Приятел в служба се познава
Чудесно е да го имате, но сложете граница на сближаване. Иначе губите ползите и трупате вреди
"Точният човек" е новият специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за свободни работни места.
„Не сме се събрали да се обичаме" е много разпространен израз, като стане дума за работата, екипа, фирмата. Вярно, не сте, но вие си обичате колежката Люси. Съвсем искрено казвате: „Не знам какво щях да правя без нея."
Люси ви е приятелка. Имате толкова много работа, че глава не можете да вдигнете, и ако не е приятното бъбрене с нея през паузите за кафе и обяд, направо ще откачите. Не че другите ви колеги са лоши, с тях също си общувате. Но не сте близки. Самоконтролирате се как се държите, самоцензурирате се какво говорите и не можете да си починете достатъчно. Пред Люси се отпускате. Тя е вашата спешна психологическа помощ, за да изкарате по-леко пренатоварения ден.
Разкошът на задушевното общуване
Приятелството с колега ни прави по-щастливи, уверяват специалистите по човешки ресурси.
Служителите са съгласни - 70% смятат за необходимо да имат поне един приятел на работа. Повечето от анкетираните казват, че са го постигнали.
Резултати от изследвания сочат още, че хората, които имат приятел в службата, са по-продуктивни и се представят по-добре. 43% по-голяма е вероятността да бъдат похвалени за добрата си работа. Това не е, защото взаимно си помагат, макар че също е положителен фактор, а защото се чувстват психологически по-комфортно и са по-мотивирани.
И все пак не бива прекалено да се сближавате с колега или колежка. Не толкова много, че да се сдобиете със споделени чувства, споделен ум и споделена идентичност. Тогава започвате да губите
ползите и трупате вреди - преставате да имате реална
преценка, защото сте силно привързани, предупреждават специалистите.
Заразата на споделените чувства
Приятелството в службата е различно от приятелството в живота поради много причини. Една от тях е, че обикновено датира от сравнително скоро. Колежката Люси не е дружката ви от детската градина, от гимназията или от студентството, с която ви свързват какви ли не общи преживявания от много години. Тя надали ще ви каже, когато грешите. От една страна, не може, защото не е обективна - нали сте приятелки. От друга страна, подсъзнателно разбира, че не сте чак толкова близки, за да бъде брутално искрена.
Да речем, че шефът ви е критикувал. Разстроени сте
и Люси веднага започва да ви успокоява. Вашите емоции заразяват и нея. Малко ругаете заедно началника, после решавате, че не си заслужава да се ядосвате.
Вие нямате време да се замислите дали той е прав,
понеже приятелката ви съчувства. Дава ви точно това, което очаквате - подкрепа и утешение. Хич няма да ви стане хубаво да чуете от нея обективен разбор на ситуацията и дори намек, че нападналият ви шеф може да има някакво основание.
Иска се духовна сила, дълго и вярно приятелство, за да ви каже колежката неприятни истини и да рискува да й се разсърдите. Тя не е дружката ви от детинство, с която може да не се виждате известно време, докато осъзнаете, че откровеността й е била за ваше добро. С колежката трябва да работите още на следващия ден.
Люси не е неискрена, просто не е докрай искрена, за да не рискува добрите ви отношения. Така обаче рискувате да не видите своя грешка и да не реагирате правилно в конфликтна ситуация. А в работата конфликтни ситуации доста. Тъкмо тогава се очаква всеки да действа професионално, да бъде максимално обективен и да не излиза от ролята си поради приятелски чувства. Само че те ви карат да вземете страната на Люси дори да не е права. А тя инстинктивно защитава вас.
Щом забелязвате, че вашата желязна двойка не е твърде симпатична на останалите от екипа, не смятайте автоматично, че ви завиждат на приятелството. Може да е, защото винаги сте „две за
една", без да се замисляте прави ли сте или не.
Заради това неминуемо излизане от деловите роли много работодатели не толерират прекалено сближаване вътре в екипа. Ако в него се образуват няколко приятелски кръга, те могат да започнат даже да воюват помежду си и да попречат на ефективността.
