Министър Милена Стойчева: За наш астронавт са нужни $5 млн., но вече имаме достъп до общи космически програми и проекти
- Обсъждаме идеята за създаване на българска космическа агенция
- Главният администратор на НАСА Бил Нелсън сподели, че иска да види как онази България, която преди 44 г. имаше принос в тази сфера, сега възражда интереса си. Лично го поканих у нас, ще се съобразим с програмата му, очакваме го през март или в периода май-юни
- Най-рано след година и половина можем да сме пълноправен член на Европейската космическа агенция
- Г-жо Стойчева, на какъв етап е интегрирането ни в програмите на американската космическа агенция НАСА?
- България стана 32-ата държава, която сеприсъединява къмспоразуменията „Артемида". Това е историческа стъпка. Всъщност това бе и едно от най-бързите ми действия като министър – успяхме да организираме присъединяването ни за около два месеца, защото в този процес видях възможност страната ни да бъде в предна позиция, да стане част от една модерна икономика, да се развива в сферата на високите технологии. Да е сред страните,които задават трендовете, а не както досега да сме били в догонваща позиция. Смятам, че е много важно да изберем да сме лидер вновите технологии, базирани на човешки интелект и талант. Убедена съм, че това е най-голямото ни богатство и трябва да заложим именно на този наш актив.
- Какво ще ни осигури включването в програмата?
- Достъп и приобщаване до мрежа от държави и организации, работещи заедно за търсенето и създаването на нови решения, за мирно изследване на Космоса, за сътрудничество и взаимодействие. През мирното изследване на Космоса ще се подкрепи и мирното съжителство на земята. Заедно с това, с присъединяването ни към програмата, ние ще имаме достъп до финансиране и съвместна разработка на проекти, които да реализират следващи мисии в Космоса, освен предстоящите на Луната, на Марс. Но също така и такива, които са свързани с разработка на технологии в областта на медицината, проучването на нови територии, материали, ресурси, създаване на последно поколение спътници, програми за сигурност, както и средства и устройства за наблюдение на нови обекти, повърхности на различни звезди и планети.
- Това обвързано ли е с финансиране от наша страна?
- Нямаме финансов ангажимент, но с това сътрудничество ние ще участваме в стратегическите комитети към споразумението „Артемида". Предстои да решим в кой от двата комитета ще се включим.
- Бяхме много приятно изненадани, когато вие лично поканихте у нас главния администратор на НАСА Бил Нелсън, един изключителен лидер, летял на совалката „Колумбия". Никога няма да забравя как на младежкия фестивал „Ало, Космос" миналата година той се обърна към българските младежи с думите: „Вие сте поколението Artemis, което ще се върне на Луната, ще стъпи на Марс и ще отиде още по-далеч." Не бях чувала нищо по-вдъхновяващо през последните години, казвано на деца и студенти. Какво мисли той за България?
- Той познава България от времето, когато имахме наш космонавт. Каза, че би искал да дойде и да види държавата, която преди 44 години е имала принос в тази сферакак сега възражда интереса си и възможността да се включи отново като значим участник в това сътрудничество. Поканих главния администратор на НАСА Бил Нелсън да посети България и в момента уточняваме кога е възможна визитата в зависимост от програмата му.
За мен това е изключително вдъхновяващо, защото виждам в тази стъпка основаза оптимизъм за бъдещето на България, особено за младото поколение, което може да чертае мечтите си оттук и да избира оттук да гради решения, както в европейски, така и в световен мащаб. Трябва да инвестираме в този ключов момент в историята, когато се поставят основите на тези технологии и те да станат наш приоритет, да заложим на тях и там да развиваме таланта и капацитета на човешкия си капитал.
- Кога наши стартъпии учени ще могат реално да участват в „Артемида"?
- След средата наследващата година започва активното ни участие, имаме планирани срещи по темата и ще обсъдим в конкретика какви са стъпките и възможностите.
- На какъв етап са преговорите, които водите за членство в Европейската космическа агенция?
