Весела Лечева сред президенти и световни лидери в мозъчния тръст на МОК
След министерството продължава с мисионерството - за олимпизма, спорта и бъдещето, по покана от Томас Бах
Ако предизвикателствата не те плашат, а привличат, животът ти не просто е интересен, а е малка книга за движещата сила на човека да търси, намира и предава нататък смисъла от живота.
Лятото на 2023 г. Наскоро приключила ангажиментите си като министър на спорта в служебното правителство, Весела Лечева си мисли, че предстои малко по-дълга почивка, разнообразявана от мисията ѝ за българската спортна стрелба.
"Само това ли? Почивка ли? А какво ще кажеш за ново голямо предизвикателство", сякаш от нищото попитала съдбата. А зад нея - "гласът" на един от най-влиятелните хора в световния спорт...
"Беше точно в края на лятото, когато получих есемес от приятел професор.
Пишеше: "Честито". Учудих се какво съм постигнала,
какво съм спечелила, за какво ми честитеше? Първата асоциация беше, че имаме втора олимпийска квота в спортната стрелба на 10 м пистолет - правилата ограничаваха втория наш състезател, който попадна във финала. Звъннах на Ефрем Ефремов. Каза ми: "Имаш писмо в Българския олимпийски комитет лично от Томас Бах. Приета си за член на Комисията по обществени въпроси и корпоративни комуникации към Международния олимпийски комитет". Отворих мейла си. Огромна изненада и вълнение. Първата ми реакция беше веднага да се запозная с членовете на комисията. Прочетох буквално всяка една биография. Впечатляващо. Тогава ми приключваше лятната ваканция и точно се прибирах от Гърция. В тези 3-4 часа изчетох всичко. Толкова много влиятелни личности от цял свят - с изключителни спортни биографии, атлети, политици, президенти на държави... (Вижте какви личности са в комисията по-долу).
В този момент се зароди съмнението дали съм достатъчно подготвена да бъда полезна. Чухме се с професора. Ефрем ми каза: "Само погледни биографията на Навал ел Мутавакел. Тя е извървяла твоя път. Успехи на олимпийски игри, министър на спорта, депутат..." Започнах да наслагвам нещата. Какво ме различава от тези впечатляващи членове на комисията? Вече разсъждавах: "Те не са извънземни, те са хора като мен. Успели хора". Прибирайки се в България, вече бях убедена - има с какво да помогна, мога да помогна, трябва и аз да помогна. Все пак спортът е моят живот, а олимпизмът е философия и за спорта, и за живота, която аз споделям", разказа Весела Лечева пред "24 часа".
Така двукратната олимпийска вицешампионка и петкратна световна шампионка става първият българин след Надежда Лекарска - член на комисия в Международния олимпийски комитет, без да е член на МОК. И то по лично предложение на президента на МОК.
"Томас Бах беше в България през май по повод 100-годишнината на Българския олимпийски комитет. Проведохме няколко разговора. Може би съм му направила впечатление по отношение на темите, които дискутирахме. Теми, свързани с философията на олимпизма, на олимпийското движение. Колко много възможности дава за младите хора. Че е приложимо във всяка сфера на живота. Че олимпизмът наистина е философия. Олимпизмът като дух не е само олимпийски игри, младежки олимпийски фестивал, не е само низ от прояви. Аз изповядвам същите идеи", споделя Лечева. С президента на МОК е споделила и вижданията си за жените лидери в спорта, за треньорите на високи позиции.
И тъй като в живота няма случайни неща, очевидно онези разговори - личните впечатления, оставени у Томас Бах, и допълнителен анализ от президента на МОК, водят до привличането в една от най-важните комисии в организацията на българската шампионка в спортната стрелба, доказала се и като ръководител в спорта.
Вече започна и реалната ѝ работа за олимпизма на международно ниво. По време на първото заседание на комисията на 23 ноември (виж карето долу) взема дейно участие, а лично Томас Бах ѝ благодари - и за присъединяването към олимпийския отбор, и за активността и идеите.
