Любители на птици и опера от чужбина удължават туристическия сезон (графика)
Семейната двойка Сън Ни и Ли Минг от Шанхай е дошла за първи път в България преди 2 г. Синът им работи на висока позиция в софтуерна компания в Париж и всяка година родителите му прекарват по няколко месеца през лятото при него, но и активно обикалят из цяла Европа.
“Ходили сме много пъти в Байройт и Мюнхен да слушаме Вагнер и съвсем случайно открихме в интернет, че в България представят Вагнер в пещера. Резервирахме билети и хотел и пристигнахме”, разказаха двамата пред “24 часа”.
За тях е било почти приключение да се настанят в София,
да открият с какво да се придвижат до Белоградчик,
а след това и до пещерата Магурата, където преди две лета имаше представяне на откъси от Вагнерови опери.
В петък вечерта са гледали “Трубадур” на Белоградчишките скали, в събота през деня - пещерната импресия по Вагнер, а вечерта - “Кармен”. После се прибраха в София, откъдето отидоха на еднодневна екскурзия до Рилския манастир. След което отпътуваха за Париж.
Възрастна двойка от Индия също беше сред публиката. Те пък се озовали в България по покана на свои приятели. Гледали са във Великобритания Вагнерова опера в пещера и им станало любопитно да видят нещо такова и у нас. “Но това тук е по-интересно, защото публиката се движи из цялата пещера и вижда и слуша различни картини”, казва жената.
Туристическата група, която влиза едновременно в пещерата за поредния тур, е от 120 души, от които близо 70 са чужденци. Те са били превозени от Белоградчик, където са на хотел, до Магурата с микробус на Софийската опера.
Тези 70 чужденци, разбира се, са капка в морето от онези 2,9 милиона, които са летували по Българското Черноморие от юни до септември 2023 г. Но не са без значение две неща -
това са хора с
възможности, чиито харчове далеч надвишават средното, което ще остави в България летуващият на ол инклузив в Слънчев бряг (за харчовете - виж инфографиката).
И второ - те все пак са посетили един край, в който не само няма развит туризъм, но икономиката е слаба, а инфаструктурата лоша или липсваща. И въпреки това са останали доволни.
Специализираните видове туризъм -
спа, уелнес, поклоннически, винено-кулинарен, културен, завземат все повече територии
Независимо, че става дума за нишови туристически продукти, те са единственото, което, интегрирано с традиционния летен и зимен туризъм, може да удължи тези два основни сезона и да превърне България в туристическа страна за целогодишно.
Вече имаме добре развит дори бърдуочинг туризъм - това са хора, които идват да наблюдават редки птици в естествената им среда. Снабдени с професионални бинокли англичани, американци и австралийци редовно посещават великотърновските скални височини, Родопите, Свищовско край река Дунав и остров Вардим. И това е нелош бизнес за Българското дружество за защита на птиците и две-три специализирани туристически агенции.
Даниела Стоева, бивш зам.-министър на туризма и член на Управителния съвет на Асоциацията на българските туристически агенции и туроператори, пък има агенция, която се е специализирала в два вида туризъм - оперен и влаков. Един от продуктите на нейната агенция е “Културно потапяне в планината на Орфей”. Представлява обиколка на забележителности в Родопите, което се прави с теснолинейния влак Септември-Добринище. Това бе представено и на приключилото наскоро изложение FITUR в Мадрид.
“Испанският пазар се разви много през последните 7-8 години. Но испанските туристи не търсят нашето море, което е разбираемо. Те са по-скоро
любопитни към нашата история и култура”, казва тя.
Стоева отдавна предлага културният туризъм да бъде представен в най-популярните специализирани издания в Германия. От този пазар се генерират най-много туристи с опознавателен характер в Европа. През последната година културният туризъм у нас започнал да се възстановява и ще надхвърли 50% от нивата преди ковид.
Най-активни за културен туризъм според нея са месеците септември и октомври. А най-много гости идват от Германия, Австрия, Швейцария. Огромен бум се забелязва от Испания, но за разлика от летния и зимния туризъм, тук британците са неочаквано малко. Започнали са да идват групи и от Канада, Южна Америка и много мексиканци, обясни Стоева.
“Промотирането на специализираните форми на туризъм винаги е било сред акцентите в изпълнение на рекламните дейности”, обясниха от туристическото министерство. Поредно доказателство за подкрепата в популяризирането на културния туризъм в международен план е и продукцията “Съкровищата на България” на британския професор Бетани Хюз, която ще бъде излъчена по световния телевизионен канал Viasat History.
Международните партньори на телевизионния дистрибутор DCD Media ще разпространят “Съкровищата на България” по целия свят с излъчване от тв оператори в 100 страни и по дигитални канали, така че филмът ще достигне до огромна аудитория, подчертаха от Министерството на туризма.