Иво Желев, социолог: Ако при ротацията Борисов играе с експерти, ще е знак, че залага на предсрочен вот

06.02.2024 07:30 Мила Гешакова

- Последното проучване за състоянието на българския бизнес на агенция ЕСТАТ, която ръководите, показа, че всеки 3-и българин ограничава покупките. Колегите ви от “Тренд” пък регистрират все по-свиващо се електорално тяло. Намирате ли връзка между двете, г-н Желев?

- Не директна, но е знак за по-малко енергия е активност за живот. Хората нямат много пари да потребяват -  ръстът на доходите в България е екстензивен и до голяма степен се базира на социални помощи, на подкрепа на държавата и на догонване на инфлацията. От бизнес гледна точка един пазар с 5 милиона бедни потребители не изглежда добре, още повече като добавим и ужасните демографски тенденции. Населението ни се топи с по около 120 000 на година, а се раждат под 60 000 бебета. Ако проектираме потребителската символика върху електоралната картина - нямаме ли добър продукт, няма да имаме и потребление. А ние нямаме добър политически продукт - българинът изобщо не е очарован от политическата класа.

- Месец преди ротацията Борисов публично заяви, че не харесва как работят министрите, критикува ги, че действали като партийни секретари. Предвестник на пълна промяна в кабинета след ротацията ли е това и каква политическа логистика би последвала при такъв вариант?

- Вижте, без да има подписано коалиционно споразумение, ние не знаем какви са параметрите на играта нито дотук, нито оттук нататък. Не знаем след тази ротация ще има ли друга. Не знаем след преброяване, каквото са евроизборите, ако тенденцията към свиване на ПП-ДБ се запази и дистанцията между ГЕРБ и ПП-ДБ стане 2:1, няма ли да е в правото си Борисов да тропне по масата и да каже: “Чакайте, кои сте вие? И защо едно към едно?” Може да е едно към две, едно към три. Може изобщо да няма каквото и да е съотношение, просто да е: “Ние доминираме, вие подкрепяте, ако искате. Аз се придържам към същата евро-атлантическа линия и политика, а вие, ако искате, се присъединете. Ние не сме едно политическо семейство”. Все пак ПП не са се определили, нали? Не е ясно излъчените от тях евродепутати точно къде ще отидат след евровота на 9 юни. Така че по всеобщо мнение Борисов е господар на шахматната дъска - най-малкото има първия ход, инициативата.

На него също не му беше лесно, направи много компромиси, стиска зъби в името на някакви по-големи приоритети и удържа в някакъв смисъл едни неудържими отношения - некоалиционни, а по същество коалиционни. Така че вече може да каже: “Досега вие имахте всичките министри, а аз - един вицепремиер. Сега ще бъде обратното - вие ще имате един вицепремиер, а мои ще са всичките министри.”

- Борисов даде заявка за това - каза, че правителството след ротацията ще е с мандата на ГЕРБ-СДС.

- Съвсем логично. Въпросът сега е дали ще играе с А отбора, или с друга формация. Ако предпочете експерти, а зад тях винаги се крият хора, които не носят политическата отговорност и винаги могат да бъдат сменени за несправяне или непридържане към линията на политическия субект, това ще е показателно, че не залага на дълъг живот на този “некоалиционен” кабинет с този партньор, а на предсрочен парламентарен вот, на който да си вземе своето. Освен това се изчаква евровотът, после - изборите в САЩ през ноември.

- Юни е далече, ноември - също. Какво ни очаква след месец?

- Ще се състави пак правителство, но много компромисно, много безлично, а после може да се отиде на избори. Въпросът пак опира до това има ли алтернативи.

- Очевидно има, но бъдещи, в зародиш. Впрочем никой от колегите ви не говори за нов предсрочен вот скоро освен оглавяващия преди президентския кабинет Иво Христов, днес евродепутат, според когото може да се съчетае с евровота през юни. Дали в сметката му не влиза евентуално участие на партийния проект “Трети март”, зад който президентът застава?

- Теоретично всичко може - и съчетан с евровота предсрочен парламентарен, и частични избори в София... Но често пъти изборите идват не по волята на политиците и техните формации, а по тази на хората.

- Според последното проучване на “Тренд” 42% от българите не виждат смисъл от нов предсрочен вот, а 34% са “за”.

- Нормално е след спирала от избори да е така. Виждате обаче и колко ниско е одобрението за управляващото мнозинство, за парламента, за кабинета. Та противниците на кабинета са много повече от неговите поддръжници! И изводът и на “Тренд” беше, че все по-малко гербаджии подкрепят правителството. Но така става, когато се прегърнат непримирими антагонисти в името на някакъв национален приоритет, какъвто всъщност няма, защото евроатлантизмът не е консенсусен, а наложен от “елита” на “плебса”.

