Явор Капитанов: Туризмът трябва да разчита най-вече на българите - те се връщат и не плащат за лоши услуги в чужбина
- За да си успешен, прави нещата като за себе си - с кеф, с любов, умно. Гостите ще го оценят, казва собственикът и мениджър на 4-звезден хотелски комплекс в разложкото с. Баня
- Не искаме държавата да ни помага, а да не ни пречи
- Има работници, но не са обучени и не им се работи
- Трябва да се реши проблемът с транспорта - с малки автобуси хората да стигат до забележителностите
- Г-н Капитанов, каква бе изминалата 2023 г. за туризма у нас? Възстанови ли се браншът след COVID кризата?
- Това е много генерален въпрос. За някои е по-добра, за други - не. Може би като цяло бизнесът е по-добре от периода на ковида. Тук, в района, тези, които правят туризъм в къщи за гости, имат оживление, доста българи вече предпочитат къщите за гости. Зависи кой какво търси от почивката. Ако искаш нещо неочаквано да ти се случи, което не си виждал - отиваш в къща за гости. Ако искаш някакъв стандарт и очакванията ти да се оправдаят, би трябвало да отидеш на място, което ти е познато. Като цяло - тук са доволни хората и работят. В Баня туризмът се засилва с всяка изминала година като посещаемост, но като качество не съм убеден, че ставаме по-добри. При нас съм сигурен, че даваме все по-добро качество. Дали обаче навсякъде е така - не мога да кажа.
- Достатъчна ли е подкрепата от страна на държавата?
- Категорично може да се каже, че туризмът не вижда никаква подкрепа в лицето на държавата. Даже ние не искаме подкрепа. Сигурен съм, че хората, които правят сериозен бизнес, не искаме държавата да ни помага, а да не ни пречи. Този бизнес, който не разчита на бонуси, подаръци, грантове, на схеми, не иска да му се пречи.
Ще ви дам един пример от последните дни. Точно часове преди празниците се изсипаха тук голяма група от НАП. Не се интересуват, че хотелът е пълен, че има чекинг, 40 души чакат на рецепцията. Идват и казват: “Вади документи, спри работа да проверим”. Това не се прави по този начин. Това е тормоз. Не искам да ни предупреждават и да се приготвим, когато идват на проверка, ама точно на Нова година да спрем да работим, за да им удовлетворим претенциите, е доста непрофесионално. Ние сме един от хотелите, които наливат милиони в бюджета. Не искам от държавата нищо - само да не ни пречат. Защо ни тормозят, каква е причината? Гледат, че някой работи, и си казват: Значи той е мръсник. Ама вижте какви са приходите! Не сме скрили нито един гост, защото има хотели, предимно къщи за гости, които крият приходи, това е обществена тайна. Хората от нашия бранш искаме уважение, защото от нашите данъци се хранят държавните служители. Не може да ни тормозят в най-тежките моменти, при положение че не сме нарушители. Държава, която не се грижи за хората и бизнеса си, не е готина държава.
- Налагат се чести проверки може би заради некоректните бизнесмени?
- За да бъде коректен туризмът където и да е, трябва да тръгват всички от стартовата линия заедно. Тук какво се случва - някои като нас плащат всичко до стотинка - туристически данък, корпоративен, ДДС, а други не го правят. Не сме на една и съща стартова линия. Едните използват бонус - да не плащат, а тези, които плащат, сме винаги ощетени. Тук държавата и общините трябва да се погрижат за това. Също така и полицията. Защо полицията? Защото всеки един турист трябва да бъде регистриран в полицията. Повече ги е страх да лъжат полицията, отколкото данъчните и общината. Могат да се направят анализи колко души са регистрирани в полицията и колко са платили туристически данък, да се види кой лъже и веднага ще го хванат.
- Преди години държавата прехвърли на общините минералните извори. Добър стопанин ли е общината?
- Тук ръководството на общината полага усилия да се спрат кражбите и измамите с ползването на минералната вода. Преди беше зле, сега кражбите намаляват. Общината трябва да влага средства в ремонти и поддръжка на извори и сондажи. Това се прави лека-полека, но трябва да е по-целенасочено и постоянно.
В този район туризмът, за да се развие трайно добре, трябва да се реши проблемът с транспорта, който е сериозен. Община и държава трябва да вземат мерки да има редовни транспортни връзки с малки автобуси, за да могат хората от персонала да ходят на работа. Клиентите пък да стигат до забележителности, които да разглеждат.
