Защо късият ден поражда "зимна тъга"
Най-краткият ден отмина, но зимата далеч не е свършила. След блясъка на декемврийските тържества януари може да се стори на мнозина най-мрачният месец в годината. Засегнати са не само чувствата и настроенията, но и цялото ни същество - от сексуалния апетит до интелигентността и социалната активност. Научна статия, публикувана в сп. Perspectives on Psychological Science, изследва начините, по които сезоните влияят на човешкия мозък, съобщава Би Би Си.
Всеизвестно е как спящите зимен сън черни мечки и канадските гъски адаптират поведението си към сезоните. За психологическата аклиматизация на човека към времето на годината не се говори толкова много, но тя обяснява промените, които настъпват в действията и здравето ни. Ето някои от най-важните открития, привлекли вниманието на изследователите:
Сезонна депресия
Едва ли някой не е чувал за зимна депресия, известна на специалистите като сезонно афективно разстройство (САР). Симптомите включват тъга и тревожност, продължаващи поне две седмици, чувство за безнадеждност и безполезност, намалена енергия, преяждане и преспиване.
Много хора изпадат в потиснато настроение, без да отговарят на всички критерии за клинична диагноза САР. Тази безпричинна меланхолия, известна като “зимна тъга”, е често срещано явление. През 2010 г. изследователи от Корнелския университет в американския град Итака анализираха съдържанието на 509 милиона туита от 84 страни. Те откриха връзка между светлите и тъмните части от денонощието и емоционалното съдържание на публикациите в социалната мрежа. Със скъсяването на дните употребата на положителни думи в тях намалява, а негативната реторика се засилва.
За зимната тъга има много обяснения. Една популярна теория гласи, че намалените нива на светлината объркват циркадния ритъм, или биологичния часовник на тялото. Това пък може да наруши регулирането на невротрансмитерите и да повлияе на емоционалното състояние на човека. Срещу този синдром лекарите прилагат светлинна терапия със специални лампи, имитиращи слънцето, за да пренастроят часовника на тялото. Други специалисти обаче смятат, че доказателствата за ефективност на този метод са ограничени.
Според известната психоложка д-р Кари Лейбовиц нашето мислене също играе роля и може да влияе. Тя е говорила с хора от различни региони на Норвегия за отношението им към зимата. Питала ги е доколко са съгласни с твърдения като “Зимата е особено красиво време от годината”, “Обичам уюта на зимния сезон” и “Харесвам меката светлина през зимните месеци”. Специалистката и екипът ѝ установяват, че хората, напълно съгласни с тези твърдения, се справят много по-добре със студа и тъмнината, по-удовлетворени са от живота и зимата поражда у тях повече положителни емоции. Хората с тревожни разстройства, напротив, са склонни да виждат само катастрофически последствия, да се фокусират върху най-негативните и плашещи елементи в дадена ситуация.
Промяната на мисловната нагласа определено не може да излекува хора с тежко САР, но според Лейбовиц мнозина могат да победят тъгата, като се научат да забелязват и харесват положителните страни на зимата, нейната приказна красота и пухкавия сняг.
Когнитивно-поведенческата психотерапия може да помогне на пациентите да развият по-балансиран поглед върху ситуацията, което цялостно ще подобри психичното им здраве. Има доказателства, че тази терапия с разговори може да е полезна и срещу САР. Подобни сеанси повдигат настроението в най-мрачните месеци на годината.
Памет и концентрация
Ако някога сте забелязвали, че остротата на ума ви намалява със скъсяването на деня, не сте единствени. Д-р Сане Мулдик от медицинския център на университета “Еразъм” в Ротердам и нейни колеги са анализирали данни от над 10 000 души на възраст над 45 години. И са установили, че тези, оценявани през зимата, са показали по-слаби резултати в учението, паметта и концентрацията от наблюдаваните през лятото.
Причините за такава сезонна промяна все още се изследват. Лошото когнитивно представяне може да е следствие от характерните за зимата депресивни чувства – по-трудно ни е да мислим трезво, когато сме мрачни и потиснати. Според друго обяснение това се дължи на зимния дефицит на витамин D, който укрепва здравето на мозъка. Синтезирането му от тялото се снижава с намаляването на слънчевата светлина.
Отговорът на този въпрос може да помогне и да се разбере защо през зимния сезон се повишават диагнозите за деменция.
Общуване и сексуалност
Асоциации между температурата на околната среда и социалните връзки се правят от древността. Според теорията за социалната терморегулация ние сме еволюирали да гледаме на другите като на източник на физическа топлина и комфорт. В това отношение сме подобни на императорските пингвини и други същества, които се скупчват заедно, за да споделят телесна топлина.
Ако това е вярно, тогава студът трябва да ни подтикне да търсим по-тясна социална връзка. За да провери тази версия, екип на д-р Ханс Айзерман от Франция накара доброволци да държат чаши с топли или студени напитки, докато попълват въпросници, изследващи мислите им.
Резултатът: тези със студените напитки са жадували в мислите си за контакт с близки хора повече, отколкото участниците с топлите напитки.
Според друго проучване, когато температурата падне, хората предпочитат да гледат романтични, задушевни филми пред други жанрове – факт, потвърден с множество лабораторни експерименти. Стоплящият сърцето филм очевидно удовлетворява надигнатото от студа навън желание за емоционална топлина и обич.
Сексуалната активност следва по-сложен цикъл. Според американско проучване потребителите на Google са по-склонни да търсят порнография и сайтове за запознанства в средата на зимата и началото на лятото. Тук вероятно влияят много фактори, но изглежда логично зимният пик да отразява отчасти нашето желание за по-близък човешки контакт. Каквото и да е обяснението, този феномен има реални последици за здравето – изследвания констатират нарастване през тези периоди на предаваните по полов път инфекции.
Повече изследвания по въпроса за зимната тъга ще ни помогнат по-добре да вникнем в собственото си поведение, да открием страдаме ли от нея и да вземем мерки, констатира Би Би Си. Можем да го постигнем, като култивираме позитивно мислене и направим конкретни стъпки за задоволяване на нарасналите нужди от социални контакти, които да ни стоплят и разведрят през януари.