Защо телевизиите не правят репортажи от театралната зала
Там се случват велики неща и е редно да ги запазват за историята
Най-после вчера, събота, 13 януари, успяхме да гледаме легендарния спектакъл "Великденско вино" в Народния театър. Чух за него преди Коледа през 2022 г. лично от Павел Койчев. Именитият ни скулптор е автор на минималистичните декори и каза: много е добро. Аз казвам: великолепно е, не просто лепо (като Лепа Брена), а великолепно. В представлението има онова точно премерено съчетание между умение и смисъл, което отличава истинската гениалност. Нещо като Сикстинската капела - вероятно много художници са рисували Сътворението на света, както и много художници през Чинкуечентото са можели да нарисуват пропорционална човешка фигура. Но Божествената промисъл се е спряла единствено и само в четката на Микеланджело Буонароти, за да имаме това, което имаме, както бе прието да се казва преди известно време.
Чак съжалих, че не съм проявил малко повече усилие и да намеря време да го гледам не в най-студения ден на годината.
Единственото, което разваляше чистия кеф, бе, че бях навлечен като продавачка в "Плод и зеленчук" - вълнен пуловер, шал, елече. Отделно яке.
Владо Пенев напълно заслужва славата си на колос на българския театър - нещо като хибрид между Тодор Колев и Невена Коканова в едно на новия век. Той бе - както е казал Гео Милев в онова тристишие от IX глава на поемата "Септември" - "велик, сюблимен, непостижим". И същевременно не пресолява нито за миг патоса в текста на Константин Илиев. Но може би това е заслуга на режисьора Явор Гърдев. Единственото, за което съжалявам, е, че не можах да се фокусирам в младия актьор Павлин Петрунов, който през цялото време дърпаше едни въжета. Сравнен с Владо Пенев изглеждаше много безличен. Но през 1993 г. в незабравимата постановка, в която Велко Кънев играе поп Кръстьо Никифоров, ролята на немия Гецо е поверена на самия Стоян Алексиев. Който до ден днешен, освен баща на звездата Алек Алексиев, си остава един от най-забележителните актьори, играли у нас изобщо.
Това, което се замислих, е защо българските телевизии не заснемат театрални постановки репортажно. Това няма да бъде телевизионен театър, което си е отделен жанр, по-близък до сапунените опери. А просто да прави репортажи от постановки, едва ли ще е по-скъпо от репортажите от концерти, които правят и дават Лепа за Нова година, какво пречи освен Лепа, да има и нещо Великолепно. Сигурно е по-евтино от тъпите риалита тип лоу кост "Сървайвър". Все пак зрителите, които изтърпяват 15-минутните реклами на препарати за фекална инконтиненция и вагинална сухота, заслужават и нещо за душата между рекламните блокове. Или пък самите театри да правят репортажите и да се финансират, както правят другите т. нар. инфлуенсъри. Със сигурност една такава постановка ще има повече гледания от тъпизмите на някой бавноразвиващ се, каквито установявам с потрес, че са повечето т. нар. инфлуенсъри. Нямам нищо против хората с увреждания и не бива да ги сегрегираме. Аз дори съм учил, макар и за много кратко в помощно училище. Та там имаше субекти, които днес биха имали хиляди последователи - като един Жан, който си късаше джобовете на панталоните и молеше момичетата да му извадят кърпичката от джоба. Това щеше да има милиони гледания.