Румяна Бъчварова: А може ли в сегашния парламент да се извъртят 4 редовни кабинета?
Сега министрите май се страхуват да отговарят за решенията си - не знаят няма ли да разклатят властта. Ясно, точно и подробно разписване на договореностите между управляващите партии ще реши проблема, казва бившият вицепремиер и министър на вътрешните работи
Изкушението да се тръгне към нови избори са промените в частта за служебното правителство
Приемането ни в еврозоната и окончателното влизане в Шенген не са визия, а средство за европеизирането на страната ни
Примирие в Близкия изток ще се постигне, но и следващите поколения ще пренасят тези травми в отношенията между етническите групи, което вещае нови конфликти
Да създаваш вторична политическа мрежа чрез назначенията в регулаторите, противоречи на същността на тези органи
- Г-жо Бъчварова, промяната на конституцията бе една от причините за създаването на сглобката. Очаквате ли, след като минат, да отпадне и самото основание за съществуването на тази (не)коалиция?
- Причината за създаването на сегашното управление бе желанието да се спре поредицата от извънредни избори и служебни правителства. Осъзналите тази криза се оказаха достатъчно, за да формират и конституционно мнозинство за промени в съдебната власт, които са на дневен ред от десетина години.
Струва ми се, че пътят на изкушението да се тръгне към нови избори са промените в частта за служебното правителство. От друга страна, щом 164 депутати могат да са съгласни по важните конституционни текстове, защо те да не продължат заедно да приемат национално отговорни решения и по други теми? Приемането на конституционните промени не би трябвало да води към нови избори, а да заздрави управлението.
- Промените, които засягат института на служебния кабинет, ще предизвикат ли допълнително напрежение между изпълнителната власт и президента? И до какво може да доведе то?
- Измененията трябва да гарантират по-голяма стабилност и отговорност на служебните правителства за плавен преход от един към друг мандат, а не да дадат или отнемат власт на някоя от политическите фигури. Очаквам сериозен дебат по тази тема. А що се отнася до отношенията между президента и изпълнителната власт, видели сме доста битки между тях и те винаги са били на гърба на гражданите и държавата.
- Скандалите с назначенията в регулаторите, казусът с “Пирогов” и полицейското насилие на протеста срещу БФС оголват проблема в комуникацията между отделните партньори. Какво трябва да се направи, за да не се изпада в ситуация на взаимни обвинения и в крайна сметка колективна безотговорност?
- Скандалите, които посочвате, са не само конкретни случаи, а са прояви на един тревожен симптом - преминаване на червените линии между правомощията на изпълнителната власт, от една страна, и парламентарното ѝ родителство, от друга. Министрите имат задължения да вземат решения и да ги прилагат, без да съгласуват това в парламента, както и да носят отговорност за тях. Сега наблюдаваме ситуация, в която министрите се страхуват да поемат отговорност за решенията, защото не знаят кой и как от подкрепящите ги без споразумение партии ще реагира и дали няма да дестабилизират управлението.
А законодателната власт се опитва, без да носи пряка отговорност, да налага решения като персоналните назначения и уволнения. И затова виждам сериозни белези на криза в модела на управление.
Ако търсим правилното решение, то ни води отново към необходимостта от ясно, точно и подробно разписване на договореностите между управляващите партии в рамките на конституционните им правомощия и тяхното спазване. Едно е да се съгласиш по приоритетите, друго за механизма на взаимодействие.
Що се отнася до назначенията в регулаторите, отново стигаме до принципен въпрос. Функцията им е да бъдат балансьор между обществения интерес и управлението. Затова назначенията в тях са важни и провокират стремежа на партиите да пратят там хора, които да пазят политическите им решения и интереси. Но така се създава и поддържа вторична политическа мрежа, което противоречи на същността на регулацията.
Струва ми се също, че ударното и почти групово гласуване на назначенията в регулаторите би се отразило на качеството на избора. Виждаме колко трудно се намират взаимно приемливи кандидатури дори за единични назначения. Да се случи това по най-добър начин за много позиции, ще е трудно, въпреки че е крайно наложително.
- Правителството мина през първото си голямо предизвиквателство - местните избори. Но кое е следващото такова - ротацията или евроизборите?
- Основното предизвикателство за правителството е ежедневието. Проблемите изникват постоянно, неочаквано и всеки един се оказва толкова трудно разрешим, че заплашва цялата конструкция.
Предизвикателство е и взаимната липса на доверие между участващите в управлението, както и между тях и обществото. Затова нито едно политическо действие не е безспорно и може да провокира криза във всеки момент. Към посочените от вас рискове бих допълнила и приемането на бюджета въпреки твърденията за постигане на съгласие.