- Напрежението между институциите в последно време става все по-интензивно. Заради неродената нова партия “Трети март” ли?

-“Трети март” и изобщо идеята за президентска партия е едно много преносено бебе. Подобна стъпка все още може да разчита на солидна електорална подкрепа, защото недоволните от т.нар. сглобка търсят субект, около който да се консолидират, а него все го няма. Нито БСП, нито “Левицата”, нито “Възраждане” могат да съберат всички тези хора на едно място. Но политически проект на Радев е в състояние да го направи, вероятно за кратко, до сваляне на сглобката.

- Може ли бъдеща партия “Трети март” да привлече подкрепата на около 750 хиляди леви, гласували за БСП през последните 30 г., каквато перспектива ѝ чертаят анализатори?

- Тези анализатори вероятно имат предвид парламентарните избори през 2017 г., когато БСП имаше около 950 хиляди избиратели. Но БСП тогава бе реалната и потентна алтернатива на модела ГЕРБ, основната опозиционна партия, а Корнелия Нинова бе безспорният лидер на опозицията. Днес обаче ситуацията е абсолютно различна. В БСП не могат и да помислят да играят за победа, а най-много за четвъртото място, електорално се свиха до 200 хиляди гласа, които Нинова държи толкова здраво, че и Димитър Благоев да можеше да се яви на вътрешни избори, и той би загубил от нея. Но ако се върнем към сериозното – левицата има огромен потенциал от около 2 милиона души, които някога през последните 30 години са гласували за БСП. И вместо да е на нивото на техните интереси и високи очаквания, БСП избра да се подмазва на социалното дъно, без да си дава сметка, че маргиналните общности всъщност са аполитични. Интелигентен ляв проект е перспективен, но съм скептичен, че Радев може да го направи, както и че всички тези хора ще отидат при него.

- Доколко е важно за успеха ѝ дали ще я оглави самият Радев, или някоя от знаковите леви фигури, напуснали БСП?

- Ако подобен проект бъде оглавен от самия Радев, той ще има резултат 1, ако се оглави от прокси, ще получи 0,5-0,6. Разликата е огромна. Радев според мен би оглавил подобен проект единствено ако бъде отстранен от президентския пост. А заявката на Пеевски да го направи наистина е доста крайна. За това, разбира се, трябва да се намерят не съшити с бели конци аргументи, а действителни. Да се разследват всички близки до Радев хора за каквото и да е - самият Радев, защото е назначил на втори трудов договор гаджето си преди не знам си колко години,  а Крум Зарков заради това, че ритнал котка, е меко казано, несериозно...

- Може ли “Трети март” да постигне бърз успех, ако се обяви сега?

- Ако продължат поляризацията и политическото противопоставяне и се стигне до крайности като разследвания и концентрирането на все повече и повече власт в сглобката, това при един проект, обединяващ недоволните от сглобката, би му донесло мигновен и кратковременен успех.

Видяхте какво стана на изборите в София. Никой не слагаше Григорова в сметките, после, когато от ЕСТАТ казахме, че тя е твърдо втора, всички реагираха с “циганска работа” и “поръчково изследване от анонимна агенция”. А после, когато тя за малко не стана кмет, мнозина незряло се питаха “тая пък откъде се взе”. А тя се роди от ненавистта към сглобката и традиционните политици и от това, че приказката за Пепеляшка безотказно работи и в политически контекст.

- “Радев не може да събори този кабинет и да предизвика нови избори в удобно за него време, а и нито една от партиите няма интерес от предсрочен вот”, каза в интервю за “24 часа” политологът Димитър Ганев. Съгласен ли сте?

- Радев може да събори този кабинет, ако обяви политически проект и подаде оставка като държавен глава. Това е опцията. Но в момента нямаме ситуация за предсрочни парламентарни избори. Опонентите на Радев искат да го вкарат в нея за евроизборите, които всъщност са селски мач - на малък терен и без голямо значение. Дали при 17 евродепутати някоя партия ще вземе трима или двама, дали Радев ще се намеси, а и дори да ги спечели, какво ще произлезе от това? Абсолютно нищо! Тоест Радев няма никакъв интерес да участва на евроизборите. Има интерес да се обяви непосредствено преди парламентарни избори, каквито засега не се очертават. А парламентарните избори зависят от това дали Борисов ще ги предизвика.

- Очаквате ли евровотът да преформатира управляващата некоалиция?

- Сега тъкмо чета социологическо проучване, което тества резултата за ПП и ДБ, ако се явят поотделно и заедно. Според него двете партии са с равни дялове, а сигурно си спомняте, че когато се коалираха, ПП беше два пъти над ДБ. На всичко отгоре падат и взети заедно. Всичко това вещае драми и преформатиране и на малката коалиция. Що се отнася до голямата, ако онова, което притеснява по някакъв начин и Борисов, и Пеевски, бъде отслабено като натиск, нещата стават много по-различни. Тогава Борисов действително може да даде заявка за властта. И пак възниква въпросът за партньора - с кого? С ДПС, с отломки от ПП и ДБ?