Успоредно с работата на международно ниво Лечева смята да насочи усилия към промотирането на спорта като възможност за интеграция - по света, но и у нас. “Спортът е отличен и основен способ за социална интеграция - за социализация, за комуникация. Помага за образование, за възпитание. Дава много по-широки възможности да успееш като личност. Имаш редица поражения, които те каляват да преодоляваш трудности. Казвам го и за себе си - аз съм загубила много повече състезания, отколкото съм спечелила. Да, може би съм спечелила най-важните, но много съм губила. Спортът е единствената сфера, където, ако загубиш, на следващия ден си по-мотивиран, че имаш втори шанс. И животът ти го дава. Но животът по-скоро може да те смачка с даден тежък проблем. В спорта имаш мобилизация, включваш цялата си енергия и желание да постигнеш целта си от втория път. Да стигнеш до желаната победа. А това е училище за живот. Това е подготовка за онези трудни житейски моменти. Това е самият живот - низ от препятствия, състезание със себе си всеки ден. И не трябва да се отказваш. Спортът прави духа несломим. Прави те по-уверен. Дава самочувствие.
В България не се говори достатъчно на тази тема. Малко се говори в училищата и университетите.
Кой разказва на децата ни
за олимпийската ни история,
за нашите си герои?
Да, децата биха могли да влязат в гугъл и да прочетат сами, но нямат този фокус. Трябва да им дадем фокуса. В училищата по тази тема няма нищо. В университетите темата не е отваряна, с изключение на спортната академия. Това са хиляди млади хора. У тях трябва да палим интереса. Трябва да използваме и силата на самите български шампиони. Ето един пример от последните олимпийски игри - нашата шампионка Ивет Горанова. Тя може да бъде страхотен инфлуенсър на идеите за олимпизма и спорта. Тя е лъчезарна, комуникативна. А ние трябва да търсим максимално разбираема комуникация с децата още в най-ранна възраст. Да им казваме лесно и интересно защо трябва да се занимават със спорт. Едно дете никога няма да отиде да тренира, защото ще си подобри здравния статус. Но ще отиде, защото познава Ивет от телевизията. Защото познава Григор Димитров, Александър Везенков, момичетата от националния ни отбор по художествена гимнастика, защото има оформени идоли. Трябват повече презентации на успехите на българските спортисти. Много повече внимание в училищата”, разкрива основната посока, в която ще работи шампионката и бивш министър на спорта.
А след като Весела Лечева бе избрана в така наречения “мозъчен тръст на МОК”, след като впоследствие Стефка Костадинова бе утвърдена за член на комисията по “Култура и олимпийско наследство”, някак логично идва въпросът: отваря ли МОК отново вратата за България след затварянето на страницата “Иван Славков”?
“България има своята значима история в олимпийското движение. Уверена съм, че един ден страната ни ще има своето присъствие в МОК като член на организацията. Имаме богата история. Хора, които са оставили трайни следи в олимпийското движение. С научни разработки, с методики. Освен че България е сред участниците в първите съвременни олимпийски игри, имаме и принос в развитието на самото олимпийско движение. Когато Георги Йорданов ми се обади да ми честити, си говорихме, че трябва да напомняме, че дори при откриването на Олимпийския музей в Лозана през 1993 г. има българска следа - открит е със статуя на гимнастичка, дело на Георги Чапкънов. А уважението към България е голямо и показвано още в първите години след основаването на МОК и провеждането на първите съвременни олимпийски игри”, казва Весела Лечева.
Факт е, че България има двама членове на МОК, още преди да има БОК. Българският олимпийски комитет е основан през 1923 г., но Пиер дьо Кубертен засвидетелства уважението си към страната ни, като кани за членове на МОК Димитър Цоков (още през 1906 г.) и Димитър Станчов (1912 г.). След това и Стефан Чапрашъков (избран през 1929 г.) продължава българското активно участие в развитието на МОК. Особено значим е и историческият Х олимпийски конгрес във Варна през 1973 г., на който домакин е БОК под председателството на ген. Владимир Стойчев. “И днес в страницата на МОК се вижда, че стои признанието: “Модерната ера в Олимпийския конгрес започва във Варна, България, която тогава празнува 50-ата годишнина на своя олимпийски комитет”, отчита още Лечева.
Поканата към нея във важната комисия на МОК 50 г. по-късно е ново признание за България в олимпизма. “За мен наистина е признание. Но и огромна отговорност. Да има присъствие - реална дейност в името на олимпизма. Не е само да се презентираш в самата комисия. Има много отговорности. Изисква доста работа за популяризирането ролята на олимпизма и олимпийското движение. Но смятам, че това пък ми приляга най-добре, защото е и моята съдба.
