Нахлулият в Енергото Явор Павлов: Защо трябва да висим безкрайно на телефона, за да ни пускат тока - за възрастните е пълна трагедия
Влязох в енергото, там се смееха. Казах че е много лесно така - като стоят на топло. Тогава си включих партигрила
- Здравейте, Явор, как ви хрумна да отидете в клона на местното енерго и да си печете сандвичи там?
- Когато се събудих сутринта в понеделник и видях, че продължава да няма ток, много се ядосах. Партигрила и хляба ги бях изкарал на масата още от вечерта, защото мислех, че на сутринта най-после ще пуснат електричеството и ще мога да хапна нещо.
Децата ги отведох още вечерта при баба им и дядо им, които също живеят в Калипетрово, но при тях имаше ток. Тъй че си сложих в торбичката хляба и другите продукти заедно с тостера и тръгнах към най-близкия клон на енергото. Селото ни е само на един километър от Силистра, буквално един хълм ни дели, така че стигнах бързо.
- Ако служителите ви бяха казали още от вратата, че всеки момент ви пускат тока, вероятно нямаше да стигате до вдигане на скандали, нали?
- Разбира се, че нямаше да се случи нищо. Но на служителките им дойде смелостта чак когато дойдоха полицаите и едва тогава казаха, че до час и половина или два часа ще пуснат тока. А то всъщност токът дойде буквално половин час след това – когато се прибрах вкъщи, вече имаше.
- А как точно се разви случката, какво толкова им казахте на служителките, че се е вдигнал градусът на разговора?
- Влязох и попитах кога ще пуснат тока. Отвърнаха ми, че не съм бил единственият, който е звънял, и единственият, който е изнервен. Смееха се и тогава им казах, че им е много лесно така – да си стоят по къс ръкав на топличко. И реших да действам. Огледах се за контакт, но на единствения в помещението бе включена машината за издаване на поредни номера. Изключих ѝ щепсела и си включих тостера. Но не съм го късал, просто изключих машината. Веднага извикаха полиция.
- Често ли се случва да има аварии по мрежата при вас?
- Не бих казал, че е често. Точно затова в ХХI век да нямаме ток в продължение на две денонощия ми се струва, че не е редно. Не смея да отворя хладилника и фризера да видя какво е станало вътре, само водата събрах отдолу.
Имам и автосервизна работилница, чиято врата е на ток, и не можех да я отворя, за да работя.
И друго ми направи впечатление – излъгаха ме, че повредата била в трансформатора. Трансформаторното помещение е близо до къщата ми и когато се прибрах и вече имаше ток, ми направи впечатление, че никой не е идвал до него. Нямаше стъпки в снега, а и вратата му беше затрупана от преспа, така че не е имало как да бъде отворена, без това да личи.
В къщата на бабата и дядото на децата, където ги отведох, токът дойде още вечерта в неделя, а тя се намира в същото село, няколко улици ни делят.
- Чувствате ли се като човек, постигнал целта си – да има ток вкъщи?
- Да, но защо трябваше да се стига дотам? Защо трябваше да стоя безкрайно дълго на телефона и никой да не отговаря, когато им звъня? Само веднъж успях да улуча жив човек на телефона, който не можа да ми каже кога ще има ток, а че ще ме пренасочи към оператора. И продължих да си стоя така на телефона, за да чакам операторът да отговори. Така и не го дочаках.
- А полицията какво направи? Говори се, че ще ви глобят с 200 лв. за дребно хулиганство?
- Няма за какво да се сърдя на полицаите. Дойдоха и написаха протокол. Дадоха ми копие от него, но там не пише някаква сума, пък и от описанието им на случката нищо не разбрах.
- Вие по колко плащате всеки месец за ток?
- Къщата ми е голяма, а и имам автосервиз отдолу. Плащам по 380-400 лв. в най-студените месеци. Последната ми сметка беше към 280 лв., въпреки че бях пуснал термопомпата, но пък не беше през целия месец. В работилницата печката е на дърва, на ток е само подемникът и там няма голяма консумация.
Проблемът изобщо не е в парите, аз си плащам сметките. Но не беше нормално да стоим толкова дълго време без ток и никой да не ни обръща внимание. На какво прилича това да не си вдигат дежурния телефон, който е именно за докладване на аварии?
Имам приятел, който живее на двайсетина километра от Калипетрово и има крави. Той пък купил преди няколко дни чисто нов агрегат, за да може поне да включи помпата за вадене на вода, когато спре токът. Той пък взел, че се счупил, и две денонощия си стоял и без ток, и без вода. На всичкото отгоре и клетката на мобилния оператор не била захранена, та останал и без връзка със света.
- Съгласете се обаче, че зимите във вашия край са доста люти.
- Така е, но в случая не ни е виновно времето. Защото то беше такова и в самата Силистра, а и в другия край на нашето село. Не е нормално при тях токът да дойде веднага или изобщо да не спира, а при нас да чакаме. Човек може да си помисли, че токът се катери по баирите и трябва да го чакаме да дойде най-после и у нас. А и не сме дълбоко в планината, за да речеш, че не е достъпно. Има доста възрастни хора, за които е пълна трагедия, защото нямат сили сами да се справят.
- Вашата инициатива стана като че ли заразителна – кметът на едно врачанско село се закани да заведе съселяните си до енергото да си изперат дрехите там. Това ли е начинът да разрешаваме подобни проблеми?
- Не знам, но ако такова нещо се случи в Германия или в Англия, хората не знам какво ще направят на енергодружеството, това моето нищо не е. Тук, когато вече пуснат тока или отстранят аварията, на никой не му се занимава с това да отстоява правата си.
- Живели ли сте в чужбина?
- Близо 8 години не се бях прибирал. Първо работих в Испания, в Барселона в един хотелски комплекс, след това в Англия, после в една куриерска фирма в Нидерландия. Стигнах дори до Аржентина и след това отново в Англия.
Само веднъж съм имал премеждие, свързано с тока. В Англия още при настаняването си установих, че навсякъде наоколо има ток, а само аз нямам. Но се оказа, че сам съм си виновен – не съм видял, че електроенергията в къщата, в която съм се настанил, е с предплащане – купуваш си чип и го слагаш в електромера.