Друго важно нещо тук е, че непрекъснато спира токът. Уж сме спа дестинация, а спря токът на Нова година, това е безобразие. Нищо не се влага в тия електропреносни мрежи или го правят много тайно и не се забелязва. Правихме срещи с енергодружеството. Сега ще им заведем едно групово дело, защото не си изпълняват договорите. Къде пише, че може да спираш тока по 20 пъти на ден? А ние плащаме скъпо електричество. Туризмът се развива добре въпреки държавата, а не благодарение на нея.
В този район много хора разбраха, че се работи добре, но си мислеха, че като дойдат с парите, всеки, който построи някаква къщурка, започва да прибира пари. Трябва да се работи систематично, умно, интелигентно и с любов, но не към парите, а към ближния. Непрекъснато говорим с общината да се обърне внимание да не се допуска презастрояване, защото българите непрекъснато правим тази грешка. Опасявам се, че и тук така ще се случи - защото сме лакоми. Дебитът на минерална вода трябва да се използва пълноценно, умно по предназначение. Дадена е на някои общини да развиват туризъм, балнеология. На много места обаче това не се прави, а държавата пък това не го проследява, няма обратна връзка, не търси сметка. Тук, в община Разлог, могат да покажат резултати. Когато дойдохме преди 10 г., кметът на общината ни повярва. Ние разработихме целия район и почнаха да идват и други, като видяха, че се получава. Ние направихме Баня известна. Това прекрасно място тук между три планини е уникално, то е едно от най-красивите места в света. Лека-полека ръководството на общината започна да разбира. Тенденцията трябва да стане трайна и най-вече по отношение на инфраструктурата - да се обърне внимание на чистотата, транспорта, електрозахранването. Добре е да се направи и малко летище, за каквото се говори от години. Това ще повиши стойността на района, ще е добавена стойност.
- Много ваши колеги се оплакват от липсата на работна ръка. Трудно ли е да се намери персонал?
- Има работници, но не са обучени и не им се работи. Ние обучаваме нашите хора, които са предимно местни, отделяме много време за инструктажи. Добре платени са, получават премии, награди, отнасяме се с уважение към тях, за да работим добре. В туризма се оказа, че сезонните работници са лоши работници в повечето случаи. Те нямат нагласата и усещането, че трябва някъде да се раздават и да работят добре, да съдействат за развитието на мястото, където са. Имат нагласата, че са “тук за малко”, и получават отсреща същото отношение. Това е заради морския туризъм, което за мен е подобие на туризъм. Събрал си беднотията от цяла Европа - що за туризъм е това, това окей ли е?
Българите престанаха да ходят на нашето море. Не може човек да изяде една чорба като хората. Лъжат, надписват, не могат да работят, а хотелите са овехтели, евтино направени. Разбира се, има и изключения, но те потвърждават правилото. Когато почнахме да работим, си казах: Сега ще намеря много опитни мениджъри - опитни в туризма, врели и кипели, но се оказаха само врели и кипели. Намерих такива, ама дотам. Не знаеха как се прави туризъм. Подобни хора продължават да обикалят по хотелите и да управляват. Основно качество на българския мениджър е мързелът, хич не му пука. Гледа да мине повече време до изгонването му. Наложи се да си направим наш екип и вече сме 160 души.
- Добър клиент ли е българинът, или трябва да разчитаме на чужденците?
- Трябва да се разчита преди всичко на българите. Разбира се, че и чужденците са важни. Нашите клиенти ни харесват, идват непрекъснато и имаме заетост целогодишно, а това може да го постигнеш само с български туристи. При нас те са около 90%. Това е правилният подход. Един хотел като нашия, ако разчита на чужденци - много е сбъркал. Българите вече са достатъчно платежоспособни, но трябва да се научат, а и ние да ги научим, че когато искат висококачествена услуга, това струва съответните пари. Те са склонни да плащат много пари за много по-лоша услуга в чужбина. Навън за това, което получават тук, ще трябва да платят поне по три. Лека-полека почнаха да се научават българите, че не всичко извън България е добро и не всичко, което е в България, е зле. Има готини места и тук, където не подвеждаме хората. Моята философия е, че ако искаш хората да те харесват и да идват пак и пак, и пак, прави нещата като за себе си - с кеф, с любов, умно и те ще го оценят.