Винаги съм била човек, който не се притеснява от големите предизвикателства. На срещите с ученици им казвам да мечтаят смело, да не се плашат от високите цели, които си поставят. Мечтите се сбъдват. Това съм го осъзнала, но съм го и живяла. Никога не съм преставала да мечтая, да търся предизвикателствата, нови полета за изява и реализация. За всичко, с което бих могла да бъда полезна и знам, че ще е полезно за обществото.
Първо идва емоцията от признанието. Но веднага идват работата и отговорността. Поне при мен винаги е така, защото съм отговорен човек - да направя всичко по възможностите си, за да изпълня със смисъл и присъствие мисията, с която съм се захванала. Оттук нататък е само работа. Имам цял екип, с който вече работим здраво и в тази насока. А по повод на отговорността - никога не забравям, че към името ми има и най-важната съставка - България”, допълва Лечева.
В мандата си като спортен министър е най-удовлетворена от реализираната нова политика за българските треньори и техните възнаграждения, за да може най-добрите да остават да работят за страната ни. “Най-вече се радвам за специалната програма за треньорите. Тя трябва само да се надгражда. Най-големият проблем на българския спорт е липсата на специална фокус политика по отношение на треньори и специалисти. Треньорите са учителите за спорта. Няма ли ги, няма нищо. Както за учителите се направиха специални мерки и постъпки в името на тази изключително важна професия, така трябва и специално внимание за учителите в спорта”, казва тя.
А след министерския период е човек с две мисии - олимпизмът и българската спортна стрелба. Всъщност планът ѝ е да се посвети изцяло на развитието в България на спорта, който е изградил нея. Преди да се намеси съдбата. И МОК. Но това не променя големите амбиции да връща със сърце на спорта, който ѝ е дал пътя в живота.
България с модерно стрелбище. България - домакин на европейско първенство по спортна стрелба. Това са първите два планирани изстрела в десетката за родната спортна стрелба. А спусъкът вече е натиснат.
Стрелбището ще е готово още преди края на годината. Наскоро у нас бяха от швейцарската компания, която монтира електронните мишени, на каквито се стреля по всички големи първенства в света.
"Всяка седмица съм на стрелбището, за да следя как върви ремонтът. Има важни неща, специфични за стрелбата, които един строител няма как да ги види и усети. Възможно е да станат много грешки. Затова предпочитам да съм на място и да следя отблизо процеса. Ще стане много хубаво, модерно стрелбище. Няма да бъде ремонт, който да е само имитация, а сериозна реновация, която всеки ще отбележи, когато приключи. Стрелбището започва да се заприличва на европейските стандарти. Няма как да не благодаря за допълнително отпуснатите средства, най-вече за електронните мишени. Това е най-важното - да тренираме в съвременни условия, там, където нашите конкуренти тренират всеки ден. Това ни липсваше до момента", казва председателят на Българския стрелкови съюз.
“2026 г. е първата възможност да бъдем домакин на европейско първенство. България не е била домакин на голямо първенство за мъже и жени от 1985 г. Това също е огромно предизвикателство”, допълва Лечева.
Следващата цел обединява българската спортна стрелба и олимпизма - успешно представяне на предстоящите игри в Париж. "Имаме талантливо поколение. Имаме възможност за поне още две олимпийски квоти в следващите три важни старта в началото на 2024 г. - две европейски първенства и една олимпийска квалификация.
Спортната стрелба е пети спорт в България по спечелени медали на олимпийски игри - целта е да запазим тази позиция, а защо не и да минем още по-напред с бъдещи успехи. Един от медалите от последните игри в Токио беше от стрелбата, среброто на Антоанета Костадинова.
Имаме трима или четирима състезатели, които могат да бъдат сред медалистите в Париж. Много приятно ни изненада Кирил Киров с бронзовия си медал на световното първенство. Антон Ризов, който влезе с втори резултат на финала на пушка при мъжете. Това не се беше случвало 40 години на пушка при мъжете. За съжаление, остана седми, но показа възможностите, които имаме.
В последните месеци преди игрите искам да им създам спокойствие и най-добри условия, при които да се готвят да реализират потенциала си в Париж", обяснява Весела Лечева.