Рисковете на споделения ум
Прекалената близост с колега може да доведе до друга опасност, особено ако работите по обща задача. Понеже с Люси мислите еднакво, двете се лишавате от различно мнение, от външна гледна точка и преставате да сте достатъчно креативни. Никога или много рядко спорите двете помежду си, разменяйки аргументи, заради което е твърде вероятно да не вземате най-добрите решения в работата си.
Когато пък някой „чужд" опита да спори с вас, вие намирате опора една в друга и просто не го слушате. Или образувате отбранителна линия срещу него.
Приятелството ви така се обърква с деловите отношения, че започва да понижава продуктивността и постигането на успехи, а това вече е минус и за фирмата, и за собствената ви кариера. По-голям плюс можете да имате от приятел, който работи в съседен екип, отколкото от приятел на съседното бюро, с когото
вършите обща работа, посочват специалистите.
Капанът на споделената идентичност
С Люси най-вероятно сте се сприятелили, защото освен че сте си симпатични като хора, сте приблизително на едно и също ниво в йерахията. По-често така се случва при колеги. Само че прекаленото сближаване може да навреди на личностното развитие.
Ако едната не сметне за необходимо да учи нещо ново и да се усъвършенства, и другата си намира оправдание за мързела. Това може да е пречка в кариерата ви, особено ако колежката не е много амбициозна. Ако пък вие не сте амбициозни, дърпате назад нея. Хората по принцип обичат статуквото и мразят промените. И се чувстват по-силни, когато още някой им прави компания в тези нагласи.
Споделената идентичност е отлична за брака, но за професионалните отношения не, обясняват психолозите. Те съветват в професията да се стремите да се сближавате с хора, от които можете да учите. Да сте на еднакво ниво като познания и способности с колега е удобно, обаче не е полезно. Много по-перспективно е да работите с някой, който ви дърпа напред.
Тогава обаче връзката не е приятелска, а е по-скоро между ментор и колега, който иска да вземе опит. Чиракът обикновено се стреми да прилича на майстора, но между тях не се получава толкова голяма близост.
Чудесно е да имате много близка колежка, но сложете граница, която не пречи на обективността и на развитието ви, препоръчват специалистите. Все пак в службата сте да работите, а не да се чувствате уютно като със съпруга или с приятелката си от детинство.
------ Безрезервна вярност не върви в делови отношения ------
Оная максима "Няма вечни приятели, има вечни интереси" звучи неморално за живота, но в работата си е доста вярна. Там трябва гъвкавост и често пренебрегване на личните чувства. Ако не отчитате това и приравните отношенията с колега към "цивилно" приятелство, може да си създадете проблеми в кариерата, че и да бъдете лошо наренени.
В офиса всеки има свои интереси. Разбирате го и няма да се обидите на просто колежка, че не ви е подкрепила в напрегнат момент. От онази, която броите за приятелка, ще ви заболи. Няма да искате да я разберете и ще работите трудно с нея, макар че се налага.
С близката колежка смятате, че винаги трябва да сте на една и съща страна. Но това означава, че може да изпадате в ситуации, при които някоя от вас пренебрегва своето мнение, ценности, интереси. Щом ще претърпите щети, не приемайте, че трябва да бъдете безрезервно верни. Осъзнайте, че и никой не ви дължи безрезервна вярност в службата дори да ви е приятел.
Неприятно става, когато в "двойката" настъпят поводи за конкуренция. Примерно повишение трябва да получите вие или колежката ви. Колкото и приятелски да са отношенията ви, честната игра не е сигурна. А нечестната може да бъде много мръсна, защото се познавате отлично. Ако колежката ви се окаже непочтена, тя ще бъде много по-опасен съперник отколкото някоя, която не ви е близка.
Дори и да няма удари под кръста при конкуренцията, самият факт, че едната се издига, мачка самочувствието на другата. Смята ли сте се за кажи-речи еднакви, въпросът "защо тя, а не аз" идва неканен. Само най-смелите могат да го разгледат самокритично. И въпреки това е съвсем човешко да се изпитва завист.
Внимавайте да не сметнете, че колежката ви "изневерява". Тя има право да се среща с друга или
друг, с които й е по-интересно или полезно. Не сте се клели във вечна вярност, не се товарете с ревност. Макар и приятелски, контактите ви са колегиални, т.е. делови. Не ги превръщайте в толкова лични.
В "Точният човек" - новия специален проект на "24 часа", можете да прочете още: