Генерирането на 3% дефицит всяка година води до скоростно нарастване на дълга
"Вместо да се завърнем към по-традиционната ни и градивна фискална политика, която сме водили в предишни години, ние продължаваме с лекомислен похват да генерираме големи дефицити, но без да виждаме реформи".
Това обясни пред БНР доц. д-р Джеймс Йоловски, главен експерт във Фискалния съвет на България, зам. - ректор на Висшето училище по застраховане и финанси.
"Има надценяване на приходите. Прогнозата за икономическо развитие и растеж на БВП е изключително оптимистична. Вече виждаме индикации от Европа и от българската икономика, че вървим към едно забавяне. Ако не изпълним прогнозата за БВП, бихме могли да очакваме по-ниски приходи, които ще доведат до по-висок дефицит"
Към момента все още сме далече от дълговата спирала, но това по никакъв начин не трябва да ни успокоява, обясни експертът.
"В номинално изражение дългът нараства с високи темпове.
В момента той все още е на ниско ниво спрямо средноевропейския. Но е важна и скоростта, с която се повишава. Генерирането ежегодно на 3% дефицит води до доста скоростно нарастване на дълга. Това повишава разходите за лихви. Те доста ще ни тежат в следващите години".
Депутатите ще заседават извънредно следващата седмица
Бюджетната комисия разглежда окончателно промените в Законите за ДДС и местните данъци
Какви ще са последиците, ако държавата върне ДДС от 20% за туроператорите?
Когато поемаме такива дългове, те трябва да бъдат насочени към създаване на благоприятна среда за икономически растеж, посочи той.
"В момента основният двигател на разходите в бюджета са пенсиите.
Залагаме високи капиталови програми, но те бележат голям процент на неизпълнение".
Минималната заплата и пенсиите се вдигат, но ако ги вдигаме в номинално изражение, а в същото време има висока инфлация, в реално изражение те ще си останат почти същите и няма да можем да си купим повече, подчерта още Йоловски.
"Това наблюдавахме през последните две години. Когато имаме несъответствие между възнагражденията и производителността на труда, това е много силен проинфлационен импулс".
Липсва ни и другият производствен фактор – капитал, отбеляза той.
"Не трябва да забравяме инвестициите. Те изостават.
Оказва се, че не управляваме добре инвестициите си. Трябва да се въведе методика на капиталовото бюджетиране, за да постигнем по-добро управление на публичните инвестиции и по-високо изпълнение на тези разходи".