Писането на дневник пак на мода - полезно е като терапия с говорене
- Важно е обаче колко редовно го правите и дали сте честни със себе си
- Освен че е благотворно за съхраняване на психичното здраве, има доказателства, че записването на преживявания помага и за подобряване на паметта
В технологичното време, в което живеем, може да звучи малко старомодно да сeдиш пред лист хартия и да записваш върху него какво ти се е случило през деня, но психотерапевти твърдят, че това е нещо, което може да ни спести доста проблеми.
Освен това се оказва, че все повече хора прибягват напоследък до тази широко достъпна и изключително евтина терапия. Част от тях смятат, че е добре да оставят за поколенията си записи как са се справяли с предизвикателствата на войни и икономическа криза в днешни дни. Други пък са осъзнали успокоението, което носи писането на съкровени мисли.
Ренесансът на дневниците започва по време на пандемията от коронавирус. Страхът от неизвестното подтиква хора с различен социален статус и професии да записват какво им се случва. Наскоро главният научен съветник на британското правителство сър Патрик Валанс призна, че за първи път в разгара на коронавирусната криза се е захванал да прави подобно нещо. Това било начин
да се погрижи за психичното си здраве през дългите дни,
в които е трябвало да консултира министрите в Лондон как да се справят с пандемията.
Неговият дневник стана известен по време на мегапроцес за COVID, който се води в Обединеното кралство. Разследващите настояха съдебното жури да има достъп до личните записки на сър Патрик Валанс, тъй като ги смятат за изключително правдив разказ за случващото се в британското правителство по време на коронавирусната криза. Понеже известният учен ги е правил като вид терапевтичен ритуал, той не е променял или премълчавал нищо, което всъщност е една от най-големите ползи за пишещите дневник.
“Воденето на дневник е също толкова ефективно, колкото са и терапиите с говорене. То помага за регулиране на емоциите, тревогите и стреса, дори подобрява имунната ни система и настроение. Често даже решава проблеми”, казва пред Би Би Си психотерапевтът Джулия Самуел. По думите ѝ съществуват много научни доказателства, че когато пишем това, което чувстваме, освобождаваме емоциите си по същия начин и както, когато говорим. И независимо дали го правим с надежда, че някой ще прочете написаното от нас, или просто искаме да го регистрираме единствено за себе си, пак има успокояващ ефект.
Известният британски писател Адам Кей обаче не мисли така. Той се превръща в автор на бестселъри, след като публикува записки от много труден период от своя живот. По това време Адам Кей е младши лекар по акушерство и гинекология. Сблъсква се с тежък случай, при който бебето е мъртвородено. Кей развива симптоми на посттравматично стресово разстройство и за да се избави от тях, започва да си води дневник. Писането не само го успокоява, но и толкова много му харесва, че отделя все повече време на него. В крайна сметка зарязва лекарската професия и става писател, сценарист и комик.
“Моите дневници сега са много по-добре написани, но те са по-малко полезни за мен психологически, защото знам много добре, че в един момент ще ги изпратя по имейл на издател”, обяснява Адам Кей. Той обаче продължава да вярва, че ежедневното записване на случки и мисли е много добър начин човек да се справи със забързания начин на живот.
“Имайте предвид, че ползите от воденето на дневник зависят от това колко често пишете в него и колко сте честни със себе си. Писането редовно, независимо дали е ежедневно, или няколко пъти седмично, обикновено е по-полезно от спорадичното писане. Също така е важно да бъдете честни със себе си, а
не просто да пишете това, което смятате, че другите искат да чуят”,
посочва Кевин Бенет, преподавател по психология в Пенсилванския университет. Той подчертава, че самият акт на писане е терапевтично и възнаграждаващо изживяване, независимо дали сте избрали традиционен дневник, или използвате някое дигитално приложение за регистриране на събития и мисли.
Причината е, че то ви принуждава да отделяте повече време за своите чувства. Помага ви да обработвате по-добре емоциите си и да се справяте с тези от тях, които ви действат зле. По този начин не само помагате на себе си, но и възпирате отрицателното им въздействие върху вашето междуличностно поведение.
Също така увеличавате шансовете си за по-голямо житейско удовлетворение. “Дневникът е запис на вашите преживявания и разсъждения във времето, който може да ви помогне да видите как сте израснали и сте се променили като личност. Той е добър начин да обмислите ежедневните си дейности и да забележите по-ясно какво сте постигнали”, пише Кевин Бенет в Psychology today.
Писането за вашите преживявания може да ви помогне и по-добре да общувате с другите. Когато вижда изписани положителни емоции и имена на хора, които са ги предизвикали, обикновено в съзнанието на човек изплуват решения за изразяване на благодарност. А това е изключително важно, тъй като в този забързан свят е много лесно да пренебрегнеш хората, които означават най-много за теб. Освен това никога не е лош момент да им изпратите малко любов, на когото и да е.
Дневникът може да стимулира и вашето въображение и креативност,
защото е добър начин за улавяне на идеи за бъдещи проекти. Повечето хора се чувстват несигурни да споделят нещата, които им хрумват. Когато обаче ги записват на място, до което само те имат достъп, увереността им се увеличава, защото могат да се връщат към тях, без да се налага да се самоцензурират, за да се харесат на някого. “Брилянтните прозрения и новите решения често са резултат от простото отделяне на време за писане по даден проблем. Така че воденето на дневник може да ви помогне да генерирате уникални идеи и да мислите по-креативно”, обяснява Кевин Бенет.
Съществуват доказателства и че записването на преживявания може да помогне и за подобряване на паметта, тъй като разсъждавайки върху тях, си спомняте подробности, които може да сте забравили. Също така отсявате значимите неща, които се случват в живота ви, което винаги е полезно за психическото здраве.