Как двойното гражданство на лидерите пренареждаше българската политика
- Беров и “Мулти” взеха властта, царят стана премиер, а Стоянов президент
Политическите процеси в най-новата ни история са се обръщали в обратна посока и голямата игра в парламента и на "Дондуков" номер 1 и 2 се е пренареждала тотално, от което са печелили и големи икономически кръгове в сянка.
Всичко това се случва заради кандидати за висши държавни постове с двойно гражданство, но миналата седмица тази забрана бе отменена от парламента, макар и в момента да се атакува от президента пред Конституционния съд.
Благодарение на този казус обаче през 90-те години властта взе кабинетът на Любен Беров, наричан правителството на "Мултигруп", Петър Стоянов стана президент, а царят - премиер.
В изказването си за промените в конституцията лидерът на Демократи за силна България (ДСБ) ген. Атанас Атанасов заяви, че такъв е бил и случаят с Андрей Луканов, който е роден в Москва. Когато става премиер през февруари 1990 г.,
все още действа конституцията от 1971 г., в която не се говори
за гражданството на висшите длъжности. Освен това в онзи момент няма кой да постави въпроса дали една от основните фигури на преврата на 10 ноември 1989 г. отговаря на условията за министър-председател. Мнозинството в Народното събрание е от БКП - 276 депутати, БЗНС е представен с 99 души, 25 са безпартийни. Всички те са избрани още през 1986 г. по съвсем различни правила.
Друга подробност е, че Луканов наистина е роден в Москва, но веднага след 1944 г. е приета наредба-закон, според която всички български политически емигранти и семействата им автоматично си връщат българското гражданство. Така
бащата Карло Луканов, който е бил депутат в Думата
и член на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС), и синът му отново стават наши сънародници.
При второто правителство на Андрей Луканов през септември вече действа Великото народно събрание и опозицията е попитала за съветското му гражданство въпреки липсата на формална пречка в старата конституция. Мандатната комисия, която обявява избора му за легитимен и в която мнозинство има БСП, изобщо не се произнася по проблема.
Така той става два пъти премиер на България, налага мораториум върху плащанията на външния дълг, като обявява държавен фалит. По този начин страната ни изпада в изолация и икономическата и финансова криза се задълбочава. Пари няма, а в същото време е преустановен достъпът до заеми от банки и международни институции. Бюджетът не може да се изпълни, плащанията са забавяни, а щандовете по магазините - празни. Всеки търси начин да оцелее. Затова и терминът "Луканова зима" се превръща в синоним на мизерия.
Обедняването стига до страшни размери - чак дотам, че от глад започват да разбиват мазетата,
за да крадат компоти и буркани с лютеница.
В тази обстановка няма как да не се стигне до протести и стачки срещу управлението, довели до свалянето на Андрей Луканов от поста. Стига се до съвместното правителство на Димитър Попов, където двете основни политически сили - СДС и БСП, имаха по един вицепремиер и по няколко министри.
Във Великото народно събрание има друг знаков политик, който е с двойно българо-немско гражданство - проф. Александър Чирков. Той е от СДС и също има ключова роля в най-новата ни история. Когато се връща в България през 1984 г. по покана на Атанас Малеев - брат на жената на Тодор Живков, професорът извършва първата трансплантация на сърце на наша територия. Впоследствие създава цяла школа от лекари, сърдечни хирурзи, основава и специализираната клиника "Света Екатерина". Макар да не става министър, Чирков променя медицината в своята област у нас.
В началото на 90-те години се случва още един двоен гражданин да влезе в политиката. Заради френско-българското поданичество на Петър Бояджиев мандатът на БСП за съставяне на правителство е провален.
Ключът към властта се озовава у ДПС.
То издига едно от най-емблематичните правителства на прехода - на проф. Любен Беров, обвинявано, че е функция на оглавяваната от Илия Павлов "Мултигруп". Групировката се развива с бързи темпове - банки и фирми, които получават кредити, източват ресурсите на държавни компании, които са докарани до пълен фалит.
Възходът на империята MG се случва благодарение на спортистите и служителите от бившата Държавна сигурност (ДС). Черешката на сътрудничеството между тях е, когато "Мулти" придобива право да посредничи при вноса на руски газ. Това също оказва голямо влияние в най-новата ни история. Може би защото БСП издигна нереалистичната кандидатура на Петър Бояджиев за премиер през 1992 г.
Но как емигрантът дисидент се озова при червените?
След като Филип Димитров не получава доверие в поискания от него вот от Народното събрание през октомври 1992 г., рулетката се завърта и мандатът отива при втората по брой депутати партия - БСП. Моментът е особен - червените се намират в изолация,
ДПС иска забраната на наследницата на БКП,
а в същото време Съюзът на демократичните сили се е разцепил на различни коалиции.
На "Позитано" 20, където обсъждат около 20 имена, на власт е хард крилото. Председател е Жан Виденов, но той все още не се е отърсил от опеката на Александър Лилов, с помощта на когото е избран начело на столетницата. Лобито на другата силна фигура в онзи момент - Андрей Луканов, е в малцинство. Затова избора правят твърдолинейните. Залагат на емигранта Петър Бояджиев.
Формалното предложение на заседание на пленума на Висшия съвет прави акад. Владимир Топенчаров. Той е бил посланик в Париж и оттам се познава с дисидента, който веднага след 1989 г. влиза в СДС. Но също толкова бързо се отказва от тогавашната коалиция. Неофициално всички знаят, че го издига лично влиятелният Александър Лилов. Близък приятел на неуспелия кандидат е и Благовест Сендов, който гравитира около БСП и впоследствие оглавява парламента.
