Как президентът Радев окончателно се самозабрави
В ненавистта си към управлението президентът Радев плаши с апокалиптични видения и фалшиви твърдения за проектобюджета. Но по-големият проблем е, че окончателно се е самозабравил докъде се простират неговите правомощия, пише "Дойче Веле".
Президентът Радев заплаши, че може да наложи вето върху държавния бюджет за догодина, ако парламентът "не озапти министъра на финансите". Вживял се в ролята на ментор на правителството, генералът се е развикал като старшина пред артелното.
Неверни твърдения и инсинуации
В ненавистта си към управлението президентът е готов да се аргументира и с неверни твърдения и инсинуации, каквито са двете му конкретни основания да шамароса проекта за бюджет. Едното е, че се готвела разпродажба на земи от държавния поземлен фонд, каквато не фигурира в предложения на парламента проект за бюджет. Президентът очевидно е закъснял да се намеси в спора, протекъл между земеделското и финансовото министерство по темата, като обяви, че едва ли не ще се стигне до срив на националната и продоволствената сигурност, ако бъде продадена една пета от този фонд, каквито са били първоначалните намерения, според публикации в медиите. Става дума за земи, които и сега се ползват за даване под дългосрочна аренда и за обезщетяване на граждани, но така или иначе и тази една пета от тях е отпаднала като вариант за директна продажба.
Също толкова апокалиптични според Радев са и проблемите пред „Булгартрансгаз" заради парите, които държавното дружество трябва да получи от увеличената такса за пренос на руски газ през България. Президентът артелчик не проумява, че проблемът с „тенекиите със сирене" в „Булгартрансгаз" е само счетоводен – че на сметката на държавното дружество са били записани очакваните допълнителни стотици милиони от повишената такса, които се превръщаха в пасив, докато не бъдат събрани. А те не могат да бъдат събрани, освен ако „Газпром" доброволно не ги плати. Но той не желае - и могат да ги събират само митниците, което пък може да стане евентуално след готвените законови поправки, с които руският газов гигант да стане данъчно задължено лице у нас.
Но дори и тези пари да останат само на хартия, те не са никакъв дефицит и „Булгартрансгаз" няма да бъде фалиран, както фалшиво предупреждава Радев. Тази инсинуация е опакована и в целофана на президентската загриженост от „дискредитиране пред нашите европейски партньори". А всъщност още с яростните си изказвания срещу увеличението на таксата Радев за пореден път се заяви като твърд защитник на руския газов интерес. Накрая положението е съвсем абсурдно, в стил „защо си с шапка, защо си без шапка": не искайте по-висока такса за газа, ама къде са парите от по-високата такса? Логиката му е желязна – старата такса е окей, но ако надбавката не е платена и де факто си остава старата, е ужас.
Узурпация на власт и саботаж на кабинета
По-големият проблем обаче е самозабравата докъде се простират правомощията и отговорностите на държавния глава. Самият Радев призна, че президент досега не е налагал вето върху държавния бюджет и с позата на пълководец заяви, че може той да е първият – вместо да се опита да си отговори, защо предшествениците му не са го правили. А то е, защото президентът няма работа в Светая Светих на изпълнителната власт, излъчена от парламентарно мнозинство - каквато е законът за бюджета. Чрез него правителството и парламентарното мнозинство определят политиките си и носят пълната отговорност за тях.
Президентът нито има компетенциите, нито отговорността за съставянето и изпълнението на бюджета на България. Радев нито е обещавал размер на данъци, увеличение на заплати и пенсии, капиталови инвестиции и бюджетен дефицит, когато е бил избиран, нито има възможност да изпълнява подобни обещания, дори и да ги заяви.
Всяка негова намеса в съставянето и приемането на държавния бюджет е узурпация на власт и саботаж на работата на изпълнителната власт. Особено ако той върне целия закон и обрече страната да влезе в новата година без бюджет, докато ветото му не бъде отхвърлено. А частично вето едва ли може да наложи по двата „проблема", които огласи – поради липса на текстове, които да атакува.
Стопяване на рейтинг и влияние до края на мандата
Остава накрая въпросът, колко още президентът може да дълбае дъното. Отговорът е очевиден: докато генералът без армия не си намери армия, или, ако само за парад е пръв на коня – докато върховното командване не му заповяда друго. До края на мандата му остават цели 3 години. Но ако с промените в Конституцията идния месец бъде отнето основното му оръжие – служебното правителство, и промяната устои на атака пред Конституционния съд, остатъкът от мандата на Румен Радев може да мине в мъчително бръщолевене и устойчиво топене на рейтинг и политическо влияние. Или в подготовка за собствен партиен проект, макар историята досега да показва, че никой бивш президент у нас, който е опитал, не е успял с такъв.