За българския комплекс - историята на един народ, който сам себе си не харесва
Всяка година от Коледа до Богоявление едно и също чуваме: колко диви са българите за сметка на цивилизованите народи. Причини бол: гърмежите с пиратки и бомбички, новогодишните програми с балканска музика, хвърлянето в студените води и леденото хоро. Даже днес четох някъде как някой се оплаква, че българите на улиците на правят място като се разминават. Изобщо, ако събера мисли от този род през цялата година, мога успешно да издам цял сборник. Бих го озаглавил „Българският комплекс" или историята на един народ, който сам себе си не харесва. Или, за да звучи по-научно, един народ, който се „само-колонизира" – вижда по-доброто, по-развитото, по-красивото при другите европейски народи. От моя кратък житейски опит, мога веднага да дам аргументи против този български комплекс.
Например, предната Нова година прекарахме за първи път в Берлин като местни жители. Градът на 31-ви няма нищо общо с нито един български град – там гърмежите са буквално отвсякъде и улиците заприличват на военна зона, а арестуваните са стотици! Знам какво си мислите – това са го внесли мигрантите от Балканите и Близкия Изток. Да, ама ние бяхме в най-немския квартал и пак по улиците гъмжеше с дечурлига и мъже, хвърлящи буквално на пътя пиратки и заря. Ако човек се разрови в интернет, ще види дори обяснителни статии за тази „древна традиция" на немците.
Коленето на прасе, леденото хоро и други, така да се каже, по-мъжки ритуали от празничните дни са също на прицел през последните години. Отново биват ползвани като примери колко „диви" са българите за сметка на народите, намиращи се на запад от нас. Това обаче всеки път ме подсеща за живота ми в Тоскана – люлката на европейския Ренесанс. В град Сиена от средните векове до днес има традиционни конни надбягвания на главния площад през лятото, нарича се Il Palio. Надбягването е опасно както за животните и жокеите, така и за публиката – цялото нещо трае няколко секунди. Местни организации за защита на животните неведнъж са провеждали протести и петиции срещу традиционното състезание, само че без успех. Много просто, за жителите на Сиена Il Palio е нещо като тяхната Библия – никой не може да го критикува. През цялата година Контрадите – кварталните общности – мислят как да спечелят надбягването и се инвестират страшни суми за най-добрите коне и най-добрите жокеи. Ако това беше в България, днес един куп критика щяха да летят по факта, че толкова много пари се харчат за надбягване, че има насилие срещу животните, че е символ на разделението ни като народ, защото в един малък град кварталите се борят един срещу друг, и още и още.
А пък за музиката? Някой, ако си мисли, че на Нова година се празнува в Германия, Италия, Франция или където и да е било другаде с най-възвисената музика, а не просто с най-популярната и весела музика на тези народи, дълбоко ще сбърка. Новогодишната нощ е момент на екстаз и в това няма нищо странно. Аз например, най-много се забавлявам на народна и балканска музика – и точно на това празнувахме, а пък на другия ден с кеф слушам концерта на Виенската филхармония.
И последно: наистина ли българите не правят място по улиците? Това може да го каже само човек, който е бил на почивка за три дни в друга държава. Народите са различни и можем да открием положителни и отрицателни черти във всеки един от тях. Южните народи в публичните места са адски шумни, без признаване на лично пространство. Берлинчани пък на улиците и в обществения транспорт са груби – бутане, ръгане, настъпване - изобщо нищо общо с България. Нещо повече, не веднъж съм се нагледал на ситуации с бременни жени или възрастни хора, които стоят прави в метрото, а пред тях младежи безцеремонно си седят. Това в България много рядко се вижда.
Та така, наистина ли сме „по-диви"? Не. Ако човек търси, във всеки народ може да открие „дивото" иили пък „възвисеното". Зависи какви очила слагаш. България не е по-различна в това, много от традициите се създават и прекрояват като отговарят на интересите на общността. Понякога критиките към тези традиции са всъщност твоята неприязън към тази общност. Какво се случва когато отидеш в друга общност и намериш отново „диви" традиции? Не ги виждаш или не са „диви", защото са създадени на „правилното" място?
(От фейсбук)
*Авторът е политолог, доктор по политически науки от университета „Св. Анна" в Пиза.