Най-големите страхове на българина: война, смърт и криза (Графика)

08.01.2024 07:00 Весела Бачева
Повече от половината българи не се чувстват в безопасност, когато са навън.

Война, смърт и криза - така изглежда челната тройка на най-големите страхове на българина.

На първа позиция е войната с 28,3%. На второ място се нарежда смъртта - 23%, а на трето - икономическа или финансова криза - 19%.

Логично, от края на живота си се притесняват най-вече хора на възраст над 59 г., като повечето от тях са с ниско образование и живеят в малки населени места. Кризата пък тревожи най-младите и най-възрастните българи, предимно тези от ромски и турски етнос. Войната обаче притеснява равномерно хора от различни социални и демографски групи. Подобна е подредбата и на събитията от 2023 г., накарали българите да се притесняват най-много за сигурността си.

Данните са от представително проучване на Националния център за парламентарни изследвания, проведено от 7 до 21 ноември 2023 г.

Двете войни - в Украйна и Ивицата Газа, са се отразили сериозно на личното усещане на сигурност на хората у нас, макар и до момента да не е имало пряк риск за страната ни.

Според 69% войната в

Украйна е заплаха за

сигурността на България,

а 54% смятат същото и за тази в Близкия Изток. “Сред тези хора доминира притеснението, че страната ни може да бъде нападната от чужда държава, както и да пострада от последиците от бежанските вълни в региона. Притесненията им се увеличават още повече поради разбирането им, че България не е в състояние да се противопостави на външна агресия, като същевременно според тях членството в НАТО и ЕС не допринася в значителна степен за запазването на суверенитета, териториалната цялост и сигурността на страната ни”, пише в доклада.

В отговор на конкретни въпроси 52% от анкетираните са признали, че се притесняват, че България може да бъде нападната от друга страна. По-голям обаче е

страхът от бежанска

вълна - 73%, и

терористични актове

с почти същите проценти. Впечатление прави, че притесненията на европейците във връзка с войните са различни - разширяване на конфликтите, икономическите последици за Европа и религиозно напрежение.

15% от българите смятат, че НАТО не може да защити териториалната ни цялост, а в способностите на ЕС за това се съмнват 18%. Между 36 и 38% са на мнение, че могат да ни помогнат, но само малко.

Расте и несигурността на българите във връзка с проблемите вътре в страната. 79% посочват, че битовата престъпност нараства през последните години, а 78% говорят за ръст на организираната престъпност. Увеличението е значително, като през 2022 г. това е било мнението съответно на 55 и 60% от анкетираните.

70% от хората се притесняват от насилие от крадци, 69% - от хулигани, 54% - от наркомани, а 39% - от бежанци. Страховете са леснообясними - най-много от запитаните са се оплакали, че през последната година са преживели обир на дома им, селския двор или на улицата.

15% пък се притесняват, че може да бъдат нападнати от полицията. Повечето от тях са мъже от ромски произход между 30 и 39 години.

Всеки втори не се чувства сигурен и защитен, когато е на улицата. Като опасни са посочени и обществените места и личните автомобили. Най-притеснени хората са в междублоковите пространства, спирките и градския транспорт (48%), районите между необитаеми сгради и строежи, както и подлезите.

Все по-осезаем става и страхът от киберпрестъпност и така интернет вече изглежда по-опасен от дискотеките и баровете - той е посочен от 13% в сравнение с 9,9%, които се чувстват несигурни в клубовете.

Половината българи отчитат, че са неспособни да се защитят при опит за побой, грабеж, кибератака или убийство. Повечето нямат и средства за самозащита, иначе най-популярни сред народа са лютивите спрейове, ножовете и огнестрелните оръжия. Половината българи са готови да дадат повече правомощия на полицията, прокуратурата и съда, за да им е по-спокойно.

Корупцията е основната причина за несигурността по различни линии. 42% я обвиняват за ръста на престъпността, следвана от обедняването (40%), неефективността на прокуратурата, следствието и съда (32%) и подкупността на полицаи и магистрати (29%).

Решението българите намират в по-тежки наказания, прилагане на закона, по-осезаемо присъствие на полицията и стабилно правителство.

Любопитно е, че от правозащитните органи най-харесвана е полицията с 41% одобрение. Основната причина за това е, че работата на полицията е по-разбираема и близка до хората, а и са най-многобройни. България е и една от страните в Европейския съюз с най-много полицаи на глава на населението - над 400 на 100 000 души, при средно 344 за ЕС.

Макар и на първо място доверието към МВР бележи 17-годишен антирекорд. В момента 47% харесват работата на полицията в тяхното населено място. А това е по-ниско с 12% спрямо 2011 г.

Прокуратурата е с едва 13% одобрение, а съдът - с 16%. Негативните оценки запазват тренда от последните 24 г. Иначе неодобряващите работата на съда са най-често на възраст между 30 и 49 г., живеещи в малките градове и с нисък стандарт на живот. Съмняващите се в прокуратурата са между 30 - 39 г., живеещи в областните центрове и работещи на частно.

Анкетираните са оценили и работата на институциите по скалата от 1 до 6. Най-високата оценка е добър 3,6 на полицията и среден 3,02 на местната администрация. Всички останали са със слаби оценки: 2,79 на областната администрация, 2,78 на прокуратурата, 2,74 на съдебната система, а на дъното са неправителствените организации с 2,61.

Други от Анализи

Поне 10 грижи и празници в календара на хората през декември. Политици, няма кой да ви гледа театъра!

Какво ни очаква в последния месец на годината Животът ни малко или много е подчинен на календара. Няма как да се ориентираме  във времевия отрязък освен чрез денонощията

Защо хиляди войници дезертират от руската армия?

Хиляди руски войници са дезертирали от началото на войната срещу Украйна. С това те излагат на риск не само собствения си живот, но и живота на близките си

И на 45 г. да сте, внуците ви викат “баба” и “дядо” - несправедливо, понякога обидно

В повечето чужди езици има различни думи за възрастните и прародителите, защо не и в българския Недостатък на българския език е, че много от възрастните хора – на видима възраст над 70-75 г

Щедростта на политиците направи половината пенсионери еднакво бедни

Вноската догодина няма да се вдига, ръстът ще е по швейцарското правило Щедростта на политиците към пенсионерите стигна своя неизбежен край. Битката за любовта им доведе до това

Го бараме Трамп

Как на Балканите викат духовете на великите сили Един призрак броди из Западните Балкани - призракът на тръмпизма. Този дух тръгва от Вашингтон, спира в Будапеща, пие едно кафе в Белград и разбира се

>