Проф. Боян Биолчев пише сценария на “Чума”, като се бои Йордан Йовков да не му се обиди
Лентата излиза на големия екран от утре, 19 януари
“Чумата е изпитание, групов страх. Това, което парализира хората, е, че всеки е потенциално виновен. Настървението един срещу друг не че като нация ние не го познаваме, тогава е било разпадане на групата. По този начин настървяването към болния е много болезнено и разрушително върху съзнанието.” Това разказва проф. Боян Биолчев, сценаристът на премиерния филм “Чума”. Лентата тръгва по кината от утре, 19 януари.
Сюжетът се развива в началото на XIX век. Чорбаджи Юрдан и синът му Йоно се завръщат от хаджилък и заварват чумата да върлува по българските земи. По пътя към дома те виждат горящи села, разбойници, хаос и страх. А Йоно бърза за сватба. Неговата годеница Елица го чака. Селяните са изгладнели и уплашени, а страхът им за секунди се превръща в насилие.
Сценарият е вдъхновен от разказа на Йордан Йовков “През чумавото”. Проф. Боян Биолчев пише сценария през 2019-а, без да подозира, че следващата година ще има пандемия от COVID-19.
“Чумата няма образ във филма. Ние искахме да запазим Йовков, уважението, преклонението пред този голям автор, но да създадем чувството за трагично мъчително очакване. Това може би е по-тежко от самата болест”, казва Биолчев.
Продуцент е компанията “Мирамар филм”, в която са Матей Константинов, Илиян Джевелеков, Георги Димитров, Мила Войникова. Филмът е заснет през лятото на 2022 г. в района на с. Каменица за 25 снимачни дни.
Най-голямата трудност
пред художниците на филма
е да пресъздадат епохата
Затова Георги Димитров и Владимир Шишков реставрират стари къщи в селото. Режисьор е Иван Владимиров, който прекарва повече от година в собствено проучване на темата и епохата.
“Предизвикателство за заснемане на филм в епохата е, че актьорите трябваше да са с костюми, а ние го снимахме лятото. Доста трудно беше за екипа. Винаги създава напрежение, трудно се работи в такива условия. Понеже съвремието е навсякъде, доста обикаляхме с режисьора, за да намерим подходящи места”, обяснява операторът Румен Василев.
На римския декор в “Ню Бояна” е пресъздаден пъстър и пищен кервансарай, “някъде в пределите на Османската империя”, в който героите отсядат на връщане от Божи гроб. Във филма има много сцени с коне, затова и актьорите ходят на уроци по езда. В главната роля на чорбаджи Юрдан влиза Свежен Младенов, а младият Матей Мичев е Йоно. Евелина Бибова, която в момента е в 12-и клас, играе Елица, а нейна майка е актрисата Людмила Сланева. Велислав Павлов пресъздава ролята на Мъжагата - нещастен, озлобен мъж, който не може да понесе факта, че Юрдан е преуспял.
“В разказа на Йовков има само трима герои. Но филм с трима герои трябва да бъде само 20 минути. Трябваше да бъде населен с характерни личности. Моята трудност беше да реша какво да предприема за съответните герои. Правил съм сценарии по други литератури и автори, имам по мой роман, но там е лесно, не мога да се обидя на себе си”, разказва проф. Биолчев. “Много се стараех да не ми се разсърди Йордан Йовков, това ми беше най-важното. Исках да запазя тази атмосфера и това духовно начало във визуален вариант. И това също ме затрудни донякъде”, обяснява той. Преди да напише сценария, той се допитал до историци.
“Консултацията е задължителна. Ако всеки сценарист не се добере до хора, които знаят нещо, ще направи негледаема измислица за тези, които имат представа за нещата.
В един филм не трябва
да лъжеш, че знаеш.
Веднага ще те уловят
В този смисъл съм бил на тръни. А иначе аз съм филолог, имам и историческо образование, така че някой път се съветвах със себе с”, разказва проф. Биолчев.
Във филма прозвучават три народни песни, две от тях аранжирани и записани специално от Петко Манчев, който работи по тях заедно със сина си Антони Манчев. “Зора се е зазорила” е в изпълнение на народната певица Нели Андреева, а “Чумица” е изпълнена от певицата Криста. Песента “Ой, девойче”, която е на финала, е откритие на режисьора Иван Владимиров. Тя е част от малко популярния албум “Отвъд мистерията” на изследователя и познавач на българския фолклор, канадеца Ив Моро, който е записвал автентични изпълнения у нас през 70-те години.