- През 2023 г. увеличихме членския внос на България към ЕКА с 502 хил. евро на 2 млн. евро, благодарение на което България завиши амбицията си за сътрудничество с ЕКА с оглед ускоряване процеса на преминаване към следващ етап на сътрудничество с Агенцията - Асоциирано членство. Увеличеният членски внос на България в ЕКА ще се върне към страната и обществото под формата на успешно реализирани проекти. Някои от тях вече допринесоха за предоставяне на информация от апаратурата на борда на спътника "Екзо Марс", достъпна както за цялата научна общност, така и за планетарната база на Европейския съюз. Други примери са проектиране на система за наблюдения на големи хидроенергийни резервоари /язовири/, която може да предоставя решения в полза на държавата; космическата оранжерия, която ще пресъздава специфичните условия на околната среда за отглеждане на растения в космически условия; решения относно качеството на атмосферния въздух в градска среда, радиолокация на данни, отчитаща позиционирането на плаващи обекти в морска среда.
През януари ще участвам и в 16-тата Европейска конференция за Космоса в Брюксел, посветена на конкурентоспособността и космическите политики. Там ще заявя нашите амбиции и цели и заедно с увеличаването на членството ни това е силен сигнал, че имаме желание да станем активен участник в ЕКА. Благодарение на активното ни участие в серия от срещи след 2 години ще имаме възможност да станем асоцииран член.
- Сега всички очакваме бързи резултати, забравяйки, че доскоро в тази сфера всичко бе в точката на замръзване.
- Първото споразумение с ЕКА е от 8 април 2015 г. Оттогава досега са проведени 9 тръжни процедури и са сключени 45 договора, като усвоеният бюджет за реализираните български проекти е 8,6 млн. евро. Тоест, средната стойност на проект е 165 хил. евро. Проектите са насочени към наблюдение на селскостопански и горски площи и листна маса, качество на атмосферния въздух в градска среда, радиолокация на данни, отчитащи позиционирането на плаващи обекти в морска среда, модели за разработване на микробното разграждане на отпадъци и модули за космическа храна за екипажи, захранващи системи за наносателити на „Ендуросат", които са сред значимите участници, но не са единствените. Има и други наши стартъпи с готовност за развитие. Вече дори обсъждаме идея за създаване на българска космическа агенция.
- Ако успеете, това ще е исторически подвиг, който може да преобърне образованието, да вдъхнови децата и младежите и много от тях да намерят реализацията си у нас, а не в чужбина. Разговаряхте ли с премиера затова?
- Министър-председателятакад. Николай Денков споделя разбирането за необходимостта от развиване на космически технологии в България. Като цяло идеята се приема с ентусиазъм, включително от представители на екосистемата и други колеги, които споделят разбирането, че има нужда от създаването на такава агенция. Това е идея, по която си струва да работим занапред.
- С нашите наносателити могат да се правят евтини и резултатни мисии, те са търсени в цял свят от милиардери, които изследват Космоса, от космически агенции, от университети.
- За мен това е исторически шанс да се включим в надпреварата. Отваря се нов път за България и се надявам повече хора да го разбират. Разработват се елитни форми на сглобяване и заменяемост на сателитите, това е въпрос на нов поглед към тези устройства – те са като всеки друг сектор от икономиката, част от нашето ежедневие и вече не са нещо далечно, което предстои в бъдещето. Мисля, че пробивът на „Ендуросат"е в демократизирането на космическите технологии в бита, за решаването на предизвикателства в ежедневието, това е моделът на „дълбоките технологии". Те са различни от дигиталните, защото са свързани с комбинация от инженерни, дигитални и физически елементи, съчетани в едно, за да подкрепят глобални предизвикателства или развитието на решения, които променят ежедневието и бита.
- Ако имаме наша космическа агенция, наши учени, интегрирани в европейски и американски програми ще могат да работят от България, има ли шанс да станем по-рано член на ЕКА?
- Има процедура, която трябва да се извърви. Но фактът, че увеличихме вноската и активно се включваме в диалога показва, че припознаваме тези политики като ключови. В момента като кооперираща държава можем да включим наши докторанти и специализанти в обменни програми, в общи проекти, в проекти за трансфер на технологии и др. Те могат да са част от младежките програми на ЕКА за магистри и стипендианти, има възможности за взаимен обмен на експерти, на научна и техническа информация, на данни и стоки от взаимен интересв областта на космическата наука, техника. Вече имаме няколко успешни докторанти в програми на ЕКА в Италия за наблюдение на Земята, създадени са обучителни програми в Софийския университет. С Министерство на образованието и науката и „Ендуросат" обсъждахме създаване на академии във Висшето военноморско училище във Варна. Отделно търсим как да повишим участието на българските фирми в тръжните процедури и стажантските програми на Агенцията.
