Феноменът Пеевски върна властта на парламента, седейки срещу ментора си Доган, докато политиците от прехода го слушаха от задните чинове
Почетният председател обясни геополитически защо българин от ново поколение ще оглави ДПС – така заради етнически конфликти по света България няма как да бъде въвлечена в такъв, ако етническата партия тук промени своето лице, преди да влезе в управлението на страната
Феномен ли е Делян Пеевски в българската политика?
Очевидно да. Не само защото го казва Ахмед Доган, който - както сам ни припомни - е бил свидетел на много свръхочаквания, породени от различни по генезиса си кризи, които обаче са круширали безславно. Този път финалът ще е предизвестен - Пеевски ще стане председател на ДПС след 3 месеца.
И ще е феномен най-малкото защото ще е първият българин начело на партията, зачената като етническа и бетонирана с дисциплинирания вот на българските турци вече над 30 години в парламента, а и не само.
Феноменален е и
пълният обрат, който получи публичният му образ
за толкова кратко политическо време.
От ДАНС with me изминаха 11 г. и хората, които тогава бяха по площадите, още са активни и като политици, и като гласоподаватели. От санкционирането му по “Магнитски” изтекоха само 2 години.
Пак толкова, откакто лидерът на ДБ Христо Иванов поведе лично депутатската листа на формацията си във Велико Търново, за да се изправи срещу Пеевски. И да изгуби безславно този двубой.
Днес клетвите на “Промяната” и ДБ срещу тази най-вредна според доскорошния им патос фигура в българската политика (и бизнес) се преобърнаха в признания, че без него няма конституционна реформа.
Няма и да има правителство, както стана ясно през последните седмици. Игрите на кворум и вот на недоверие на ДПС заедно с ГЕРБ около “Денков” и мандатоносителите му са повече от показно с кого трябва да се съобразяват “Продължаваме промяната” и ДБ. Въпреки че е ясно как нито една парламентарна сила не иска избори.
Самият Доган в дългоочакваната си реч, която, както се предполагаше, даде отговора на въпроса за новото лидерство в ДПС, посочи основанията си да го нарече феномен в българската политика през последните 5-6 месеца така: “С неговата хиперактивност, комбинативност и медиаторски умения той успя да върне центъра на властта в българския парламент. И от най-обругавания се превърна в значим партньор за всички парламентарни групи”.
И наистина, ако оставим настрани всички явни и недоизречени резерви към личността на Пеевски през последната политическа декада, той стана изразител на процес, който има огромно значение за това как ще се случват нещата в близкото бъдеще.
Години наред традицията повеляваше, че има един силен човек в държавата, един безспорен център на властта. С други думи, един, от когото останалите се боят и приемат, той да командва парада. Или президентът, или премиерът. Или “Дондуков” 2, или “Дондуков ” 1.
Днес обаче никой не може да спечели цялата власт
и да диктува на останалите (видя се на пет поредни избори).
Президентът Румен Радев остава силен властови център, но вече доста изолиран в своята “командна кула”.
Да, там е събрал да тренира нещо като кабинет в резерва - бившите му служебни министри се съвещават за “Лукойл” и инфлацията, а президентският пресцентър, който обичайно нито е бърз, нито словоохотлив, този път обявява за това.
Да, Румен Радев продължава да има отношение към процесите вляво и е въпрос на време под неговата опека да се роди нов политически проект. Или поне с неговата благословия. Едни хора от комитет “Трети март” са готови да развеят знамената, ако новата звезда Ваня Григорова не излезе на сцената в подходящата роля.
Но въпреки всичко вече е очевидно невъзможно нещата да се решават по стария начин. И това, което се случи покрай излизането на Пеевски под прожекторите, е връщането на властта в парламента. Правенето на политика в парламентарната ни република все по-често наистина става в Народното събрание, макар и с всички останали пазарлъци и крехки баланси на заден план. Там се задават темите, а Министерският съвет някак ги отиграва. Пеевски и Бойко Борисов размахват пръст от депутатските си банки и в повечето случаи изпълнителната власт бързо се коригира. Ако някой не е разбрал новия модел, пак Пеевски го обяви директно по адрес на Денков - ако обича, да се обяснява на парламента и да го слуша.