Ротацията като политически механизъм би трябвало да е решението, което да осигури функционирането на правителството и неговата стабилност, а не да го предизвиква. Затова в класическия вариант на ротационно правителство в споразумението, което трябва да е гласувано и изпълнявано като закон, трябва да е разписано всичко. От първия до последния ден и детайл - кой министър кого заменя, кога става това и какво се случва, ако някой от партньорите се откаже или не изпълни договореност. Така смяната би трябвало да става автоматично и вторият екип да е ясен от самото начало, за да е подготвен да поеме функциите си.
- За да има ротация обаче, кабинетът трябва да подаде оставка и тя да бъде гласувана от парламента. После следват консултации с президента и накрая Радев да връчи мандат на първата политическа сила и да се направи ново правителство. Ще мине ли всичко това по мед и масло, или може да се стигне до изненади според вас?
- Има една добра възможност в тази много объркана ситуация. Тя е в това, че за първи път има шанс в рамките на един парламент да имаме повече от едно редовно правителство, а не след оставка веднага да стигаме до нови избори.
В българския вариант ротацията е само вид договорка между лидерите на партии, без правни обвързаности. Смяната на премиерите може да стане само чрез оставка, което означава прекратяване на правомощията на всички министри. Няма никакви гаранции дали и доколко уговореното ще бъде спазено. Да не забравяме, че изборът на председател на НС бе постигнат при условие за ротация след 3 месеца. Сега не е ясно дали изобщо ще има такава и кога точно ще стане.
Има и друга значителна неизвестност. Какво се случва след новите 9 месеца и ще има ли пак ротация, на колко време ще е тя и на какъв принцип? И за колко време ще бъде следващата ротация, за да се изпълни парламентарният мандат, който е 48 месеца? Всъщност може ли в рамките на сегашния парламент да има още поне 4 редовни правителства?
Предстои първо да видим дали и как ще стане смяната във властта при известните договорености. Но най-важното е да знаем какво ще се случи след нея. За мен това е големият въпрос. Днес никой не е дал отговор и не очертава каквато и да е перспектива за развитието на държавата ни. Приемането ни в еврозоната и окончателното влизане в Шенген не са визия, а средство за европеизирането на държавата ни. Как ще бъдем управлявани, как ще се развива държавата, кои ще са приоритетите, какво ще стане с живота на хората все още не е изговорено.
- От друга страна пък, настроенията в Европа предвещават промени - това ще са първите евроизбори след пандемията и войната в Украйна. Очаквате ли сплотяване на проевропейските сили в Европа, или напротив, очаква ни фрагментиран Европарламент?
- Разделението сред европейските държави по ключови въпроси все по ясно се вижда и усеща. Засилва се влиянието на крайнодесните и националистическите формации в отделните държави, включително и големите, и това ще се отрази в следващия Европарламент. Тази опасност се вижда и от проевропейските сили и те на свой ред се консолидират срещу тенденцията. В това задълбочаващо се разделение ще трябва да решаваме как да се справим с неизбежните бежански вълни, как да противодействаме на антисемитизма и тероризма, как да помогнем на Украйна и да не допуснем агресията на Путин да стигне и до други държави. Тези глобални въпроси станаха част от ежедневните грижи на европейците и затова не можем да ги оставим в периферията на вниманието ни.
- Последният ни разговор беше на 8 август, два месеца преди да избухне конфликтът в Газа. Като бивш посланик в Израел как виждате развитието на ситуацията, оптимист ли сте за намирането на решение? Или ще станем свидетели на бавна и мъчителна война без победител, а само с жертви и губещи?
- Преди четири месеца никой не си представяше това, което се случи на 7 октомври. Вече два месеца военните действия в Газа продължават и се разширяват на юг, едва една трета от заложниците са освободени, никой не знае колко точно са човешките жертви и от двете страни и защо при такава интензивност на усилията за изтласкване на “Хамас” от Газа те все още обстрелват с ракети територията на Израел. Надявам се, че ще започнат преговори за примирие, но те едва ли ще са лесни. Все още преговорният екип на Израел е изтеглен.
Предложението за създаване на буферна зона е направено, но въпросителните по него остават. Най-големият проблем, заради който прогнозите във времето са трудни и дори невъзможни, е този за бъдещето на отношенията между отделните етнически и религиозни групи в самия Израел. Независимо от начина, по който неизбежно ще се постигне примирие, личните и етническите травми няма да бъдат забравени от сегашното и следващите поколения, които дълго ще преживяват тази война и ще пренасят своите драми в отношенията помежду си. Това вещае нови кризи, но се надявам светът да е достатъчно зрял, за да може да им помогне по най-добрия начин.
CV
Родена на 13 март 1959 г.
Завършила социология в СУ
През 2009 г. е началник на политическия кабинет на Бойко Борисов в първото правителство на ГЕРБ
През 2014 г. е избрана за народен представител
Същата година става вицепремиер по коалиционната политика и държавната администрация във второто правителство на ГЕРБ, а през 2015 г. е назначена и за министър на вътрешните работи. Остава на постовете до 2017 г.
Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Държавата Израел в периода 2019 - 2023 г.