- Тъй като споменахте, че вече сме в активен диалог за пълноправно членство в ЕКА, на 8 декември по време на Съвета на ЕС по конкурентоспособност в частта „Космическо пространство" вие бяхте ръководител на делегацията. Можете ли да разкажете какви възможности се създават за индустрията, в областта на научните изследвания, образованието и за развитието малките и средните предприятия?
- За нас Космосът е стратегически актив, общо благо, което може да допринесе за създаване на нови пазари и бизнес възможности за индустрията и да подкрепи истинската предприемаческа среда и екосистема в България. В момента Европа прави избор за своето бъдеще и залага и на най-новите технологии, на така нареченото трето поколение „дълбоки технологии", част от Европейската иновационна програма. Това бе потвърдено на Съвета на ЕС по конкурентоспособност, където неслучайно космическото пространство бе изведено като една от ключовите приоритетни области за конкурентоспособността на Европа. Очевидно е, че за ЕС е наложително да запази водещи позиции в предоставянето на космически данни и услуги, чрез активизиране усилията за укрепване на космическите програми и създаване на по-стабилни и ясни механизми, които да стимулират европейската космическа промишленост. Но тук има ново развитие и то е свързано с факта, че ЕС отчита, че трябва да се подкрепят публично-частните партньорства в този сектор, включително да се създадат възможности за стартъпи, за нови компании, за съвременни бизнесмодели. Това не е случайно, тъй като всички виждаме, че най-успешното сътрудничество между публичния и частния сектор в сферата на космическите технологии е в САЩ и резултатите са налице, което е знак, че това е единственият път за напредък и конкурентоспособност.
- Досега сякаш нямаше такива енергични действия?
- Точно така и тези наши действия се забелязаха и на срещатапрез ноемврив Севиля, инициирана от испанското председателство,на тема „Бъдещето на Европа в Космоса в един променящ се свят". Тогава първо имаше среща с членове на Европейската космическа агенция, а след това - на министрите на ЕС по конкурентоспособност в частта за космическите политики съвместно с представителите на ЕКА. Там бе приета и специална декларация, инициирана от испанското председателство, като за първи път България се включи активно в процеса, свързан с космическата политика, индустрия и космическо пространство. Ясно заявихме своето активно участие в ЕКА. Но също така и в разширяване възможностите за сътрудничество в областта на космически технологии.
На срещата в Севиля се обсъди необходимостта от тясно взаимодействие между ЕКА, ЕС, космическата програма на Европа, Европейската агенция по отбрана и страните членки. България се обяви за предприемане координирани действия за укрепване технологичния суверенитет на ЕС чрез намаляване на стратегическите зависимост и доставките в областта на Космоса и отбраната. Както и за координирано взаимодействие между тези агенции и страните-членки. България също подчерта, че е важно за ЕС да активизира усилията за последващо укрепване на космическите програми, за ускоряване на комерсиализацията на Космоса и за създаване на механизми за по-активно стимулиране на европейската промишленост в тази област.
Акцентирахме, че космическият сектор има нарастващо влияние в съвременния икономически живот и той подкрепя развитието и на сигурността, подобряването на отбраната, но също така тези технологии могат да са в подкрепа на устойчивото развитие, постигането на климатична неутралност и към преминаването към зелена икономика.
По отношение на космическата стратегия на ЕС за сигурност и отбрана подчертахме, че е важно да се осигури обща рамка за сигурност, безопасност и устойчивост в Космоса, която да гарантира последователен и общоевропейски подход, но да бъде запазен и гражданският характер на програмите. Тоест, важно е да продължим да имаме програми, ориентирани към комерсиализация на технологиите, включване на нови малки иновативни компании и използване на капацитета на тази индустрия, за да повишим сигурността. На принципа, както е в САЩ.
- Имаме ли шанс скоро за български астронавт?
