Киселото зеле – най-евтиният природен пробиотик
- Древните гърци препоръчвали пиенето на зелев сок като метод за по-бързо и спокойно заспиване
- Млечната киселина, отговорна за ферментацията на зелето, активира имунната защита
- Заради многото сол хора с хипертония и бъбречни заболявания не трябва да го консумират без мярка
Киселото зеле е част от националните кухни на много народи. Това здравословно и вкусно ястие има дълга история - още през III век пр.н.е. то е било храна за работниците, които са строили Великата китайска стена.
Немското кисело зеле зауеркраут, корейското кимчи, полският бигос, елзаският шокрут са известни по цял свят. И у нас, в Турция и Близкия изток втасалата зелка е желан деликатес през зимата.
Киселото зеле има еднa неочакванa полза – подобрява настроението и повишава уюта през зимните дни, когато с нетърпение очакваме да му се насладим с чаша червено вино. Но колко всъщност е полезно то и кой не бива да злоупотребява с него.
Научно е доказано, че многобройните ястия с този
зимен деликатес укрепват имунната система и чревната флора
Това е здравословен ферментирал продукт, съдържащ много витамини и минерали. Особено богат е на калий, манган и фолиева киселина. Киселото зеле е най-евтиният природен пробиотик.
Киселото зеле съдържа голямо количество витамин А и е богато и на витамин С, който укрепва имунитета, особено през студените месеци.
Витамин С се разгражда бързо при готвене. Но при ферментация това не се случва и витаминът се запазва почти напълно. Киселото зеле е диетично
– в 100 грама се съдържат само 27 калории, 1,6 г протеин, 0,1 г мазнини и 5,2 г въглехидрати
В зелевата чорба, или армеята, има доста диетични фибри - 2,2 г на 100 г. Те имат благоприятен ефект върху чревната микрофлора, тъй като съдържат пробиотици.
Не само зелето, а и други туршии с ферментирали зеленчуци имат подобен ефект. Турците например масово ги ядат за защита от грип и ковид.
Армеята намалява нивата на холестерола
в кръвта. Втасалото зеле преминава през естествена ферментация, без да се използва оцет. Млечната киселина, произведена по време на процеса на ферментация, е полезна за хората с диабет, смъква холестерола и потиска растежа на патогенни организми в червата.
Смята се, че ферментиралият продукт
помага на чревните ензими да не превръщат преканцерогените в канцерогени
Обяснението е, че млечната киселина, отговорна за ферментацията на зелето, активира имунната защита. Смята се, че то преобръща рисковите фактори за развитието на заболявания като рак на дебелото черво или рак на гърдата.
Зелето успокоява нервната система и намалява активността на щитовидната жлеза. Това го прави ефикасно средство против безсъние. Древните гърци препоръчвали пиенето на зелев сок като метод за по-бързо и спокойно заспиване.
Не всички знаят, че киселото зеле има козметични свойства и доказани ползи за кожата и косата.
То съдържа много витамини и минерали, както и млечнокисели бактерии, които помагат за подобряване на кожната микрофлора.
Този продукт може да се използва за маска за лице
Смесете две супени лъжици ситно нарязано кисело зеле с две супени лъжици мед и две супени лъжици заквасена сметана. Нанесете върху лицето и оставете за 15-20 минути. След това изплакнете с топла вода.
Може да си направите и вана за ръце.
Добавете чаша кисело зеле към топла вода и разбъркайте за 5-10 минути. Поставете ръцете си във водата за 10-15 минути. Това помага за овлажняване и омекотяване на кожата.
Сокът от кисело зеле заздравява косата и я предпазва от косопад
За целта трябва да го втривате в корените веднъж или два пъти седмично. Нанесеният "лосион" трябва да престои 20 минути, след което изплакнете обилно с шампоан. Тази процедура помага и да се отървете от пърхот.
Киселото зеле обаче има и вредни страни
Хора с хипертония не трябва да го ядат, особено без мярка, тъй като съдържа много сол и повишава кръвното налягане. Същото се отнася и за пациенти с бъбречни заболявания.
Честата му консумация може да доведе до задържане на течности, отоци. Тези със стомашно-чревни заболявания също е добре да похапват от него умерено, тъй като може да повиши образуването на газове.