Хитрини да се обвиете в харизма за онлайн общуване
Камерата и микрофонът могат да разкрият и дори да преекспонират негативни чувства
"Точният човек" е новият специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за свободни работни места.
Минавате отново на дистанционно общуване с партньори, колеги, шефа - вилнеят грип, коронавирус, че и шарки. Мразите ги тези контакти, обичате да си говорите с хората на живо. Но това е положението, така че се постарайте да постигате успех, като впрегнете правилни усилия за онлайн убедителност и даже харизма.
За годините в пандемия вече се натрупа толкова много опит, че специалистите са направили изводи къде хората правят най-много грешки в дигиталното делово общуване.
Може да ви струва странно за нещо толкова естествено като говоренето, но
една от най-честите грешки е тонът.
Както всеки знае, от него зависи много. Даже повече отколкото от думите, защото той може да обърне значението им. Това си важи и в разговора на живо, но онлайн има изкривявания.
Ако не прецените тона си, може да не говорите достатъчно отчетливо и да не ви разбират. Ако пък зазвучите твърде отсечено, събеседниците ви ще решат, че се сърдите. Заповедни и назидателни нотки се усилват от технологичния посредник, много внимавайте. Повече личат раздразнението, небрежността, досадата, фалшът.
Експертите казва, че се получава нещо като
ефектът на примата.
Ако тя не пее на микрофон, никой няма да забележи неверния тон. Но микрофонът го издава безпощадно.
Щом ви се налага често да разговаряте онлайн, най-разумното е да се запишете няколко пъти, да се слушате, да отстранявате грешки и да тренирате как звучите най-добре. Включително и като промените тембъра си, ако ви се струва, че гласът ви сякаш е писклив, интонацията, темпа на говорене.
Направете проба и на какво разстояние от микрофона трябва да сте, за да звучите най-добре. Не бива да сте далеч, за да не е слаб гласът ви. Но ако сте много близо, може да е неприятно силно и изнервящо за другите събеседници - сякаш им се карате. Носи и внушението, че искате да доминирате в разговора и въобще над тях.
Изобщо не подценявайте всичко това. Според някои специалисти около 40% от вашата убедителност зависи от тона, от общото ви звучене.
При общуване онлайн е от значение
да преценявате паузите.
Има ги и в разговор на живо, но тогава се приемат за естествени. При дигитален контакт изнервят и тревожат. Изследванията показват, че забавянето да говорите кара събеседника ви да си мисли, че сте враждебни или че не внимавате.
Освен това човекът насреща се безпокои, че връзката се е разпаднала. Проверява, като пита "Чуваме ли се още". Вие отвръщате "Чуваме се", а той се чувства като глупак.
Затова гледайте мълчанието ви не продължава твърде дълго, следвайте верен ритъм на дигиталния разговор. А ако и когато се налага, заявете откровено "Момент да помисля". Така събеседникът ви няма да се притеснява дали не се сърдите или че е загубил интереса ви.
Обърнете внимание и на думите, естествено. Онлайн общуването изисква
повече усилия, за да приемате и давате информация,
дори и при видеовръзка. Думите ви трябва да са точни, защото все пак събеседниците ви не виждат мимиките и езика на тялото ви така добре, както е на живо. Не разчитайте на невербална помощ, за да бъдете по-добре разбрани, винаги търсете най-точните думи.
Разчитайте в по-голяма степен на думите и когато реагирате на казаното от събеседниците. Искате да изразите примерно одобрение, а в разговора участват много хора, кадрите са малки. Може жестът и мимиката ви да останат незабелязани от този, за когото са предназначени, или от всички.
Видеоразговорите са по-голямо изпитание, защото повечето хора
подсъзнателно се притесняват как се виждат
през камерата. Това е допълнителен натиск, който може да ви накара да изглеждате сърдити, макар че не сте. Всъщност сте напрегнати.
Щом от разговор с картина се стресирате, водете го само когато е наистина нужно. Когато не е, ще бъдете много по-спокойни, приветливи и концентрирани без камера.
Ако не можете да избегнете видеовръзката, се постарайте се да не седите с гръб към прозорец, защото тогава лицето ви ще бъде в сянка. Ще изглеждате мрачни, а това винаги буди недоверие.
Контактът очи в очи пък винаги помага. В случая означава да помните, че трябва да гледате в камерата, не в екрана на компютъра.
питайте често да се усмихвате. Със или без камера си личи, защото променя гласа и тона ви.
По време на разговора си наложете да не правите много гримаси и жестове с ръце - те разсейват. Подходящо е обаче
ръцете ви да не са скрити и да не са в поза, която издава строгост и затвореност,
например скръстени пред гърдите. Стиснатите юмруци също са противопоказни, както се досещате.
При видеоразговор помнете, че събеседниците ви виждат и показвайте само това, което искате да им внушите. Не издавайте с поведението си нищо, което ще ги отблъсне. Застанете така, както ще изглеждате най-добре пред камерата.
През цялото време демонстрирайте максимално красноречиво, че слушате внимателно. Нито за миг не пропускайте, че телом не сте заедно, но сте на показ и нещо непремерено може да бъде изтълкувано като негативна ваша ракция.
Не позволявайте да ви разсейва нищо наоколо. При среща на живо това е проява на неуважение към събеседника. Но при видеоразговор се добавя още -
другите не виждат какво ви отклонява и стават подозрителни.
Дръжте се като на сцена пред публика. Ако нещо ще трябва да прочетете, периодично насочвайте поглед към камерата. Ако нещо си записвате, отвреме навреме вдигайте очи, както бихте правили, докато си водите бележки на жива среща.
Седете изправени - колкото и да ви омръзне, отпуснатата поза ще издаде досадата ви.
Особено внимавайте как реагирате, като се напрегнете -
на камерата приближаването ви може да изглежда твърде заплашително.
Естествено, че ще оправите прическата, макиажа и облеклото си - няма да се покажете неглиже пред хора.
Дрехите и гримът могат да ви представят по-приветливи, ако ги изберете като за "телевизия". Специалистите съветват
да не слагате дреха на райета, защото създават неприятен ефект.
Избягвайте шареното, колкото и елегантен да е десенът. По-забележими ще сте в дюс сако или блуза, но в наситен жизнерадостен цвят, не телесен, бял, сив, черен.
Ако водите разговора от офиса е нормално да сте облечени така, както повелява дрескодът на компанията. Щом сте вкъщи обаче и това е ясно за събеседниците ви, преценете как да сте облечени. Работите, но може да си позволите една идея по-небрежен вид. Вероятно ще се сторите на събеседниците си прекалено войнствено настроени, като се появите на екраните им стегнати в строги дрехи.
Избягвайте ниския ъгъл,
камерата трябва да е на нивото на очите или по-високо. Ако се налага, повдигнете компютъра или лаптопа, за да минимизирате ефекта на двойната брадичка.
Понеже околната обстановка също допринася как ви възприемат, обърнете внимание какво ще виждат събеседниците ви около вас и зад вас. Това също е част от впечатлението, което ще направите. Прекалена строгост и сивота ще накарат и вас да изглеждате сякаш сърдити.
И последно, но всъщност първо -
любезността.
В началото отделете една-две минути за "Как сте". Възпитанието изисква да се осведомите за това и дори да размените няколко светски приказки, преди да пристъпите към истинската работа.
Колкото повече животът ни минава дигитално, толкова повече започваме да ценим човешките навици от стария аналогов свят, подчертават психолозите.