- В САЩ имахме срещи и с представители на SPACEХ, на които обсъждахме включително и възможността за участие на България в програмата за астронавти, но за тази цел ще трябва да осигурим финансиране.
- Какво трябва бъде то?
- 5 млн. долара са необходими за един астронавт, но това ще ни даде възможност да се включим в най-новите програми, в обучението, тук не става дума за подготовката само на един човек, а за възможността да сме в авангарда на този нов сектор.
- Наскоро правих интервю с рекордьора на „Гинес" българския пилот Николай Калайджиев. Той сподели, че се стреми към все по-високи постижения с една-единствена цел – да докаже, че е най-подходящ за далечни и колкото се може по-трудни космически мисии.
- Аз присъствах на поставянето на неговия рекорд, той ми връчи част от неговата грамота. Факт е, че той е сред хората, които обсъждаме, тъй като има истински шансове да е в този екип.
- Помня, че след като станахме член на ЦЕРН, след като започнаха стажантските програми в тази удивителна Мека на физиката, тук тази наука се разви и вече имаме изключителни специалисти.
- Всички STEM за мен са STEAM, защото изкуството, творческото мислене и въображението са неразривно свързани с предприемачеството, не като правене на бизнес, а като подход, като активно отношение, като търсене и създаване на възможности, за да се създават решения. Когато обсъждахме подкрепа за STEMцентъра на територията на София Тех парк говорихме, че той ще е свързан с предприемачество, с развитието на тези познания и прилагането им в творчески модел, който да решава предизвикателства. В ЦЕРН работят по този модел, по реални научни предизвикателства, като ги решават предприемачески с ясното съзнание как да бъдат развити от идеята до крайния продукт. От това се нуждае България. Това може да е печеливш модел, който да се развие на университетско ниво, на ниво наука и затова съчетаването на всички тези структури съвместно с института INSAIT, където докторанти, работещи с нови технологии могат да са откриватели и създатели на стартъпи. Целта ни е да формираме създатели, а не консуматори.
- Когато бях в ЦЕРН се запознах с Маркус Нордберг, който координира мултидисциплинарни иновационни проекти. Много ме впечатли, когато каза, че на всички младежи, с които работи задължително дава по една тетрадка, на чиято корица пише „Идеи". Молбата му към младежите бе да записват всички свои идеи, мечти в науката, дори най-лудите. Все се чудя ще има ли кой в България да даде на децата и младите подобна тетрадка ида им даде достъп до научната инфраструктура, където да ги реализират?
- Такива „тефтери" раздавам вече 20 години - от 2009 г. правим иновационни лагери, състезания, предизвикателства, предприемачески конкурси, стартъпи. Създадохме предмета „Технологии и предприемачество" като идеята бе да се изучават технологиите на бъдещето, съчетани с предприемаческа култура.
С подобна цел сега сключихме споразумение с „Интел" за образователни програми за изкуствен интелект - от училищата до практиците в малки и средни предприятия. Ние сме една от петте страни и Интел ни избра, благодарение на инициативата на нашето министерство. Идеята е заедно с министерствата на образованието и науката и на труд и социалната политика да предложим различни програми, включително за малкия и среден бизнес, за да подкрепим развитието на най-новите умения, които са необходими, за да може изкуственият интелект да стане част от новия начин на работа. В момента разработваме процедура за кандидатстване.
СV
l Милена Стойчева е дългогодишен изпълнителен директор на "Джуниър Ачийвмънт България" (JABulgaria), част от глобалната мрежа
l Преподавала е иновации и предприемачество в Европейския институт за иновации и технологии и е отговаряла за стратегията за иновации и трансформация към EIT Culture&Creativity
l Носител е на най-високата световна награда за лидерство на JAWorldwide SorayaSalti за 2021 г., връчена в знак на признание за оказване на обществено въздействие чрез икономическо овластяване
l Стойчева е първият декан по студентските въпроси на Американския университет в България. Член е на борда на Европейския форум на жените, основатели на компании и работи за утвърждаването на жените в бизнеса, науката и предприемачеството
l Съосновател е на български клъстър за дигитални решения и иновации в здравеопазването и е негов първи председател. Стойчева е участвала в няколко експертн групи към ЕК, ОИСР, HEinnovate и др.