- Да, но в момента самият Борисов се държи като синя каска и се опитва да умиротворява воюващите, не мислите ли?

- Борисов, между другото, не “убива” Радев, защото силният му политически инстинкт показва, че опитът с еднополюсния свят не успя, еднополюсна България също няма как да има. Има нужда от солиден и принципен опонент. И колкото и през годините да се е опитвал да го неглижира, колкото и по време на кампанията за президентски избори да го наричаше “шофьор на самолет”, знае каква е разликата между един генерал и друг генерал и между един шофьор и друг шофьор. Борисов изпитва сериозен респект към Радев.

- Добре, но ако мощта на тази бъдеща партия се окаже фикция? Ние нямаме успяла президентска партия. Как Радев ще преодолее стигмата на президентските формации?

- Не сме имали и изключително силни президенти. Имали сме президенти с висок рейтинг, но това не означава, че са били визионери и магнетични фигури. И още повече никога преди това не сме имали сглобка. Защото, ако от недоволство през отвращение се стигне до ненавист към сглобката, тогава хората ще припознаят абсолютно всеки, който им се появи пред очите. А Радев не е уау, не е политически лидер без недостатъци. Но пък знаем за принципа в царството на слепите. Просто в момента нямаме нито лидер, нито проект, който да вдъхнови хората. Но ако отвращението ги консолидира, е възможно да дадат много власт за кратко време на субект, който може би не го заслужава, само и само да срине конструкцията.

- Коя е следващата политическа кота, от която ще се планира властта в държавата? Изборите в САЩ през ноември ли?

- Нещата ще станат ясни доста по-рано -  от изхода на делото срещу Тръмп и след Големия вторник. Със сигурност позициите на някои ще отслабнат, на други ще им се развържат ръцете. Но и ЕНП и ПЕС едва ли ще продължат да бъдат първа и втора сила в Европарламента.

- Какво влияние ще окаже такъв поврат у нас?

- Няма да е директно. Ако победят партиите, които се обявяват за  преформатиране изобщо на европейския модел и които са за много повече децентрализация, това не означава автоматично, че тук ще се увеличат привържениците на “Възраждане”. Като цяло има много територия вляво и вдясно за нови политически играчи. Проблемът на политическия ни елит е, че е неискрен, надменен, неинтелигентен във всяко отношение, самопораждащ се и самодостатъчен. И ако се върнем към началото на разговора – при такъв продукт – слабо потребление и всякакви изненади.

CV

Роден е през 1970 г. София в семейството на журналисти.

Работил е във вестниците “Континент”, “Пари”, “Банкеръ” и Агенция “Бизнес Дата”

През 1996 г. завършва социология в СУ.

В периода 1999-2002 г. е зам.- директор на НЦИОМ при Народното събрание.

През 2002 г. основава изследователската и консултантска компания ЕСТАТ, специализирана в проучванията на публичния сектор, политическикте нагласи и икономическите изследвания. Ръководил е десетки изследвания в рамките на електорални кампании.

Семеен, има син, който днес навършва 7 г.

Други от Интервюта

Адриан Николов, ИПИ: В Северозапада плюс още 6 области училищата са с лоши резултати. Но гладът за работници расте

Трябва да говорим за числова грамотност - тя е важна колкото езиковата По-добро образование дава 30 млрд. лв. повече богатство у нас до 2045 г. За пръв път в историята заетите над 55 г

Йонко Мермерски: Описват Доналд Тръмп като неадекватен, а той си е съвсем на място

С ракетите от Украйна срещу Русия Байдън или прави капан на Тръмп, или му дава коз за преговори Когато бизнесът работи на принципа на меритокрацията, а не на квотите

Камен Колчев: Съветвам да не инвестирате в имоти, при влизане в еврозоната цените ще паднат с 10-20%

Ако имахме добре работеща държава,  икономическите ни показатели щяха да са като на Естония и на Полша, казва председателят на Съвета на директорите на "Елана финансов холдинг" В САЩ 50%

Стоян Чапразов, преводачът на "Оръжията и човекът": Очаквах протести. Свободата в изкуството не може да бъде победена с юмруци и крясъци

Лесно се затварят театри. Артистите, които отстояха правото си продукцията им да бъде гледана, заслужават награда, казва в първо интервю след скандала Стоян Чапразов

Д-р Росен Гацин: Как да има у нас стари, известни родове? През 60-те години властта е насърчавала смяната на фамилното име

Напоследък е тренд особено българите в чужбина да търсят родословните си дървета, казва културният антрополог Още акценти от интервюто: Когато докажем, че живелият 130 г

>