Функционална неграмотност? Звучи като... нищо
Функционална грамотност за мнозина звучи нещо като...нищо. Само знаем, че 40% от българските ученици са в тази група и сега деветокласниците хептен ни потопиха в световен мащаб.
Никой обаче не прави такъв тест сред възрастните, а моето опасение е, че резултатите ще са много по-трагични.
Най-ярките примери за функционална непригодност са ежегодните стотици жертви на всевъзможни измами онлайн и по телефона. Липсата на елементарни познания за правилата, по които работи животът, е в основата на най-много беди.
Най-смешният ми личен пример за такава неграмотност е в един от походите ни с щерката в Патагония. Знаех, че е напълно забранено в националния парк да се влиза с кучета, но по време на нощния преход на челници, някъде сред горите, от време на време пред нас на пътеката се появяваше свежо, току що снесено а́ко. Позачудих се кой ли може така редовно да се...облекчава, ама нали съм невежа – вървя.
Едва след като се върнах в България и случайно гледах документален филм за животните в Южна Америка се оказа, че по този начин пумите предупреждават неприятелите, че са редом и да внимаваме в картинката. Ако бяхме функционално грамотни сърни, щяхме да си плюем на копитата, но ние бяхме невежи ентусиасти в гора, пълна с диви животни.
Когато дъщеря ми беше на 4 годинки, се заех с функционално и́ ограмотяване.
- Научих я да звъни по телефона в полицията. Говорих с оператора, обясних, че възпитавам детето си, а нито един оператор не протестира срещу това. Питаха я как се казва, къде живее, какво може да я питат, ако е станал проблем. Три пъти проведохме такива разговори и на нея вече всичко и́ беше ясно.
- Спирахме полицаи на улицата да ги попитаме как помагат на децата, ако се случи нещо лошо. Нито един полицай на света не отказва такъв разговор.
- Спирахме пред спрели линейки да попитаме дали те помагат на хората, които са пострадали и колко е важно да се вярва на лекарите.
- Влизахме в спешно отделение на Пирогов, за да види деца, които се нуждаят от помощ и да поговорим за това, че дори да боли, човек трябва да слуша докторите, защото те винаги помагат.
- Правихме безброй упражнения за това как се крещи, ако някой се опита да я „"отграбне" – това беше лично нейна думичка.
- Правихме упражнения за взаимна отговорност.
- На 8 започнах обучение по разпределяне на финанси и организиране на семейния бюджет.
- На 11 и́ дадох копия на банковите си карти – дебитна и кредитна без ограничение.
- На 13 започнах обучение по отношение на връзките между институциите и коя за какво отговаря и каква е разликата в социалните системи в различни държави.
Още на 3 знаеше, че ако кажа "Място!" - дума различна от "спри", трябваше да закове на място, защото аз вече съм видяла опасност, която тя не е забелязала. Отново го превърнах на игра със замръзване, правихме го и двете и да - навън на два-три пъти това я спаси да бъде блъсната.
Във всичко това няма училище, няма отговорност на преподавател, нито на системата. Функционалната грамотност е продукт на семейно възпитание и пример, а училището систематизира знания, които отново семейството може да превърне в практическо умение.
На въпроса какво прави у дома, ако започне земетресение, тя изстрелваше: "Взимам одеало, тенджера, лъжица и вода и се свивам под носещата греда". Тя знаеше коя е носещата греда и можеше да обясни на всеки, че при срутване водата е нужна за пиене, а лъжицата и тенджерата - за да вдига шум и да я чуят спасителите.
За мен темата бе да мисли в перспектива и да обмисля начини да е сигурна и да планира ситуациите.
Темата дали, кога и как да бъде променена учебната ни система е агония за едни и същи в същината си хора, които никога не успяват да излязат извън онова, което вече знаят.
Мисля, че процесът може да започне плавно с...лятната ваканция.
Училището трябва да заработи и през лятото и да бъде място, където децата да отиват по желание за кръжоци, за полезни занимания и познания, практическо приложение и това да бъде безплатно. Така в свободното време за цели три месеца, което е изтезание за много родители, наместо да бъдат в мола, хлапетата могат да се ангажират само с неща, които харесват, а в същото време школи, творчески, спортни и танцови клубове да вършат полезни неща и основното изискване към тези, които провеждат курсовото да е именно въвеждане на функционални умения.
Именно през този период деца, с проблеми в ученето, може да се срещат в неформална обстановка с преподаватели, които да им дадат друг поглед към научаването на неща.
Ключово е държавата да осигури "терена" и целият процес да е безплатен за децата.
След няколко лета ще се види какъв е резултатът и това ще даде основа за изводи във всички посоки.
(От фейсбук)