Режисьорът Николай Богомилов: Обмислям филм за Ванга или Дънов
Кой е той
Николай Богомилов (Тимотео) завършва право в СУ "Св. Кл. Охридски", а по-късно кинорежисура, след което и продуцентство във ВГИК Москва. Автор е на няколко късометражни филма, награждавани на международни фестивали, както и на документалния "Булгарианум (документална приказка)", носител на наградата за Най-добър чуждоезичен документален филм на фестивал на световното кино в Милано 2016 и на още престижни международни награди. "Немилосърдната красавица" е пълнометражният му игрален дебют, а премиерата бе на 8 декември. Филмът вече е в кината у нас.
- Г-н Богомилов, филмът ви "Немилосърдната красавица" донесе 55 награди от цял свят за този кратък период - 4 месеца от създаването му. Това не е ли чудо?
- Не е чудо - вече са 80, само от последните три седмици. Всичко това е резултат от оправдания риск да не разглеждам местна тема, а множество общочовешки теми, целящи да събудят чувства и мисли у много хора по цял свят. Оказа, че в страни с много различни култури, религии, с коренно различен национален бит и манталитет филмът се приема еднакво добре. От Франция до Бразилия, от Америка до Индия, от Италия до Коста Рика, от Канада до Перу и т.н. - формално толкова различни нации - а се оказа, че възприятието на журитата е почти еднакво - приветстват, награждават и благодарят. Това ни дава надежда да вярваме, че България е предложила на света нещо наистина ново и въздействащо.
- Филмът е разпознат като носител на френската култура, но е сниман у нас, къде бяха локациите ви?
- Филмът е посветен не само на френската, а на общоевропейската култура, неизменна част от която е и българската. От много страни по света, включително от Франция споделиха, че толкова правдиво, почти документално френско средновековие не са виждали досега. Главното, което дава чувство за историческа правдивост и кара зрителя да забрави, че гледа филм, да се потапя в друг свят и друго време, са великолепната актьорска игра, изключително верните средновековни лица, подбирани по съхранените изображения от епохата, и, разбира се - локациите, декорите и спецефектите. Хижа "Боерица" във Витоша се превърна в средновековна баня. До нея поставихме най-старата парижка катедрала "Сан Северин" и идеално си паснаха - ето едно нагледно доказателство, че Европа е едно общо културно пространство. Близо до "Офелиите" на Витоша проповядва нашият Христос, "Баба Вида" е отличен средновековен замък, а с. Ковачевица се превърна в истински френски средновековен град. В гората и планината над моето родно село Бистрица (до Дупница) има особена енергия, която ме привлича от ранно детство. Когато оставах "сам" по тези места, чувствах странно присъствие, чувал съм стъпки, в непосредствена близост до мен и въпреки че малко се страхувах, правех опити да видя това, което чувах и усещах. Така и не успях да видя нищо. Но особеното чувство на страх и едновременно с това възторг с неясна причина предадох чрез двойствената същност на тайнствените същества, които са невидими за главните герои.
- Как избрахте актьорите?
- Идеята беше в първата част, където филмът е изцяло реалистично кино, лицата да са исторически верни, а Поетът да е ренесансов образ - човек от бъдещето, истински лидер проповедник като Франсоа Вийон и Савонорола. Във втората и третата част трябваше да има лица и от средновековието, и от Ренесанса, и от барока, и съвсем съвременни лица, за да покажем, че вече филмът не е реалистичен, а символична притча извън времето. Гледал съм много исторически филми с колосални бюджети, с изключително талантливи режисьори, оператори и художници. Но те не могат да ме накарат да им вярвам, че ми показват средновековие. Виждам съвременни неинтересни лица и много известни лица, които са играли какво ли не. Чисто новички костюми, току-що произведени, облечени за първи път. И разбирам, че някакви известни и неизвестни мои съвременници са дошли на карнавал. Надявам се при нас да се е получило по-добре.
- Казвате, че искате да покажете нещо ново, по-различно, но в стил Бергман и Фелини. Чувствате ли се успял в мисията си?
- Това са двамата мои най-любими режисьори. Не си поставям за цел да работя в стила на Бергман, Фелини и други класици, а да направя филм с нов стил, който да се нареди сред техните знаменити филми. Първото условие да не направиш филм еднодневка, а да има шанс да живее вечно е филмът да има освен пряк и непряк изказ, да има първи и втори смислов пласт. Филм, който да искаш да гледаш много пъти, на различна възраст и при всяко ново гледане да откриваш или усещаш нещо ново. В своя гениален филм "Седмият печат" Бергман интерпретира средновековния сюжет игра на шах със смъртта. Смъртта е страшен мъж в черно, с коса, който идва, за да вземе живота на рицаря Антоний и другите герои. Ние в "Немилосърдната красавица" си позволяваме да спорим с Бергман. Предлагаме коренно различна трактовка на темата и стилово я решаваме абсолютно неочаквано за всички. Не, Бергман, смъртта не идва, за да вземе живота. Смъртта никого не убива, тя идва, за да се погрижи за мъртвите след това, което хората и животът са направили с тях. Затова нашата Богиня Смърт е красива източна красавица, която казва: "Аз така и не мога да разбера, защо продължавате да леете кръв заради поредното парченце земя?". Смъртта идва, за да събира труповете, които ние сеем по земята с нашата агресия. И много други неща има във филма, които предизвикват и провокират не само съвременното кино, но и световната класика. Дали съм успял да направя филм, който да остане там, където са големите филми на световната кинокласика, може да покаже само времето. Но пък съм имал смелостта да опитам и искреността да си призная без всякакви увъртания, какви амбициозни задачи съм си поставил.
- Изследвали сте богомилството по нашите земи, вярвате ли, че техни наследници са Ванга, дядо Влайчо, Слава Севрюкова, Преподобна Стойна, Петър Дънов? Бихте ли направили филм и за тях?
- Да, обмислям да направя филм, който да разказва за мистичен човек от България, който да предава и изразява магията на това, което са носили тези специални хора. Но чрез един неочакван похват, за който е рано да разказвам.
- Облеклата във филма са много интересни. Казвате, че островърхата шапка на Вийон е връзката му с България, какво друго може да се отбележи в тази посока?
- Не, шапката на Вийон не е българска следа. Следа е кърпата на главата, която носи под шапката си. А островърхата шапка на Хари Потър и на Маргарет Стюарт можете да видите на изображенията на българската шаманка с птица на българските графити, грижливо събрани и анализирани от професор Димитър Овчаров.
- Филмът философска притча ли е, или приказна история? Войната каква роля играе в лентата ви?
- Човекът винаги ще има нужда от красота, възвишени чувства и приказки. Ролята на всички религии и произведения на високото изкуство е да вдигнат летвата на възвишения човешки идеал толкова високо, че човекът да не може да я прескочи и винаги да има към какво да се стреми. Войната е една от темите не само на този филм. Във филма си "Малкият човек Михаил" (2014), "Кто они?" (2018) основната тема е опасността от трета световна война. В мои публикации пиша, че има "безумци", които тласкат човечеството към световна война. В третата част на филма се говори за войната повече от всичко. Тази част на филма заснехме през ноември 2021 година. Още нямаше никаква индикация за големите военни конфликти, които скоро сполетяха човечеството.