Всяка нова сграда с гаранция, че в нея ще се живее без отопление - цените обаче нагоре с 200 лв. на квадрат
- Може да се строи, ако се осигуряват 55% от енергията чрез ВЕИ
- Облекчение от държавата - няма данък за имота
Нов стандарт, който влезе в сила от 1 януари, вдига цената на жилищата, които тепърва ще се строят, с поне 200 лв. на кв. метър.
Всички сгради, които тепърва ще се проектират и строят, трябва да са с почти нулево енергийно потребление. Това означава, че могат да харчат 90 киловатчаса на кв. метър. Друго изискване е
55% от необходимата енергия да идват от възобновяеми източници,
разположени във или близо до имота.
Основната разлика между двата стандарта е, че при нулевото енергийно потребление консумацията не трябва да надвишава 15 киловатчаса на квадратен метър годишно.
Което на практика означава, че тази къща би могла да съществува и да бъде обитавана, без собствениците ѝ да плащат каквото и да било за ток, парно или друг вид енергия.
През 2016 г. в Габрово бе санирана детска градина, която стана сграда с почти нулево енергийно потребление. Оскъпяването тогава е оценено на 7%. Арх. Иглика Люцканова, която е проектирала обновяването, твърди, че оскъпяването при строителството на такъв тип сгради е с около 5%. Но това е, без да се смята добавянето на зелени източници на енергия, с които цената се вдига допълнително.
Проф. Никола Калоянов от Техническия университет дава друг пример със сграда с близко до нулевото потребление. Това е научноизследователски център на университета. Обновен е през 2019-2020 г. Така от 140,99 киловатчаса на кв. метър консумираната енергия пада на 80,22 киловатчаса.
Монтирани са две термопомпи, едната ползва геотермална вода и прави отопление и вентилация, другата се използва за охлаждане. “Използваме един киловатчас електричество и произвеждаме четири киловатчаса топлина. При охлаждането съотношението е 4,5”, казва Калоянов.
Вентилационната система има рекуператор за използваният въздух. “От сградата се изхвърля навън замърсения топъл въздух. Използваме топлината му като първо стъпало, за да загреем външния въздух и с термопомпата до необходимата температура”, обясни Калоянов. Според него инвестицията вече се е изплатила.
“При всяка мярка за саниране се търси срок за откупуване и икономическа целесъобразност. Трябва да има техническа възможност и мерките се оценяват по глобални разходи, за да се обоснове икономическата им изгода. Разписани са европейски изисквания за срок за откупуване на енергоспестяващите мерки.
За термопомпа например той е 15 години, има за котли, за всякакви уреди и системи”, каза проф. Калоянов.
Като известна компенсация за оскъпяването от новите изисквания е това, че няма да се плаща данък сгради. В края на миналата година депутатите гласуваха промени в закона за местните данъци, с които
от налога се освобождават сгради със сертификат клас A
за енергопотребление. С документа се доказва, че е постигнато близко до нулево потребление на енергия.
Следващата стъпка ще е въвеждането на изискването за т.нар. пасивни сгради, които не използват енергия за отопление или охлаждане. Стандартът бе създаден преди около 15 г. и доскоро Европейската комисия го разглеждаше като възможност за задължителен при строителството на нови сгради.
Заради пандемията обаче тази идея бе изоставена и засега няма дата, от която да влезе в сила. Строителството на пасивни сгради излиза с около 25-30% по-скъпо, отколкото ако се използват и най-скъпите съвременни строителни и изолационни материали. Това е причината в България засега пасивните сгради да се броят на пръсти.
Две частни къщи в пловдивското село Марково притежават сертификат за нулево потребление. Друга къща в центъра на Варна също има такъв документ. Има и демонстрационен павилион на БАН, открит през 2019 г. в комплекса на академията на столичния булевард “Цариградско шосе”. Пасивна сграда е и новото американско посолство в София.
Всички тези примери са от времето преди строителните материали да поскъпнат значително през 2021-2022 г. В момента офертите на български фирми, които се наемат да изградят пасивни къщи,
стигат до 1100 на кв. метър,
а средната цена за ново жилищно строителство не надвишава 750 евро.
Оскъпяването на строителството на пасивни къщи идва по няколко линии. На първо място, стандартът изисква топлоизолационният слой на външните стени да бъде 30 см. Това заедно с широчината им от 40 см прави обща дебелина от 70 см.
Заради това много предприемачи признават, че отказват да строят жилищни кооперации по този стандарт, тъй като оградни стени с такава дебелина създават редица неудобства. На първо място, това намалява реалната площ на апартаментите. Защото по правило, когато външната стена е без отвори, в застроената площ се включва половината от широчината на стената. А когато има отвори, се включва цялата дебелина на външната стена.
В пасивната сграда има изисквания за коефициент на топлопреминаване, които се покриват единствено от прозорци с троен стъклопакет, т.е. най-скъпия на пазара. Поставя се и специална вентилационна система с въздуховоди и топлообменник. При нея въздухът в помещенията се използва за подгряване на влизащия пресен отвън. А след това той по въздуховодите отива в стаите.
Тези системи са скъпи, защото
има изискване за ниски нива на шум
Въздухът трябва да се движи с ниска скорост, за да не се създава течение. Самият топлообменник е с вградена термопомпа, която компенсира, когато има голяма разлика с температурата на външния въздух. А освен това служи и за подгряване на вода в случаите, когато слънчевият колектор няма капацитет да го прави.
Вентилационната система има филтри, които трябва да се подменят веднъж годишно, което също е допълнителен разход. Тази система прави почти невъзможно преустройството на съществуваща сграда в пасивна.
Стандартът за пасивните къщи е създаден за климатичните особености на Северна Европа, където основната грижа е да се спестят средства за отоплението през зимата. В южна държава като България разходите може да са по-големи, тъй като очевидно има нужда от решения за по-ефективно охлаждане през лятото.
В стандарта например има определени изисквания за местоположението на сградата – при нея най-важните помещения трябва да имат южно или югоизточно изложение, без нищо да ги засенчва. Трябва да има и широколистна растителност откъм южната страна, която пък да намалява слънчевото греене през лятото.
Създателите на стандарта за пасивните къщи твърдят, че срокът за откупуване на цялостната инвестиция в изграждането на такава къща е 15 години.
Шефът на Агенцията за енергийно устойчиво развитие Ивайло Алексиев пък казва, че в обращение вече е и терминът “сгради с плюсова енергия”. Тоест такива, които произвеждат повече енергия, отколкото консумират. Което вероятно ще е следващият стандарт в строителството.