Ток за бизнеса директно от централите! Ако не – заводите спират (графика)
10+18 конкретни искания към правителството от работодателските организации, в които членуват фирмите с 82% от всички заети
Каквото зависи от българските работодатели за пълноценното приемане на България в Шенген, ще бъде направено, тъй като това е един от трите ни национални приоритета. Другите са присъединяването към еврозоната от началото на 2025 г. и подготовката за приемането ни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), което трябва да стане до края на 2026 година.
Това увери в сряда Кирил Домусчиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Най-голямата работодателска организация поема ротационното председателство за тази година на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР). В 4-те организации в нея - КРИБ, АИКБ, БТПП и БСК, членуват фирми, които съставляват 82% от всички заети и
правят около 90% от БВП на страната
Бизнесът обаче има 10 искания за подобряване на бизнес средата и още 18 в сферите на енергетиката, зеления преход, пазара на труда и социалната политика. (виж инфографиката)
През 2024 г. асоциацията ще преговаря с правителството за въвеждането на принципа One in – two out. Според шефа на БТПП Цветан Симеонов това предполага, че когато държавата въвежда нова регулация, изискване или такса за бизнеса, трябва да премахва две съществуващи. “Ако спазва този принцип, България скоро ще стане по-привлекателна за чуждите инвестиции”, каза той.
Довършването на магистралите, по-доброто поддържане на пътищата и изобщо възстановяване на инвестициите в инфраструктурата са други искания наред с реално приемане на принципа “Замърсителят плаща” при определяне на таксата за битови отпадъци.
Приемането ни в ОИСР е важно за нас и неслучайно се борим за това от 6 години. Ще продължаваме да настояваме усилията в тази посока да продължат, защото членството предполага да имаме възможността за ценни реформи във всички сфери, каза Домусчиев. Приемането ни в т. нар. клуб на богатите държави в момента е в процедура на съгласуване между страните членки, като заедно с нас кандидати за влизане са и Румъния и Хърватия.
Според Домусчиев реформите в енергетиката трябва да продължат,
пазарът на ток напълно да се либерализира,
а енергийните помощи да се насочат по предназначение там, където наистина има нужда от тях (виж интервюто по-долу).
Не може аз за загряване на водата в басейна ми да плащам по-евтино тока, отколкото го купуват заводите на Васил Велев (председател на АИКБ - б.а.), каза Домусчиев.
Самият Велев заяви, че през 2024 г. бизнесът ще настоява да се финализират преговорите за
адекватен механизъм за определяне на минималната работна заплата
В момента има сфери на дейност, в които средната за бранша заплата е по-ниска от минималната, включително и в държавни и общински структури, обясни той.
И пресметна, че разликата между работещите и онези, които разчитат на бюджета, е далеч по-лоша от официално представяната. Според Велев няма друга такава държава в Европа, в която
на 100 работещи и следователно осигуряващи се, съществуват 119, които разчитат на бюджета.
Във второто той включва едновременно пенсионерите, които са 2,039 милиона, и онези 595 хиляди работещи, които получават заплатите си от бюджета.
От другата страна на това уравнение той поставя само 2,815 милиона заети, които заплащат сами своята част от социалните си осигуровки.
Кирил Домусчиев: Чудим се защо никоя държава не купува от нас скъп ток, докато правим изкуствено дишане на "Мариците"
- Г-н Домусчиев, как си представяте създаването на национален пазар за въглеродни емисии? Сега цените на емисиите се определят според европейските борси.
- Колегите от нашия комитет по енергетика работят върху темата и те ще участват във всички бъдещи обществени обсъждания на тази идея. Но такава борса трябва да бъде създадена, за да сме по-ефективни. Цените на въглеродните емисии пряко влияят върху ефективността на голяма част от държавните енергийни предприятия и няма защо да оставяме техните котировки да се определят в другия край на Европа.
- Запазването на компенсационния механизъм за високите цени на електрическата енергия беше договорено и поне според бюджета остава в сила и за 2024 г. Не е ли проблемът обаче по-скоро в прага на цената, над която се компенсира?
- Точно това е проблемът и ние ще водим преговори този праг да се промени. Последно той е 200 лева за мегаватчас, но средната цена на борсата за електрическата енергия за бизнеса в сегмента “ден напред” през 2023 г. беше 203 лв. Което означава, че
компенсирането вече е съвсем символично
Какво показват сметките ни? Въпреки успокояването на енергийните цени през 2023 г. у нас токът е бил 2,2 пъти по-скъп, отколкото средното в ЕС на борсовия сегмент “ден напред”. Ние имаме седмата най-висока цена на този ток в ЕС. И точно това ни прави страшно неконкурентни в Европа.
Този праг трябва да се понижи. Не за друго, а за да запазим конкурентоспособността на българската икономика. Средната цена на енергията в Германия, Нидерландия и Франция е значително по-ниска от тази у нас и ние не можем да си позволим да се конкурираме с тях. Особено тези предприятия, които са по-енергоинтензивни.
- А какво трябва да представляват договорите за подкрепа на енергоинтензивните предприятия?
- Цяла Европа вече ги въвежда. Тези предприятия, които са, общо казано, в сферата на тежката индустрия,
не могат да разчитат на борсата за енергия ден за ден
Те трябва да имат далеч по-дълга предвидимост на енергийните си разходи, отколкото останалите предприятия – за 3, 5, че и за повече години.
- Нима някой пречи на такава фирма да сключи дългосрочен договор за доставка на енергия?
- Тя може да сключи договор, но ние имаме предвид да сключи двустранен договор за енергия от производител, а не с търговец. В момента, ако имате фирма, вие не можете да отидете в АЕЦ “Козлодуй” и да поискате да сключите договор с централата за какъвто искате период от време. В това е проблемът и той е само един от многото.
Освен това трябва да има политика на държавата, каквато вече провежда Европейската комисия на общностно ниво, с компаниите големи консуматори. Не може един огромен консуматор, който употребява електроенергия 24 часа в денонощието, и то равномерни количества, да бъде сравняван в ценово отношение примерно с баничарница, която работи само в определени часове от денонощието, и то на средно или ниско напрежение. А у нас няма разлика, защото законодателството не позволява да се сключват двустранни договори, и това е парадокс.
Имаме и други претенции в областта на енергетиката и зеления преход. Не може например да се допуска изграждането на зелени мощности на друг принцип освен на чисто пазарен. Не може бизнесът и гражданите да се товарят финансово с изграждането на някакви екзотични мощности. Винаги ще сме против това.
Освен това смятаме, че държавната енергетика изобщо не се реформира, тя живее от ден за ден. Какво се чудим, че никоя държава около нас не ни купува тока? Защо да купуват скъп ток, а ние да правим изкуствено дишане на ТЕЦ “Марица-изток 2”. Който не иска да е ефективен, да си ходи.