Друга нейна мисия - подобряване условията на стрелковите клубове в България, за да продължава и шампионската, и олимпийската традиция на страната ни в този спорт. Срещи с кметове, които да дадат своя принос за условията. Снабдяване с малко по-модерно оръжие - нови пистолети, пушки, облекло. Всичко, което отсъства, трябва да бъде подсигурено, за да не отсъстват и резултатите в традиционно силния за България спорт.
И ето че за Весела Лечева министерският период приключи, но мисионерският живот продължава. За българската спортна стрелба и за ролята на олимпизма по света. В името на спорта, на децата, на бъдещето. Родена за предизвикателства. Със смисъл.
Престижна компания
За да се разбере стратегическата роля, е достатъчно да бъдат разгледани визитките на членовете на Комисията по обществени въпроси и корпоративни комуникации към МОК. Представяме ви част от впечатляващите личности, с които вече работи Весела Лечева.
Луис Алберто Морено (Колумбия)
Министър на икономическото развитие (1992 -1994), посланик на Колумбия в САЩ (1998 - 2005), президент на Международната банка за развитие (2005 - 2020). Председател на комисията.
Лаура Чинчила (Коста Рика)
Президент на Коста Рика (2010 - 2014). Министър на сигурността и вътрешните работи (1996 - 1998), член на Конгреса (2002 - 2006), министър на правосъдието и вицепрезидент (2006 - 2010).
Колинда Грабар-Китарович (Хърватия)
Президент на Хърватия (2015 - 2020). Първата жена, президент на страната. Министър на европейската интеграция (2003), министър на външните работи и европейската интеграция (2005 - 2008). Води преговорите по приемането на Хърватия в ЕС и НАТО до 2008 г. Помощник генерален секретар по публична дипломация на НАТО (2011 - 2014).
Пал Шмит (Унгария)
Президент на Унгария (2010 - 2012). Двукратен олимпийски шампион по фехтовка отборно. Бивш началник на протокола на МОК. Вицепрезидент на Европейския парламент (2009 - 2010).
Принц Файсал ал Хюсеин (Йордания)
Член на Изпълнителния борд на МОК. Президент на Олимпийския комитет на Йордания от 2003 г. Председател на Съвета за национална политика на Йордания от 2018 г.
Спирос Капралос (Гърция)
Президент на Европейския олимпийски комитет, изпълнителен директор на организационния комитет за игрите в Атина през 2004 г.
Кирсти Ковънтри (Зимбабве)
Двукратна олимпийска шампионка в плуването, носителка на 4 сребърни и бронзов олимпийски медал. Световна шампионка. Участник на пет олимпийски игри. Също като Весела Лечева - министър на спорта на страната си (от 2018 г.). Член на Изпълнителния борд на МОК.
Навал ел Мутавакел (Мароко)
Олимпийска шампионка на 400 м с препятствия от Лос Анджелис 1984. Държавен секретар на министъра на социалните въпроси, отговарящ за младежта и спорта. Президент на Мароканската асоциация за спорт и развитие от 2002 г. Министър на младежта и спорта (2007 - 2008). Избрана в Изпълнителния борд на МОК през 2008 г., а след това е и вицепрезидент на МОК.
Ги Дрю (Франция)
Част от кабинета на Жак Ширак. Заместник-кмет на Париж, отговарящ за спорта (1985 - 1989). Министър на младежта и спорта (1995 - 1997). Член на френския парламент (избран 1986 г. и преизбиран 1988, 1993, 1997 и 2002 г.). Квестор в Националното събрание (2005 - 2007). Олимпийски шампион на 110 метра с препятствия от Монреал 1976 и сребърен медалист от Мюнхен 1972.
Важната роля на комисията
Ролята на Комисията по обществени въпроси и корпоративни комуникации е да съветва сесията на МОК, Изпълнителния борд на МОК, лично президента на МОК как да представят в най-добрата светлина смисъла, значението и ролята на олимпийското движение, на олимпийските игри и най-вече на философията на олимпизма. Комисията реално се явява мозъчният тръст на олимпийското движение. Съветва и разработва стратегии за защита и насърчаване на автономията и неутралността на спорта. Съветва относно ролята на спорта и олимпизма в обществото, като принос към целите на ООН за устойчиво развитие и принос към мира. Препоръчва подходи за позициониране на МОК като лидер на мнение и влияние върху политиката на международната сцена. Помага за разработването на стратегии, които да позволят визията и мисията на МОК в обществото да достигнат до глобална аудитория, в съответствие със стратегията “Олимпизъм 365”.
