Три българки изпратиха в Газа пакети с храна за бедстващите хора
- Маргарита, Варти и Раня редовно събират дарения за бедни и сираци в Нигерия
- В Уганда работят с няколко от синовете на главния мюфтия, както и с една от дъщерите му
"Благодарим ви, България! Благодарим на дарителите!"
С тези думи получаваха пакети с храна, дарена от българи, жители на Ивицата Газа, преди дни.
Искрените им думи са запечатани от палестинец, който е бил студент у нас, живял е 8 г. и се е върнал в Газа.
"Това е бившият ми съпруг. С него не сме поддържали връзка отдавна, но покрай събитията в Газа се чухме отново. С моите приятелки Раня и Варти решихме, че трябва да помогнем на страдащите бедни хора там. Обявихме кампания за набиране на
средства, но се оказа много трудно да ги изпратим. Все пак успяхме",
разказва Маргарита Антова, която е от София, но вече 20 г. живее на остров Тенерифе.
Заедно с Варти Степанян, която е от Пловдив, но живее в Севиля, и Раня Даут от Вълкосел, която пък живее в Лондон, са създали благотворително сдружение "Маргарити". С него вече 5 г. организират акции за подпомагане на бедни, болни и сираци.
Бившият мъж на Маргарита Ахмед трудно успял да организира приготвянето на топла храна за бедни хора в Газа. По магазините почти нямало продукти, а цените им скачали с всеки ден. Все пак успял да купи агне и в ресторант приготвили големи порции месо с ориз за 80 семейства.
Избрани са най-бедни и нуждаещи се, които били извикани един по един на скрито място, за да може да се раздаде храната без инциденти.
Мъжът е запечатал в кратки видеа раздаването на храната, като на всеки човек обяснява, че това е дарение от България, а хората не крият благодарността си. Трудно е било, защото всички там са много предпазливи.
"Беше ясно от самото начало, че няма да е лесно да помогнем, но с Божията помощ успяхме. Знаем, че е крайно недостатъчно, че това е много малък жест, но ситуацията е сложна. През повечето време в Газа няма ток, интернет, газ за готвене, хранителни продукти, дори вода", разказва Маргарита.
Макар че трите жени живеят на различни места, това не им пречи да организират благотворителни акции. Трудно правят равносметка колко мечти са сбъднали, но най-сериозно е присъствието на сдружението им в Африка.
Досега с дарителски средства са изградени 220 кладенеца в Уганда, Нигерия, Мали, Камерун, Чад, Кения.
"След въздуха водата е второто нещо, което е жизненоважно за всеки човек. В Африка водата е под краката на хората, но нямат уменията и средствата да си я изведат на повърхността. Затова се насочихме към тази кауза в далечни и забравени села.
Изкопаването на кладенец в Нигерия струва около 1500 евро, а в Уганда - 1000. Това е малка сума, но пък дава по-добър живот на много хора.
В Нигерия почвата е по-камениста и се копае с машина на по-голяма дълбочина, затова е по-скъпо. В Уганда кладенците се копаят на ръка", допълва Маргарита.
Даренията, които събират по банкова сметка, са основно от български мюсюлмани. Включват се и цели села, като на всеки кладенец се поставя табела от кое село или от кой българин лично са дарени средствата. Смолянското село Късак досега е дарило пари за 5 кладенеца.
Редовно изпращат и дарения за курбани на бедни в Нигерия и Уганда. Поне 10 пъти в месеца от името на сдружението и лично от името на всеки дарител се
раздава курбан за поне 200-300 деца и вдовици
Цената на едно агне там е около 80-100 евро, но хората нямат пари и за тях е щастие да опитат месо. В отдалечените села в Уганда местните се прехранвали основно с боб и царевица, смлени на брашно, от което си правят каша. Живеели примитивно в малки кирпичени къщи.
В Уганда трите приятелки работят с няколко от синовете на главния мюфтия, както и с една от дъщерите му, която е адвокат. По тяхна покана това лято Маргарита, Варти и Раня посетили страната.