Червените смятат, че с избора си на Петър Бояджиев хем предлагат външен за партията си човек, бил и при демократите, и разчитат на част от техните гласове, хем има лична битка с президента Желю Желев, който сваля правителството на Филип Димитров. На "Позитано" 20 либералното крило в лицето на журналистката Велислава Дърева обаче му задава въпроса за френското гражданство. Бояджиев не отговаря ясно, казва, че е подал документи. Мнозинството във Висшия съвет му гласува доверие и го номинират официално.
Още на следващия ден червените разбират, че са направили гаф, защото новоприетата конституция забранява двойни граждани да бъдат министри. Самите те са гласували текстовете във Великото народно събрание година и няколко месеца по-рано. Но не са подозирали, че емигрантът не се е отказал от френското си поданичество. Към онзи момент той е лидер на партия "Обединение за България", създадена само половин година преди номинацията му за премиер.
Посолството в Париж изпраща официално становище,
че кандидатът на БСП притежава национална френска карта от 1989 г.
Още в края на август, когато Желю Желев сваля доверието си от кабинета на Филип Димитров на прочутите Боянски ливади. Тогава се чуват коментари, че Петър Бояджиев ще бъде начело на новото правителство. Очевидно името му не е изненада за голяма част от политическите среди. Известни са настроенията му срещу Желю Желев, Ахмед Доган и Андрей Луканов.
Липсата на проверка от страна на БСП дали наистина се е отказал от френското си гражданство е толкова странна за стогодишната партия, че някои подозират, че нарочно са искали да провалят кандидата си. За да се наложи президентът Желю Желев да връчи проектокабинет на третата политическа сила - ДПС.
Каквато и да е истината, очевидно в столетницата не са си извадили нужните изводи 4 години по-късно номинират родения в Ню Йорк Георги Пирински за кандидат-президент. Това се случва в момент на вече силно обществено настроение срещу кабинета на Жан Виденов.
СДС използва ситуацията, за да отправи питане до Конституционния съд. Червените юристи са категорични, че това не може да бъде пречка, но съдиите отсичат, че Пирински не е български гражданин по рождение. Такава е формулировката в конституцията. По ирония на съдбата тя е писана с тайното намерение да бъде спрян Андрей Луканов да стане президент, но в действителност застига дясната му ръка.
Човекът в БСП, който пръв официално се изказва срещу кандидатурата на Пирински, е Валентин Вацев - един от най-близките на Виденов в централата. Той се впуска в критика, защото всички знаят, че цялата операция е част от намерението на лобитата на Андрей Луканов и Александър Лилов да сменят лидера.
Междувременно Конституционният съд се произнася, че щом е роден в Ню Йорк, Пирински не е наш сънародник по рождение. Тогава червените са принудени да прибегнат до формална кандидатура, за да не се откажат изобщо от надпреварата за президент.
Тракологът проф. Иван Маразов е умерен, спокоен и напълно противоположен на страстите, които бушуват в онзи момент. Бунтове се разрастват в страната срещу политиката на левицата, Виденов има и силна вътрешна опозиция. Затова не е и никаква изненада, че БСП губи изборите и президент става издигнатият от СДС Петър Стоянов.
Това е само началото на възхода на десните - през следващата 1997 г. протестите срещу управлението на Жан Виденов и евентуалното съставяне на второ червено правителство се ожесточават. БСП жертва Николай Добрев като кандидат за нов премиер, но за всички е ясно, че той няма как да се закълне и встъпи в длъжност. Така левите слизат от управлението за цели 8 години.
Няма гаранция, че ако Георги Пирински беше признат за български гражданин по рождение и беше кандидат за президент, щеше да спечели и да предотврати краха на столетницата. Но е жертва на подводните камъни, които неговата партия залага в конституцията през 1990 - 1991 г.
Другият подобен казус, в който великите депутати са поискали да попречат на някого, е с царя.
За да не стане държавен глава, БСП е осигурила текст в основния закон,
че за първи човек не може да бъде избиран човек, който не е живял в България през последните 5 г.
Алинеята е специално измислена, защото в началото след 1990 г. монархическите настроения са доста силни. Червените се опасяват, че може да се стигне до промяна на държавното устройство. Рейтингът на Симеон Сакскобургготски е висок. Той получава българския си паспорт чак през 1996 г., но не пребивава постоянно у нас.
Все пак конституционалистите от БСП не бяха предвидили през 1990 г. една подробност. Не са се сетили да вмъкнат забрана за наши сънародници, живели извън страната в последните 5 години, да бъдат министри. Така през 2001 г. царят се възползва от пропуска им и стана премиер.
Ситуацията беше подходяща - след Виденовата зима и управлението на кабинета "Костов" хората бяха разочаровани и от БСП, и от СДС. Във въздуха витаеше очакване за алтернатива и от политици, които не са участвали в процесите през 90-те години. Точно на това заложи Сакскобургготски. Използва две миниатюрни партии, за да получи управленски мандат. Вкара отново във властта ДПС.
Което Кирил Петков, който имаше и канадско гражданство, искаше да детронира, но се озова в една обща сглобка с него. След приетите промени в конституцията от миналата седмица вече няма да има скандали, ако министри и депутати стават българи, които са и чужди поданици.
Но това едва ли означава край на обратите в голямата политика...