Шенген по въздух и вода “отпушва” български износ за 40 млрд. лева
София е отстъпила от искането на дата за влизане и със сухопътните граници, тепърва ще преговаряме отново с Австрия през следващата година
България и Румъния влизат в Шенген от 31 март 2024 г., но само с летищата и пристанищата си, не и със сухопътните граници. Тази договорка е била постигната между Австрия, България и Румъния. Няма ангажимент обаче кога Виена ще вдигне ветото си за пълно присъединяване, като преговорите тепърва ще се водят.
Частичното влизане на България в Шенген бе посрещнато и като исторически успех (от правителството), и като провал (от опозицията). Бе изтъкнато, че България остава затворена към Гърция.
А то всъщност улеснява български бизнес на стойност от поне 40 млрд. лева годишно. Защото по море се превозват почти 75% от българските стоки към Западна Европа, 90% от тези за Южна Европа и около 30% от износа за Гърция. Основните ни търговски партньори са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Испания. Отпадането на граничните проверки ще означава по-малко разходи за бизнеса и по-бързо придвижване на стоките. Което ще допринесе за икономическия ръст на страната ни.
Пълното приемане на България в Шенген и по суша ще улесни износа към целия ЕС, който годишно е за близо 70 млрд. лева.
В момента български камион губи поне по 5 часа за гранични проверки
Само за преминаването на румънската граница загубите са 120-150 млн. лева годишно. Като при влизане на България и Румъния в Шенген със сухопътните граници българските превозвачи ще спестяват средно по 15 часа на курс към Западна Европа.
Според икономическия министър Богдан Богданов България губи от това, че е извън Шенген, между 3 и 5% от размера на БВП, което означава между 5 и 8 млрд. лева на година.
Частичното падане на австрийското вето за двете държави и допускането им в зоната за свободно пътуване от 31 март 2024 г., бе обявено първо от премиера на Румъния Марчел Чолаку в сряда късно вечерта. В четвъртък сутринта го потвърди и премиерът на България Николай Денков, въпреки че до късно вечерта ангажиментът на Виена остана устен. А проектът на правното споразумение за присъединяването по въздух и вода от март догодина е в австрийските власти и те не бяха обявили официална позиция. Според информация на “24 часа” правителството във Виена ще бави официалното си решение до 30 декември, въпреки че първоначалните анонси бяха решението да бъде потвърдено от Съвета на постоянните представители в Брюксел още на 29 декември. Късно снощи австрийското министерство на вътрешните работи излезе с изявление, че преговорите продължават като в изявлението нямаше потвърждение за постигнато политическо споразумение.
Още на 23 декември румънските, австрийските и българските власти са постигнали споразумение за частично влизане в шенгенската зона, се казва обаче в изявление на румънското вътрешно министерство в сряда вечерта. Информацията бе потвърдена от премиера акад. Николай Денков и вицепремиера Мария Габриел ден по-късно. По техни думи разминаването се е получило именно защото договорката все още е само устна, а документите се разглеждат от австрийското правителство.
“Знаете, че принцип на нашия кабинет е да не изнасяме информация, преди да са приключили преговорите, които са сложни и важни. Но тъй като румънското правителство предостави информация до техните медии, решихме, че така или иначе трябва да разкажем това, което се случва в последните дни и седмици”, обясни премиерът.
Късно вечерта след работна среща с председателя на външната комисия в парламента Бойко Борисов Денков уточни, че преговорите с Австрия продължават.
България наистина е направила отстъпка от първоначалната си позиция, че Австрия трябва да се съгласи предварително и на дата за допускането ни в Шенген със сухопътните граници, обясни още Денков. Той обаче отхвърли спекулациите в Румъния, че с новите преговори за Шенген северната ни съседка може да се отдели от България и да влезе пълноправно преди нас.
“До момента дата за сухопътните граници не е уточнявана нито с Румъния, нито с Австрия, нито в преговорите с Европейската комисия. Това, което Австрия е поела като ангажимент е преговорите да продължат. По никакъв начин в нашите разговори
не е имало идеи или обсъждане за разделяне на България и Румъния”,
каза той.
София преговаряше до последния момент, за да се опита да не разделя на два етапа влизането ни в зоната за безгранично пътуване. Според източници в Брюксел Шенген по суша в момента изобщо не се коментира. А приемането ни по вода и въздух, без да е определена конкретна дата за сухопътните граници, може да се окаже по-скоро проблем, отколкото напредък за страната ни. Оттам са категорични: опашките, които спъват икономиката ни, са по сухопътните граници. За тях обаче ще се преговаря вероятно през цялата 2024 г., а най-ранната възможност за присъединяване изглежда през 2025 г.
След като Нидерландия официално свали своето вето срещу България в средата на декември, а в ЕС бе постигнато историческото споразумение за миграцията, австрийското издание “Ди Пресе” написа, че и
последният довод на Виена да държи извън Шенген двете източноевропейски държави вече не е състоятелен
Очакванията бяха Австрия, където през юни предстоят парламентарни избори заедно с европейските, да омекне в позицията си. В средата на декември обаче австрийският вътрешен министър Герхард Карнер обяви смекчаване на позицията на Виена, като предложи пътуване без паспорти със самолет от тези страни в замяна на по-строги мерки за сигурност на границите, или т.нар. еър Шенген.
Само ден преди в Румъния да обявят постигнатото преди Коледа съгласие, австрийският вътрешен министър Герхард Карнер посочи, че е спекулация да се говори за пълноправно членство. По думите му в момента почти няма пълноправни членки на зоната за свободно пътуване - повечето държави въвели отново граничния контрол със съседните.
Според европейското издание “Политико” позицията на Австрия е подхранвана от вътрешни политически опасения относно имиграцията и това ще отслаби ЕС и ще подхрани скептицизма към блока в Източна Европа. Воденото от консерваторите коалиционно правителство на Австрия е под натиск да заеме по-твърда позиция по отношение на имиграцията на фона на рязкото покачване на популярността на крайнодясната Партия на свободата в социологическите проучвания. Национални избори там ще се проведат през 2024 г.
“Австрия има реален проблем. Наскоро излезе статистика, че тя е на първо място по регистрирани нелегални мигранти, при положение че не е гранична държава. Това означава, че там пристигат много нерегистрирани мигранти от други държави. Тя търси начин да реши този проблем. За съжаление, България се появява в тази по-обща картина”, обясни акад. Денков.
По негови думи чрез продължаването на преговорите за пълноправно членство Австрия помага не само на България, но и на други държави, като настоява пред ЕК да се отпуснат допълнителни средства, експерти от Фронтекс и от други европейски институции, за да се затегне контролът по границите. В това отношение интересът на София и Виена съвпадал.