Износът ни тръгва на изток, защото Европа очаква рецесия (Обзор)
- Министерството на икономиката обмисля да закрие Държавната консолидационна компания
- У нас има рекорден ръст на чуждестранни инвестиции - над 7 млрд. лева
Износът на България през 2024 година ще се фокусира върху нови пазари на изток в държави като Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет, Виетнам, Република Корея и Япония.
Това обяви на брифинг в понеделник икономическият министър Богдан Богданов, който представи обзор на свършеното до момента и постави цели за 2024 г.
Причината за насочването на експорта на изток е, че в Европа се чакала рецесия, като такава вече е настъпила в Германия и Австрия, където са основните пазари на България. В тази връзка Богданов подчерта, че от министерството смятат да проведат и 6 междуправителствени срещи.
По думите на министъра миналата година била изключително успешна за инвестициите. “Отчитаме рекорден ръст на чуждестранните в България за 2023 г., които достигнаха близо 7 млрд. лв. за 10 месеца”, посочи той. Oсновният профил на компаниите, които инвестират в момента, е производствената промишленост. Имало и сериозен интерес на фирми към автомобилната индустрия, както и към изграждане у нас на IT хъбове, особено за софтуер за автомобили.
Богданов съобщи, че е обявено ново инвестиционно намерение от над 1,1 млрд. евро, което се планува да се осъществи в Пловдив, Стара Загора и Бургас. Работи се и върху такова за над 600 млн. евро, насочено отново към автомобилната индустрия, което се очаква да бъде обявено до края на март.
В министерството се обсъжда закриване или преструктуриране на Държавната консолидационна компания (ДКК), а дружествата, които са под нейната шапка, ще бъдат обединени в четири основни направления - чисти технологии и кръгова икономика, отбранителна и аерокосмическа технология, хранителни и биотехнологии, критични минерали, метали и суровини. Те обаче няма да се приватизират, уточни Богданов. Ще се намалят и членовете на бордовете на тези дружества - от 70 на 20 души.
Щял да се прави анализ на дейността на предприятията, които ДKK обединява с капитал от 1,2 млрд. лв. Липсвали обаче финансови отчети за 2021 и 2022 г., имало установени нарушения за 700 млн. лв. Поради това министърът не вижда смисъл от функционирането на такава огромна структура.
“За приватизация не се говори в момента, но трябва да спрем възможността за корупционни практики при възлагане, харчене на пари без обществени поръчки, без финансови обосновки и анализи, залагайки държавни предприятия при вземане на кредити”, посочи той.
Идеята за закриване на ДКК се обсъждаше преди повече от две години, когато министър на икономиката бе Кирил Петков. Впоследствие бе спряна от Корнелия Нинова, когато пое ръководството на министерството.
Финалното решение предстои да бъде взето през настоящата година, като Богданов изтъкна, че една от основните задачи продължава да бъде членството на България в Шенген и еврозоната, както и приемането ни в ОИСР.
“По отношение на еврозоната трябва да осигурим плавно преминаване на потребителите и бизнеса към използване на единната европейска валута. Ще се работи активно и за разширяване на кампанията за влизането ни в еврозоната и Шенген не само от държавните институции, но и чрез бизнеса. Подготвя се и посещение на австрийския министър на икономиката у нас”, каза Богданов.
Той отчете добро развитие на инициативата “Достъпно за вас”, при която редица търговски вериги предлагат стоки с минимални цени. Кампанията щяла да прерасне в основен инструмент за прехода от лева към еврото. Министърът обяви, че се работи и върху няколко инструмента, които да подпомогнат бизнеса. Целта била да се съкрати инвестиционният процес и достъпът до информация и ресурси, за да се намали възможността инвеститорите да бъдат повлияни от неефективност на държавната администрация.
Един от инструментите е изграждането на единен инвестиционен портал, който да обедини бизнеса и всички държавни институции, както и да улесни комуникацията с инвеститорите. Очакваме подкрепа от ЕК за него.
Един от рисковете пред бизнеса остава кадровият проблем, посочи Богданов. По думите му се работи за облекчаване на режима, при който граждани от трети страни могат да работят у нас, ще има и законодателни промени в тази посока след март месец.