“Комисията очертава посоките на развитие на движението с всички плюсове и минуси. Занимава се с предимствата и ползите, но и с оценка на рисковете. Много се говори за изкуствения интелект - какви са предизвикателствата, какви са ползите, какви са заплахите. Това също е предмет на дълбок анализ. Какво би било неговото място примерно в отразяването на олимпийските игри, в развитието на спорта. Имаме задача да търсим нови аудитории, нови послания и нови начини как да стигнем до все повече и повече хора, за да ги запознаем с философията на олимпизма”, разказа Весела Лечева.
Предложи идея за “Олимпийци без граници”
Близо 5 часа продължи първото заседание с участието на Весела Лечева в Комисията по обществени въпроси и корпоративни комуникации на МОК. Заседанието на 23 ноември бе открито лично от Томас Бах. Като нов член Лечева благодари на Бах за оказаното доверие и го увери, че ще работи активно за утвърждаването авторитета на организацията. От своя страна Бах благодари на Лечева за последователните позиции на България за запазване на олимпийското движение.
Бяха дискутирани ролята и влиянието на МОК на фона на глобалните събития, репутационните рискове в следващите години, както и внедряването на изкуствения интелект.
Томас бах представи основните предизвикателства и акцентира върху важността на "Олимпийско примирие", точно в момент, в който светът е раздиран от конфликти.
"Това е едно от големите политически предизвикателства пред МОК, тъй като всеки иска да го използва като инструмент. Споменах важните думи на Томас Бах пред Генералната асамблея на ООН, свързани с времето, в което живеем. Както той го нарича - "крехък свят". Изправени пред конфронтации, разделение и конфликти. Важно е да поддържаме ценностите, да градим мостове, а не да бъдем въвлечени в конфликти и политически спирали", разказа Весела Лечева.
"Смисълът на олимпийското движение е да обединява, а не да разделя. Тези наши изконни ценности трябва да бъдат в основата на нашата позиция, която да отстояваме въпреки политическия натиск. Ние не можем да страним от политическите процеси, но не бива да участваме в тях. Задачата ни е да мислим основно за спортистите и да правим всичко възможно, за да могат те да се изявяват на най-големия спортен форум в света", добави тя.
"Смисълът и философията на олимпийското движение е за по-хармоничен свят, за мирен свят - без конфликти и войни. Спортът е мост, имащ възможност да предотвратява конфликти. Използва се като такова средство и в живота. Затова го препоръчваме на младите хора. Срещу агресията, срещу зависимости. Спортът е най-мощното оръжие срещу тези пороци от живота. А, стигайки на най-високо ниво, е способ дори за решаване на политически конфликти. Всичко това се съдържа в смисъла на философията за олимпизма. Затова тя трябва да проникне дълбоко в обществената тъкан на заобикалящия ни свят. А ние трябва непрекъснато да сме с водеща роля в тази посока", сподели още Лечева.
Разказа пред колегите си и за лошия опит, когато бе лишена от шанса да участва на игрите в Лос Анжелис. „В периода 1983-1984 г. бях в много добра форма и имах всички шансове да спечеля титла от Лос Анжелис 1984. По политически причини, комунистическите лидери на държавите от тогавашния Източен блок решиха да бойкотират игрите. Това ме лиши от моята олимпийска мечта. Бях гневна, защото четири години от моя труд бяха зачеркнати. След това бяха необходими много усилия, за да се върна отново мотивирана на стрелбището и да спечеля медали от следващите олимпийски игри в Сеул и Барселона. Но никога няма да забравя как аз и останалите спортисти се чувствахме през 1984-а. Призивът ми е – дано никога с наше решение не допуснем спортист да бъде в същото положение, както бяхме всички тогава", разказа още Лечева.
Весела Лечева направи конкретно предложение в дебютното си заседание: “Да създадем програма “Олимпийци без граници” - известни олимпийски медалисти да посещават бежански лагери, болници или места, където има природни бедствия и човешки страдания. В такива моменти хората имат голяма нужда от подкрепа и вяра, че може да продължат напред. Морална подкрепа, която големите шампиони могат да дадат”.
“Освен сътрудничеството с ООН е хубаво да се обърнем към Червения кръст, Червения полумесец и “Лекари без граници”, които също изповядват идеали като нашите и са с изцяло хуманитарна насоченост”, заяви още тя.