Човек на Румен Радев вкара и убитите ястребинчета в спора с управляващите
И убитите през 1943 г. деца в село Ястребино влязоха в политическите спорове на президентството с правителството и подкрепящите го евроатлантически партии ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС.
"Вчера почетохме една 80-годишнина. Нито един от така наречените евроатлантици не спомена за убитите деца в Ястребино. 6 деца. Нито един не ги почете дори с пост", това заяви в предаването „Здравей, България" Димитър Стоянов, секретар на президента по сигурност и отбрана.
Клането в Ястребино е извършено на 20 декември 1943 г. 18 души, от които 6 деца, са разстреляни, защото са укривали и подпомагали комунистически партизани. Шестте убити деца са на възраст между 6 и 13 години.
Стоянов определи премахването на Паметника на Съветската армия като акт, който е в противоречие на всеки един закон. „Има две разпореждания на съда, които казват, че няма административен акт за тези действия", заяви още Стоянов. И призна, че за него паметника в центъра на София бил в памет на победата над нацизма.
"Всяка една гениална идея, попаднала в неподходящи ръце, може да бъде превърната в гениална глупост. Общо взето, натам сме се насочили с промените в Конституцията", така той коментира конституционните промени, които дават прави на българи с двойно гражданство да бъдат избирани за депутати и министри.
Стоянов коментира и критиките на опонентите на президента Радев, че в миналото се е обявявал пред българи в чужбина за признаване на двойното гражданство за висши постове в държавата.
„От казаното от президента през 2019 г. има няколко съществени момента. Първото, което казва президентът – да отворим дебата за двойното гражданство и възможността за такива българи, родени в България, и получили в последствие вторично гражданство, да станат съответно депутати, премиер, та даже и президент на Република България".
По думите на Стоянов казаното от президента е съществено различно от новите промени в Конституцията. „Опасявам се, че с отварянето на Конституцията по тема двойно гражданство освен депутати, следващия път трябва да си изберем и преводачи заедно с тях". Той каза още, че единственото ограничение сега ще бъде даден човек с двойно гражданство да има уседналост 18 месеца.
Другото, което Стоянов изтъкна като аргумент е, че през 2019 г. средата за сигурност е била коренно различна от тази в момента. Той цитира и позиции на конституционалисти, които в публичното пространство са се обявили против промените в основния закон.
„Президентът през 2019 г. издигна точно тази теза – двойното гражданство да бъде в държави, които са с утвърдени демокрации – САЩ, Канада, ЕС, Швейцария, но така записано в Конституцията – няма абсолютно никакво ограничение", заяви Стоянов.
Той критикува и промените, свързани със служебните правителства. „С ограничението за избор конкретни лица от един списък. Защо е допуснат председателят на НС, а не са допуснати заместник-председателите? Отговорът е много ясен и прост – за да не може в един момент част от опозицията да влезе в управлението на страната през служебно правителство. Целта на управляващите е да се капсулират и да управляват дълго-дълго време", заяви Стоянов.
За критиките, че договора с турската компания БОТАШ е неизгоден, Стоянов отговори: „Договорът с Боташ върна България на енергийната карта като съществен играч. Договорът с „Боташ" е много важен и беше сключен в труден за България момент". Клаузата „Take or Pay" (Вземи или плати) е задължителна във всички газови договори", заяви Стоянов.