Диян Стаматов: Изоставаме с промените в програмите и скоро няма да дръпнем в теста PISA
Ако кардинално нов екип експерти започне работа по учебните планове, за 4-5 години може да се осъвременят, успоредно с това - и оценяването, казва председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета
Още акценти от интервюто:
- Има увеличение за заплатите на учителите, но то ще изостава от средните за страната наистина
- Дано изпитите станат по-ориентирани към практиката - нека не е добро пожелание
- Дигиталната раница ще олекоти реалната - нещо, което искаме от десетилетия. На авторите на ресурси може да се плаща по броя гледания
- Г-н Стаматов, доволни ли сте от бюджета за образование за 2024 г.?
- Дълги дебати имаше до окончателното приемане на бюджета. Като председател на съюза на директорите на училищата в страната смятам, че това е един приличен, но доста крехък бюджет. Хубавото е, че са предвидени средства за увеличение на заплатите на учителите. Лошата е, че въпреки това увеличение няма да се достигне до нивото, за което политиците постоянно говорят - за 125% стартова учителска заплата в сравнение със средната за страната. Предвижда се увеличението да бъде с 8,4%. Това реално ще доведе до леко изоставане на учителската стартова заплата спрямо тази за страната.
Оттук нататък преобладават тъжни детайли от бюджета. Няма средства за увеличение на много от перата. Няма пари за увеличаване на стипендиите на учениците. А те не са променяни от 7-8 години. Няма пари за увеличение на националните програми, от които произтича интересната част за учениците - кръжоци и различни извънкласни дейности.
За голямо съжаление, за първи път се забелязва спад като процент от общия бюджет на предвидените средства за образование. Тази година се падат 4,1%, миналата бяха 4,3, а по-миналата - 4,5%. Тази тенденция показва, че образованието всъщност не е приоритет. По-скоро става дума само за политически послания, които не са облечени във финансови изражения.
Имахме много дълга битка с депутатите, защото бяха заложили две рестриктивни клаузи. Хубавото е, че битката завърши успешно. Първата беше държавата да вземе всички неоползотворени пари за образование в края на годината и да ги използва за други цели, каквито общинският съвет на съответното населено място прецени. Ако се вземат т.нар. преходни остатъци, това ще доведе до сериозно дискредитиране на идеята за делегираните бюджети. А тя е да не се харчат в края на годината всички пари безцелно, за да има възможност за своеобразно планиране на дейностите, които всяка детска градина или училище предприема за по-дълъг период от време. Става дума и за ремонти.
Второто предложение на сдружението на общините, което ни изненада в първоначалния проект за бюджет, беше за разделение на средствата. Фиксират се 11% за издръжка, а останалото за заплати. Това беше опит за централизация на делегирания бюджет, което щеше да означава връщане назад.
- В контекста на разговора за инвестициите в образованието как върви процесът за откриване на STEM центровете в училищата?
- За разочарование на директорите оценяването на концепциите върви изключително бавно. Миналата година имаше забавен старт. Трябваше да започне през февруари, а стартира през юни. Прогнозите на заместник-министър Наталия Митева и на цялото министерство са, че към края на януари всички училища ще получат оценените си проекти и ще могат да започнат първите стъпки по различните процедури. Тези по Закона за обществените поръчки са най-трудната част. Едновременно 2500 училища ще предложат да бъдат проведени процедури по ЗОП за почти едни и същи дейности - строителство и ремонт, както и доставка на технологии.
Нашите притеснения са в няколко посоки. Европейските средства, които са отпуснати през 2021 г., въобще няма да съответстват на ценовите параметри през 2024 г. Писали сме концепции по едни цени, а сега нещата са много по-различни заради инфлацията през последните 3 години. Второто ни притеснение е, че когато едновременно бъдат пуснати толкова много поръчки, няма да има възможност те да бъдат реализирани за твърде кратко време. Възможно е да настане своеобразно зацикляне, особено в големите градове като София, Пловдив, Варна и Бургас. Когато се обявят по 200-300 процедури за строително-ремонтни дейности, има голяма вероятност това да доведе до трудно изпълняване.
Оттук нататък забавянето ще рефлектира върху учителските колективи и директорите. Директорите, разбира се, ще положим максимални усилия, за да се справим, можеше да си спестим това забавяне от година и половина.
- Вече е факт обаче нещо, което учениците и техните семейства, а и вие, преподавателите, чакахте отдавна - дигиталната раница. Какви са ползите от нея?
- Без съмнение най-голямата е, че всички хартиени учебници на всички издателства могат да се качат в облачното пространство. Това мигновено ще олекоти раницата, което е важно за всички. Толкова десетилетия се опитваме да се справим с тежките чанти на учениците.
