мита и квоти,
което направи цените рекордно ниски. В същото време продукцията е произведена с висока себестойност най-вече заради зелените европейски правила. Например забраната са по-евтини препарати за растителна защита или изискването 4% непроизводствени площи или земи да се оставят да почиват, като на тях не се сее нищо.
И още десетки други стандарти - т.нар. ДЗЕС (добро земеделско и екологично състояние) - поддържане на постоянна почвена покривка, разрешени определени дейности при различни наклони и пр. Това са и общите причини за протестите на фермерите в почти всички европейски страни.
После обаче идват спецификите.
Искрата у нас пламна, след като една от най-големите браншови организации - Националната асоциация на зърнопроизводителите, поиска по 20 лв./дка подпомагане за загубите. Истината е, че до този момент
секторът не е вземал пари по т.нар. украинска мярка
за преодоляване на последиците от войната. А и анализите на агроведомството показват, че загубите в зърнопроизводството са по 50 лв./дка. Затова и премиерът Николай Денков предложи субсидии само за зърнопроизводители, които могат да докажат загуби чрез подаване на данъчна декларация до НАП. Във вторник той обяви, че ще има опростен вариант, като се обявяват само разходи.
Първоначалният вариант с декларациите изненадващо и на пръв поглед странно бе отхвърлен от протестиращите.
Казаното от премиера е целенасочено, за да скара различните сектори, а и да забие клин между нас, твърди Радослав Христов от Тракийския съюз на зърнопроизводителите.
Добавя, че никога досега не е имало изискване за подпомагане само на тези, които са на загуба - и европейски, и национални средства се дават на база единица площ, глава животно или друг показател, но не и икономически резултат.
Аргументът - имало много смесени стопанства със загуби от зърнопроизводството, които обаче имат и други дейности като животновъдство, и плодове и зеленчуци. И нямало как да се отдели в декларация само загубата от зърнопроизводството.
Ако при мен с 8000 дка излезе, че съм с 2 лв. печалба, няма да получа подпомагане, а съседът с 5 лв. загуба ще получи. Къде е логиката, всички работим при едни и същи условия, пита Христов.
Големият проблем всъщност е, че част от фермерите имат зърно на склад, което не могат, а и не искат да продават на ниски цени. При подаване на данъчната декларация обаче то ще бъде заприходено като актив по пазарната стойност или себестойност. И ако стопанинът има разходи от 100 000 лв. за произведеното зърно, а няма продаден и 1 кг, тоест реалните му приходи са 0, той ще излезе на счетоводна печалба, ако в склада държи 1000 тона.
Не съм счетоводител, за да влизам в детайлите, но има и разлики в самото счетоводство - някои са само ЗП - земеделски производители, и избират дали да се облагат на принципа 60 на 40 преотстъпен данък, други са еднолични търговци и подават годишна декларация с 40% нормативно признати разходи, от които няма как да се докаже загубата, обяснява Христов. Според него на първата среща с премиера се говорело за 500-550 млн. лв. подпомагане, станали 300, после 200 и накрая 150 млн. лв. за всички.
Неприятно е, че отново се прави опит фокусът да се измества само към един от земеделските сектори. На улицата освен много зърнопроизводители са и животновъди, пчелари, овощари, зеленчукопроизводители, лозари, картофопроизводители и тютюнопроизводители, коментира пред “24 часа” и Светлана Боянова, изпълнителен директор на Българската аграрна камара. Според нея
протестиращите не целят смяна на министри,
а се интересуват дали ще си получат парите и те да не са по-малко от миналогодишното подпомагане.
Въпреки обещаните за тях 150 млн. лв. към протестите се включиха и т.нар. чувствителни сектори - животновъдство, плодове и зеленчуци. Причината - не е ясно как с по-нисък бюджет ставките по различните подсектори ще се запазят на нивото от 2023 г. Тогава по украинската мярка на два пъти бяха платени по 213 млн. лв., или общо 426 млн.
Сега се обещават 150 млн. и евентуално след юни още толкова.
Затова според Боянова решението е да се каже, че ставките ще бъдат запазени на миналогодишното ниво, и така да се изчисли бюджетът. По думите ѝ хвърляните думи за платени субсидии от 3 млрд. лв. за 2023 г. само настройва обществото, че земеделците са много алчни хора. Тези 3 млрд. лв. субсидии са европейски пари, дават се всяка година за подпомагане в сектора по Общата селскостопанска политика, без значение кой управлява, припомни още Боянова.
Освен искането за осигуряване на адекватен бюджет за запазване на ставките на чувствителните сектори и включване на сектор “Зърнопроизводство” в т.нар. украинска мярка, без това да ощети останалите, от Българската аграрна камара имат още 3 основни искания.
Настояват за приемане на пакет от законодателни инициативи за реформи с ясен времеви график. Това включва промени в Закона за собствеността върху земеделските земи, Закона за арендата и Закона за Българската аграрна камара с правила за представителност на браншовите организации в земеделието. И още: в Закон за кооперативите, Закона за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, Закона за пчеларството, Закона за виното и спиртните напитки. Иска се също приемане на Стратегии за поливното земеделие, за целогодишно производство на оранжерийни зеленчуци, за развитие на пчеларството и др., както и достъп на земеделските производители до субсидирана заетост към социалното министерство и общините.
Фермерите настояват и за ясна позиция на държавата по т.нар. Зелена сделка на ЕС без ощетяване на земеделските производители, както и преосмисляне на политиката на ЕС по отношение на търговията със земеделски продукти от трети страни, така че да се гарантира реципрочност в стандартите на производство и да се предотврати нелоялната конкуренция от дъмпингов внос.
Готвят опростен режим - обявяват само разходи
Опростен механизъм за оценка на финансовите резултати на зърнопроизводителите предложи премиерът Николай Денков във вторник в Министерският съвет.
Този механизъм е част от новия меморандум, който е приготвил кабинетът. В него се предвижда пред НАП да се посочват преки разходи за труд, рента, семена, тор, препарати и услуги на фермерите, а не да се подава данъчна декларация, включваща и приходи, за да се докажат загуби.
За да получат субсидиите възможно най-скоро, земеделците трябва да се съгласят на диалог и да подпишат новите мерки. В споразумението се предвижда и подготвяне на нови 7 законопроекта, преговори с ЕК относно новите екологични изисквания, ще се запазят и режимите за внос на слънчоглед.
“Колкото по-бързо се разберем, толкова по-добре, защото допълнително забавяне ще има и докато получим нотификация от ЕК за новите предложения”, посочи премиерът.