2024-а няма да е съвсем зле
Революцията приключи, Галя е невинна.
Връщаме се към добре познатото
През 2023 г. българският политически живот следваше някаква невидима, но мощна принуда да прави неестествени изпълнения. Тя напомня знаменития лаф на американския президент Теодор Рузвелт: “Хванеш ли ги за топките, сърцата и умовете им също ще те последват”.
През 2024 г. хватката на принудата ще се отпусне, така че сърцата и умовете на водещите ни политици ще се върнат по местата си. И нищо чудно веднага да направят още едни парламентарни избори покрай европейските. Това ще е чудесна новина за двата силно озадачени електората – на ГЕРБ и на ПП/ДБ, защото те най-сетне ще могат да се върнат към традиционните си вражди. Днешното положение за тях е като да принудиш феновете на “Левски” и на ЦСКА да се смесят в един и същ сектор – жива мъка!
Но за тези политици, които сериозно тръгнаха да правят революция през 2020 г., настъпващата 2024 г. ще бъде като чаша студена вода.
Конституцията вече е ремонтирана, но системата е пак тая. Статуквото си е пак същото, даже още по-същото.
Би трябвало да признаят, че тогава поставиха погрешни цели и методи, но няма страшно - както винаги те
ще отчетат провала си като успех и също ще са доволни
Каква е тази хватка, която принуди двете водещи партии да се държат така странно през 2023 година?
Ако питаме Костадин Костадинов или Тошко Йорданов, сигурно ще кажат – Галя от посолството. Но 100 пъти по-очевидно е, че причината е в Румен Радев и неговите служебни правителства. Те рязко промениха траекторията на водещите партии. През 2021 и 2022 г. двете се бяха хванали за шиите и се чегъртаха една друга, докато през 2023 г. те се съюзиха противоестествено срещу президентската институция.
Това би трябвало да наведе г-н Радев на мисълта, че е сбъркал стратегията. Но пак няма страшно и той ще си го отчете като успех.
Още при управлението на Огнян Герджиков през 2017 г. генерал Радев посегна отвъд традиционната президентска роля. Например опита се да наложи сделката за шведските изтребители “Грипен”. После управлението на Стефан Янев се захвана да чегърта лидера на ГЕРБ и да плаши активистите на ДПС по места.
При двете правителства на Гълъб Донев към гоненията срещу ГЕРБ и ДПС се добавиха и атаките срещу ПП. А намесата на служебното правителство в големите бизнес сделки се разшири, обхващайки енергетиката, обществените поръчки, европейските фондове. Партиите взеха да се паникьосват. Още едно служебно правителство и съвсем щяха да изгубят контрол над страната.
Ние, кибиците, не знаем дали е имало, или е нямало намеса
от Посолството, но тя не е и нужна. Разбира се, войната в Украйна даде още един мощен стимул. И ГЕРБ, и ДБ, и ДПС не можеше да не бъдат ревностни фенове на Зеленски, тъй като те следват опорките на своите партии майки в Брюксел.
Президентът Радев обаче тепърва ще прави партия, поради което си избра една по-балансирана роля, която не отблъсква русофилския електорат. Но тъй като по време на война който не е с нас, е против нас, Радев се оказа симпатизант на Путин и трябваше да му се подрежат крилата.
Сега целта е постигната – следващото служебно правителство вече няма да е на Радев. Президентът ще има избор измежду десетина държавни служители, които са сложени там от водещите партии и ще им дължат своята лоялност. С това единствената властова функция на президента се изземва от партиите.
Много ми е интересно как ще подбира следващия служебен премиер, но сигурно ще удари на камък. Партиите имат още една гаранция за неговата лоялност - парламентът ще продължи да работи до избирането на следващия парламент, така че ще може да го контролира.
Изкушен съм да напомня, че тъкмо вашият скромен репортер пръв и единствен предложи това още в началото на политическата криза през 2021 година.
Вероятно това е единствената промяна, която е допустима и без Велико народно събрание. Виж, предишната промяна може би изисква ВНС и нищо чудно Конституционният съд да я отмени някой ден, когато вече мандатът на президента Радев ще е изтекъл.
Така че вече няма да видим гневния разобличител Виолета Комитова на магистрала “Хемус”. Нито пък полицаите на Бойко Рашков ще привикват активистите на ДПС и ще ги карат да подписват протоколи. Партиите удържаха пълна победа.
Трябва да се признае, че президентът Радев сам си
е виновен
Защо му трябваше да излиза с вдигнат юмрук на площада и да се прави на Робеспиер?
Защо му трябваше да чегърта първо Б.Б, а после Кирил Петков и Асен Василев, които самият той създаде? Само погромите на Рашков срещу актива на ДПС по места бяха достатъчни, за да променят направлението на Пеевски. Неговата сила бе в това, че е страничен наблюдател. Ако бе изчакал културно и скромно в кабинета си, може би властта сама щеше да почука на вратата му.
До 2022 г. всички анкети показваха, че населението предпочита президентът да има повече пълномощия. Усещайки тези настроения, Радев малко избърза. Той посегна към повече власт, преди тя да е регламентирана конституционно, и дълбоко сгреши.
Читателят може да е позабравил, но още преди 2-3 години неговите експерти бяха готови със своя проект за нова конституция. Защо го скриха в касите и не го показаха на обществото? Може би чакаха кризата съвсем да срине доверието към другите институции? Уви, това създаде усещането за някаква конспирация.
Доколкото е известно, този проект даваше на президента повече власт. Най-вероятно той въвеждаше някакъв "полупрезидентски режим" като във Франция. Само че каква стана тя? Конституцията се промени точно в обратната посока, парламентът стана още по- пълен господар на положението.
В заключение - откъде тръгна стратегическата грешка на Радев?
Според мен още от 2016 г., когато той се обяви против волята на народа за мажоритарен вот в 2 тура. Същия вот, с който той самият бе избран. Оттам тръгна и голямата грешка на Корнелия Нинова. Същата грешка направи и "Има такъв народ" през 2021 година, когато се отказа от каузата на собствения си референдум.
Единствено ГЕРБ 2 пъти внесе законопроект за мажоритарен вот и затова Бойко Борисов пак печели.