Първо инвестиция в учителя - така го правят световните отличници в PISA!
След обезпокоителните резултати от международното изследване на учениците PISA потърсихме учители и експерти в сферата на образованието, и ги попитахме как може да се обърне негативната тенденция за знанията на учениците.
Днес ви предлагаме позицията на изпълнителния директор на неправителствената организация "Заедно в час" Траян Траянов.
Няма време за губене - говорим за едно, дори две изгубени поколения, а социалната тъкан на нашето общество е нарушена
Първото и най-важно нещо, което трябва да се промени, е политиката към учителите. Изводът от PISA е, че най-добрите образователни системи са тези, които инвестират изключително много в учителите. Това означава, че там се полагат усилия възможно най-добрите, най-способните и
мотивирани зрелостници да стават учители
Освен че имат този взискателен подбор, учителите получават много високо ниво на практически насочена подготовка и имат и необходимата подкрепа от ментори или наставници - особено при въвеждането в професията.
Така че първата реформа е свързана с учителите и тези три подтеми - подбор, практическа подготовка и подкрепа.
Вторият ключов фактор е, че за да бъдат максимално ефективни, учителите трябва да имат автономия и креативност. Това зависи от един инструмент - комбинацията от учебни програми и планове заедно с оценяването на учениците.
Много хора ги разглеждат като две различни теми, но те са една и съща. Учебната програма ни казва какви са целите, учебният план определя структурата на учебните седмици, а оценяването проверява дали целите са постигнати.
В България проблемът е, че когато се променя нещо, то не е синхронизирано
Всички реформи в образованието трябва да бъдат синхронизирани, а учебните програми и оценяването да бъдат обърнати към уменията на учениците, а не както е в момента - към заучаване и възпроизвеждане на фактология.
Третата голяма тема е свързана с отчетността в образователната система - и то отчетност за постигнати резултати.
В момента единствената заинтересована страна в образователния процес, която се отчита за резултатите си и това е съпроводено с някакви последствия, са учениците. Ако не се справиш добре на изпита в 7-и клас, не отиваш в желаната гимназия. Ако не посещаваш редовно уроците, има санкция. Ако не си вземеш матурата, не получаваш диплома за средно образование.
Третата голяма тема е свързана с отчетността в образователната система - и то отчетност за постигнати резултати.
В момента единствената заинтересована страна в образователния процес, която се отчита за резултатите си и това е съпроводено с някакви последствия, са учениците. Ако не се справиш добре на изпита в 7-и клас, не отиваш в желаната гимназия. Ако не посещаваш редовно уроците, има санкция. Ако не си вземеш матурата, не получаваш диплома за средно образование.
Никой друг от заинтересованите страни в системата обаче не търпи каквито и да е било последствия за действия или бездействия. Това лято имаше няколко десетки училища, чиито зрелостници имаха двойки на матурите.
Не съм чул директор да е подал оставка за слаби резултати
на учениците си или да е бил освободен. Не съм чул за ръководител на регионално управление на образованието да бъде санкциониран за ниски резултати в региона му. Не съм чул образователен министър да поеме отговорност за неуспеха на българската образователна система.
Другият пример за отчетност на резултатите е свързан с политиките на министерството на образованието и науката. Ако погледнем оперативните или националните програми в сферата на образованието, ще видим, че
липсват ясно дефинирани очаквани резултати
Не се прави и качествена оценка на въздействието на тези програми, въз основа на която да се реши дали да бъдат продължени, или не.
И резултатът е следният - между 2014 и 2021 г. България е получила 1,3 млрд. лв. за образование само от европейските фондове за наука и образование. Към тях се добавят и милиони годишно от републиканския бюджет за национални програми на МОН. Както виждаме, резултатите от 2015 до 2022 г. са се влошили въпреки тези средства. Причината е, че средствата са използвани практически безотчетно. Нямам предвид, че не знаем колко учители са отишли например на обучения за надграждане на квалификацията си или колко ученици са се включили в кръжоци по танци.
Не знаем до какво са довели тези дейности. И ако не са довели до желаните резултати, трябва да има и последствия.
България има още един огромен проблем - качеството на образование на учениците до голяма степен зависи от финансовите възможности на семействата им. А системата на държавното и общинско образование съществува именно за да компенсира дефицити в семейната среда. Ако погледнем в исторически план, в континентална Европа системата за публично образование е създадена да обучи граждани на републиките, защото в противен случай културен и социален капитал биха имали само членовете на аристокрацията, които обучават своите деца. В България трябва да имаме система на държавно и общинско
образование, чиято цел е да компенсира ефектите на бедността
Също така трябва да имаме амбиции и цели да бъдем истинска европейска държава. Още от ХIХ век се говори за това да бъдем равни на другите европейски народи. Затова трябва да се предлага такова образование, което позволява на нашите ученици след завършване на гимназия, да бъдат конкурентни на своите връстници в цяла Европа.
Това е работата на училището и то може да изпълнява тази функция. Виждаме, че в други държави го правят.
Нямаме време за губене. Вече говорим за едно, дори две изгубени поколения. Социалната тъкан на нашето общество е нарушена.
Въпреки това има примери за училища в малки населени места, или такива, които работят предимно с деца от уязвими групи, чиито ученици постигат страхотни резултати. От всички нас - директорите, учителите, родителите, политиците, гражданите - зависи да направим тези добри практики не изключение, а норма.