А че слушат Пеевски, признават ежеседмично и хора като ген. Атанас Атанасов, и дебаркиралият онова протестно лято в Росенец Христо Иванов, и самият акад. Денков. С аргумента, че бъдещият лидер на ДПС е необходим за прословутата конституционна реформа, а и не само.
Всичко това нямаше
да се случи, ако Пеевски не бе започнал да говори
Като човек, чиято дума тежи. И да се преобразява пред очите на всички като оратор. Понякога още с изблици на градски сленг и нелюбезен тон, но все по-ясно назоваващ нещата в прав текст. Колко политици днес говорят директно и разбираемо за чичо от село? Дори Борисов позагуби тази си форма от славните времена на джипката му.
“Или има държава, или няма”, каза например Пеевски след футболния погром в столицата. А народът по нашите земи обикновено иска да има държава, неслучайно всеки изборен сезон патриотичен порив праща в парламента поредните, обещали да отстояват “държавността и изконните ценности”. Пеевски в този смисъл дори е на път да изземе територия от антагонистите на ДПС - “Възраждане”, което е още една голяма политическа ирония след тази, че ПП-ДБ сега не могат без него.
Доган беше изключително точен с определението си “хиперактивен” - това е усещането за мощното нахлуване на Пеевски в медийното пространство като парламентарен оратор. От ден първи на 49-ото НС, когато репортерите видяха, че този мандат банката му явно няма да остане празна, изявленията му започнаха да зачестяват в геометрична прогресия, докато се превърна в най-коментиращият и най-цитираният депутат. Той казваше какво ще се случи и… се случваше.
Но има и нещо от перфидното чувство за хумор на Доган в тази презентация на Пеевски от речта му пред Централния съвет на ДПС миналия петък - докторът по философия не може да не осъзнава, че “хиперактивен”, както той описа “феномена Пеевски”, всъщност е термин, с който се поставя диагноза.
Хиперактивните деца в училище
са трудни. Донякъде тонът на новия лидер на ПГ на ДПС и бъдещ на партията кореспондира с това - често показва гняв, подкастря репортерите, но най-вече управляващите и опозицията. И като хиперактивните хора не търпи много възражения или нещата да не се случват веднага.
Знае ли човек дали няма и поредното намигане откъм Сарая с тази терминология от областта на психологията? Защото психолозите трябва да кажат как така демоничният образ, изграден на Пеевски през годините, вече не е проблем нито за обществото, нито за политическата класа. А май и за родината на Магнитски, след като на практика той се оказа най-последователният анти - Путин политик у нас.
Как обаче момчето, което влезе в политиката и бизнеса толкова младо и определени медии му дадоха ролята на антигерой, вече е сериозен политически фактор, който се издигна на друго ниво на политическото говорене?
Видимо е, че Доган е неговият личен ментор и учител - така, както беше за плеяда политици от прехода, че и до днес. Само че Пеевски седи срещу него, а те гледаха и слушаха от задните чинове.
Личните уроци на Доган, колкото и сам да твърди, че неговата роля се надценява и не е супергероят, май продължават да са най-важните в българската политика. А на отличниците дава главните роли.
Смяна на поколенията - така почетният председател назова случващото се в ДПС. И в типичния си стил успя да го обвърже геополитически, изтъквайки, че войните по света в момента имат характера на етнически конфликти. България няма как да бъде въвлечена в такъв, ако етническата партия промени своето лице, преди да влезе в управлението на страната. Това е много възможният прочит на новия тип лидерство, за който се говори в ДПС след оставката на Карадайъ.
Влиянието на Пеевски през годините в ключови местни структури на партията го направи подходящият. И други българи са на върха в ДПС от години, като Йордан Цонев например, но той винаги е бил човекът с безукорния костюм от парламентарната трибуна. Делян умее да говори и на електората извън жълтите павета. И възрастово отговаря на идеята за ново поколение.
Вероятно отношенията им с Доган са минали през много невидими за външния свят премеждия и нюанси, но устояха във времето и укрепнаха. Защото за първи път в историята на тази толкова особена партия създателят дава цялата политическа власт в ръцете на един човек, за чиито икономически умения и възможности се носеха легенди. Някои силно надценени. Но и да не бяха легендите, декларираното от Пеевски пред КПКОНПИ и Сметната палата имотно състояние е достатъчно впечатляващо. Единствено самият Доган досега бе едновременно господар и на двете територии на влияние.