Срещнали се лично с главния мюфтия Шабан Рамадан, който е един от двамата главни председатели на африканския ислямски съвет. Той пък ги поканил на сватбата на дъщеря си Хуфайда.
"За пръв път имахме щастието да присъстваме на подобно събитие. Облякоха ни в традиционната женска дреха за официални поводи - гомеси. Булката и младоженецът се запознали във факултета по право, той е бил неин преподавател.
Получиха интересни подаръци - напитки, банани, чували сол, брашно и захар, плодове, кашони с бутилки вода. Фермер подари крави и кози. Главният мюфтия спомена в речта си хората от България", гордее се Маргарита.
Трите приятелки успели да видят лично и няколко от изградените кладенци в отдалечените, високи и труднопроходими райони на Уганда. Когато се разчуло за пристигането на българките, се събрали стотици хора от околни села.
"На две места готвихме курбани, както го правим в България - освен месо и ориз купихме от пазара чушки, моркови, лук и други зеленчуци. Хората се чудеха и предпазливо хапваха в началото, защото такъв лукс не бяха опитвали.
Не мога да опиша усещането да видиш как малко дете изяжда голяма чиния с ядене за секунди. Как се радват на подаръците - дрехи, играчки, балони, бонбони, ластичета за коса!
Там ток няма, хората живеят изключително бедно
Между бедни и богати има цяла бездна. В същото време земята им е плодородна, но нямат знание как да я обработват, какво освен боб и царевица да посеят", казва с тъга Маргарита.
И трите жени са мюсюлманки. Раня, която е от сатовчанското село Вълкосел, изповядвала тази религия, както и родителите . Маргарита и Варти обаче са били християнки, но приели исляма.
"Първият ми съпруг беше мюсюлманин, но не от много вярващите. Покрай него започнах да чета Корана и да се интересувам от исляма. Дори му разказвах какво съм прочела, буквално го вкарах в религията му.
След като се разведохме, приех исляма.
След мен и Варти го направи. Заедно много коментирахме религиозни теми. Ценностите в двете религии са същите, но в исляма са по-добре обяснени", разказва Маргарита.
Признава, че за родителите това било страшно и до днес не можели да го приемат. Майка е била послушничка в манастир, баща - дълбоко вярващ християнин. И досега казвали, че е най-прекрасната дъщеря "само да не беше мюсюлманка".
И понеже за исляма едно от най-важните неща е грижата за сираците, трите жени си
имат мечта, която е на път да се сбъдне - да изградят сиропиталище
До месец се очаква то да отвори официално в Дукку, Нигерия, като на терен действа техният сътрудник - млад университетски преподавател.
Стара изоставена сграда е била преобразена с дарения. Като начало там ще се приютят 20 деца, а целта е капацитетът да се увеличи до 40.
Често питали трите жени защо събират дарения само за Африка, а те отговорят: "Всъщност ние започнахме първо да събираме дарения за сирачета от България. В продължение на няколко години дарявахме по 100-150 лв. месечно на деца без родители, с един родител или от крайно бедни семейства.
Раздавали сме безплатен топъл обяд на социално слаби в столицата. Със събрани средства осигурихме подслон на двама младежи. Подпомогнахме и останалите без покрив семейства при големия пожар в с. Кръстава.
Редовно правим кампании за болни българи, помогнахме за ремонта на социално жилище в Кърджали и още много други кампании", обяснява Маргарита.
След 20 г. на Тенерифе, 13 от които е работила към английски туроператор, тя
мисли сериозно за прибиране в България
И допълва: "Душата ми крещи да се върна".
Иска вече да направи нещо "за България от България" и да живее в спокойно планинско селце. Ще изчака децата да завършат училище през следващото лято и е категорична, че ще се върне в родината.
Не е сигурна обаче дали съпругът , който е от Мароко, би се решил на такава важна крачка.
Трите българки са особено активни и участват във всички прояви на нашите общности в градовете, където живеят.
Името на сдружението им не идва от името на Маргарита, както самата тя обяснява, а от факта, че маргаритките са цветя, които са непретенциозни, винаги растат заедно и носят надежда.