Някои в бранша са печалбари и мислят, че е лесно. Това е много сложна и трудна професия. Не навсякъде е така, но хората, които сериозно се занимават с тази работа, гледат да го правят професионално, да влагат емоции и отношение, а не само фалшиви усмивки. Трябва да уважаваме и ценим българския турист. Ако имаше такава концепция, българите нямаше масово да ходят на море в Гърция, а щяха да са на изключително красивото ни Черноморие и планинските ни курорти.
- Нужна ли е по-агресивна реклама в чужбина и има ли тя ефект?
- Няма кой знае какъв ефект, защото хората, които я правят, не разбират от туризъм. Какъв ефект има от реклама, ако клиентите не намират това, което си им обещал. Ако не го намерят, няма да се върнат повече. Нашите доволни клиенти са нашите посланици към всички останали. Това е най-добрата реклама. Ако правиш лъскава реклама, а като дойдат тук и видят лоши, мръсни, неприветливи, неподдържани места с кофти храна и те мамят, държавата няма полза от такава реклама.
Непрекъснато се сменят правителства и министри, те просто не трябва да пречат. Парите, които са за реклама, трябва да се обсъждат с браншовите организации как да се харчат. Като се ходи на туристически форуми и изложения, наистина трябва сериозна подготовка, да се канят големи хотелиери, браншови организации, за да има полза. А не да стоят някакви хора на щандове и да раздават диплянки. На тези изложения някои много сериозно подхождат към представяне на държавите си, ние може да откраднем идеите им.
- Не може да отречете, че имаме хубави на вид хотели.
- Хотел означава сграда, но хотел като бизнес е вече работещата сграда - едно живо място. За да се построи една сграда правилно като хотел, трябва много мислене предварително. Не само да наредиш тухли, бетонни плочи и да ги замаскираш с гипсокартон. Трябва така да бъде проектиран, че да е удобно и на гостите, и на персонала. Да, изглеждат красиви. Но какво очаква човек, като влезе в хотел? Не ме интересува усмивката, нека да не е от вратата, да е на третата минута. Първото нещо, което иска да види, е, че е чисто, комфортно, удобно, не казвам луксозно, и да бъде уютно, да има атмосфера, което трудно се постига в България. Служебните усмивки сме ги гледали в американските филми. Когато си тръгнал да правиш нещо, трябва да го правиш с удоволствие, с любов. Трябва да си влюбен в това, което правиш.
- От години се говори за нуждата от втори кабинков лифт на ски зоната в Банско, за да не чакат скиорите на опашки.
- Банско като ски курорт е известно на Балканите и трябва да му се помогне да се развива, защото това е голяма и най-добрата реклама за България. Банско е разпознаваема марка. Задължително трябва да се направи втора кабина.
- Преди дни направихте дарение моторна шейна на отряда на ПСС в Разлог. Да не би да се е налагало да ви спасяват?
- Познавам някои от планинските спасители, но не се е налагало да изпадам в ситуация да ги търся за помощ. Не ползвам шейната и реших да я подаря. В перфектно състояние е. Два пъти да им влезе в работа, един човек да спаси - тя ще се изплати. Но не искам да се говори за това. Човек като прави дарение и помага, го прави, защото смята, че е необходимо, а не за да го пишат по вестниците. На мен ми стана много драго, когато разбрах, че е станало публично, но не защото е написано, а заради реакцията и коментарите на хората. Имаше само 1-2 негативни, но останалите десетки бяха положителни. Защо трябва да си пострадал, за да направиш нещо добро? Тук с колеги помагаме 2 г. на едно болно детенце със сериозно заболяване за терапия, която е доста скъпа. Ако може, трябва да се помага. Много хора могат, но не го правят, за съжаление. Българите нямаме дарителска култура, а вече много хора имат средства. За да си дарител, не е необходимо да си богаташ, да си много заможен. Човек може и да е на една нормална заплата и да отдели 50 лв., няма да ги усети. Но ако 50 хиляди души го направят, стават 2,5 млн. лв.
CV
- Собственик и мениджър на 4-звезден хотелски комплекс в с. Баня, община Разлог, открит през 2016 г. Европейската спа асоциация (ESPA) го обяви за най-иновативен спа хотел за 2022 г.
- Строителен предприемач и бивш собственик на ресторант “Крим” в София
- Председател на сдружението “Хотелиерска асоциация на Разложка долина”