Другата полза е, че могат да се прилагат различни дигитални ресурси, които учениците да ползват безплатно за обогатяване на образователната си култура в различни посоки. Важно е министерството на образованието да приложи практични съвременни подходи, за да бъдат ресурсите наистина безплатни. Министерството може да използва принципите на ютюб или на другите канали, където, колкото пъти даден ресурс се ползва, толкова пъти се плаща за него на съответния автор. Това е доказан работещ принцип в дигиталното пространство. Така с помощта на електронните броячи може да се заплати на автора сума на базата на брой гледания.
Третата полза е, че голяма група учители също биха направили различни дигитални уроци. Аз обаче съм скептичен, че те ще се мотивират особено да правят уроци, които да са конкурентоспособни на интерактивните съвременни видеа и апликации, които изработват различни IT специалисти.
Като цяло дигиталната раница е полезна. Пълненето ѝ трябва да се случи с по-бързи темпове, за да може ученикът, като влезе в облака, да не се разочарова, че вътре няма почти нищо, и след това да не повтори.
- Кога учебните програми ще бъдат променени така, че да подготвят учениците за изследването PISA?
- Ако бъдат направени кардинални промени в екипа от експерти, които се занимават с редакцията на учебните програми и учебните планове, това може да се случи в рамките на 4-5 години. Ако следваме същото това темпо, в което всяка година се променят минимални параметри на учебните програми и учебните планове, които едва се забелязват от специалист, камо ли от съвременното поколение ученици, мисля, че почти никога няма да променим формата.
За всички вече е ясно, че назубрянето и наизустяването трябва да отидат в минало време. Едновременно с това използването на умения как да се учи самото мислене и способността да се говори точно са водещи във всяка подготовка. Това го има в почти всички европейски образователни системи. За голямо съжаление, изоставането ни е сериозно и то се вижда от самите резултати най-вече в PISA. Дори да не се вторачваме толкова много в тях, то е ясно, че учебниците и учебните програми са с огромна съдържателна част, с много фактология, няма време за упражнения, за свободни мисли и учене на критично мислене. Без съмнение резултатът всяка година се преповтаря на националното външно оценяване, а през година и на PISA.
- Обявиха обаче, че поетапно ще променят външните оценявания.
- Това послание достигна до нас ден преди да излязат резултатите от PISA. Силно се надявам да не е било казано само като утеха от проблема, който възниква, и предварителна хипотеза, по която само да се мисли, а да е истинска стъпка, с която да започне промяна в системата на оценяване на учениците, на организиране на външните оценявания и веднага след това и на учебното съдържание. Тези три параметъра вървят заедно - програми, изпити и оценяване. Нашите външни оценявания трябва да бъдат адаптирани с изпита на PISA, за да няма различия в системата на оценяване.
Всички формати на изпитите трябва да бъдат обявени най-късно до 14 септември, за да имат учениците една година за подготовка. Промяната в 10-и клас и да се случи сега, не е фатално. Външното оценяване в 10-и клас не е задължително. Оценката не влияе по никакъв начин на ученика. Тя просто показва картината на випуска и има чисто социологически показания.
- Какво ви притеснява в план-приема в 7-и клас?
- План-приемът за поредна година върви към увеличаване на броя на професионалните паралелки и постепенно намаляване на т.нар. стандартни езикови паралелки. Тенденцията е подходяща, защото дори да знаеш два чужди езика, има опасност, без да умееш нещо друго, да останеш по-ниско платен или да не намериш работа. Тази промяна трябва да става плавно и внимателно, защото в градове като София, Пловдив и Варна за родителя и седмокласника езиковата подготовка си остава много по-голям приоритет, отколкото професионалното обучение. Когато не е добър балансът, има опасност да възникне социално напрежение.
- Предстоят да се проведат 600 конкурса за директори, добри ли са вече правилата?
- Правилата за провеждане на конкурсите са детайлно уточнени. Насоката е да има много повече практически въпроси с поставени казуси. Почти няма да има субективни теоретични въпроси. Самият факт, че се дава възможност за видеонаблюдение в залата и аудиозапис, също е добър. Вероятността от съмнения за въздействие на провеждането на конкурса е елиминирана или поне сведена до минимум.
Голям е броят на образователните институции, които отговарят на условието за провеждане на конкурси. Препоръката на нашия съюз беше първо да се обявят конкурсите, които вече бяха обявени през 2022 г. и не се проведоха заради фалстарта на наредбата. Към тях да се добавят и училищата с най-дълго временно изпълняващи длъжността директори, например над 3 г. Предлагаме също да има регионален принцип - конкурс да се провежда в поне 20 училища в регион. Да не се окаже, че въпреки че отговарят на двете условия, броят на конкурсите да е по-малък. Нагласата както на работодателските, така и на синдикалните организации е занапред да се върви към промяна в законодателството за още по-голяма прозрачност по отношение на провеждането на конкурсите. В самите комисии занапред трябва да има представител на колектива и представител на работодателската организация, които дори да нямат правото на глас, да наблюдават прозрачността на провеждането на конкурса като външни експерти.