Кристиян Мьолинг: Русия е избрала да заложи на оръжията, а не на мира. Да не подценяваме това

18.11.2023 17:54
Над 1700 културни обекта в Украйна са пострадали от руската инвазия Снимка: Pixabay

"Всички сме в една лодка - на европейската сигурност", казва в анализ германският експерт по сигурността


Двойно повече пари в подкрепа на украинската армия е готова да отпусне догодина Германия, обявиха трите управляващи партии в Берлин в бюджетната седмица в Бундестага. Осемте милиарда евро, предвидени за Украйна, са само част от значително увеличения бюджет за отбрана, който според кабинета на Олаф Шолц ще надхвърли ангажимента към НАТО разходите за отбрана да са 2 процента от брутния вътрешен продукт.

Не това обаче разгневи миролюбивите германци, които заради исторически наслагвания до ден днешен потръпват, когато се говори за война, въоръжаване и бюджет за отбрана. Разгневи ги политикът с най-висок рейтинг - министърът на отбраната Борис Писториус, който при представянето на стратегията за отбрана заяви, че германската армия трябва да стане годна да води война.

Годна да води война? Германската армия? За ушите на средностатистическия германец, пък и не само, това словосъчетание е равносилно на смъртен грях към историята. Но и принудително излизане извън зоната на комфорт на десетилетия мир.

30 години живяхме в мир, 30 години бяхме убедени, че в Европа не ни застрашава нова война. Руската война срещу Украйна ни показа, че тези времена са отминали, че нашата сигурност е застрашена. Израел е в момента втората държава, която е принудена да се защитава срещу чужда агресия. Или с други думи - рисковете за нашата сигурност са тук, ситуацията е съвършено нова и ние трябва да реагираме на тази промяна, обясни Борис Писториус и подчерта още, че руската Дума току що е приела 60-процентно увеличение на бюджета за въоръжаване. Това по думите на Писториус е реална, макар и абстрактна заплаха, която може да завари Бундесвера неподготвен.

"Още през лятото Германия обяви Русия за най-голямата заплаха за сигурността си", припомня Кристиян Мьолинг, експерт по сигурността в Германското дружество за външна политика, и автор на анализ под заглавие: "Да предотвратим следващата война".

"Тази тема ни занимава отдавна и се опитахме да посочим краен срок, докогато Бундесверът има време така да се реформира, че да изпълнява възпираща роля. Тревожи ме изказването на канцлера, който заяви, че оръжията и боеприпасите, които предстои да бъдат произведени, ще са на разположение на Бундесвера едва в края на 20-те и началото на 30-те години. Това е прекалено късно", казва Кристиян Мьолинг.

А срокът, за който говори, е шест до десет години след края на интензивните бойни действия в Украйна. Това време, според Мьолинг, Русия ще използва, за да се възстанови от войната срещу Украйна. "В този смисъл стратегията на Борис Писториус е чудесна, но само на хартия", казва Мьолинг. И отчита още един проблем:

"Такива документи винаги съдържат само намерения. При добро желание от текста ще останете с впечатлението, че става въпрос за дълбока реформа на целия сектор сигурност, на Бундесвера и на отбранителната индустрия. Цялата философия на политиката за сигурност и отбрана досега беше насочена към състояние на мир. Но настъпиха други времена. Основната цел, която преследва Писториус, е възпиране и тази цел трябва да бъде постигната възможно най-бързо.

Без отговор остава въпросът, как ще бъде интегрирана Украйна в западната система за сигурност. Украйна се намира във война. Тази война е причината изобщо да се мисли за нова отбранителна стратегия, подчертава експертът.

"Две трети от 100-те милиарда евро извънреден бюджет за отбрана, който канцлерът Олаф Шолц оповести само три дни след като руската армия влезе в Украйна, е предмет на договори за доставки на оръжия и боеприпаси за Бундесвера, т.е. тези средства са изразходвани. Според различни изчисления до 3-4 години финансираният чрез кредити специален фонд ще бъде изчерпан. Пред армейски генерали Шолц тази седмица обеща, че и след като тези пари свършат Германия ще продължи да отделя по 2 процента от БВП за отбрана".

Това обещание е твърдо. Увеличените разходи за отбрана се дължат на променената обстановка в света, каза канцлерът. Също тази седмица министрите на отбраната на ЕС признаха, че няма да успеят да изпълнят обещанието си да произведат и доставят на Украйна до края на годината обещаните един милион снаряди. За Кристиян Мьолинг това е повече от жалко. "Западът се провали с помощта за Украйна", отсече експертът.

"Отношението на отделните държави от НАТО към войната в Украйна е различно в двата географски края на Алианса, в Португалия и Полша например. В същото време Германия проспа последните трийсетина години, защото след обединението и падането на Берлинската стена у нас изчезна усещането за тревога и опасност.

Изведнъж обаче се събудихме в друга действителност и трябва бързо да реагираме. На хартия е ясно, че трябва да увеличим военното производство, но заводите не успяват. Така че между пожелателния характер на стратегията на правителството и реалността все още има огромна пропаст.

Или с други думи: Zeitenwende, епохалният обрат на Олаф Шолц, остана само дума, но пък министър Писториус се погрижи за нов израз: армия, годна да води война. "Министърът отнесе много критика за този израз, но аз съм съгласен с него", признава Кристиян Мьолинг, и обяснява защо:

"Министърът на отбраната използва този израз и предизвика обществена дискусия, каквато със сигурност трябва да има. Пък и е крайно време в Германия да се случи промяна в манталитета, да разберем, че трябва да инвестираме повече в отбраната и сигурността.

В новата ситуация, в която се намираме, войната вече не може да бъде изключена. Ако бъдем въвлечени във война, ще трябва да сме в състояние да я спечелим. Нещо повече - вече не е достатъчно да си мислим, че Русия не е в състояние да спечели такава война. Вече не е достатъчно да си мислим, че НАТО трябва само да може да отговори на евентуална руска агресия.

Русия е готова да поеме риска на военен конфликт. Това вече трябва да ни е пределно ясно. И от тук произтича следващата стъпка - ние трябва не само да сме готови да отговорим, но и да сме в състояние да го направим".

В основата на всичко стои осъзнаването, че живеем в несигурни времена. Не ние сме предизвикали риска от военно противопоставяне, но така или иначе всички сме в една лодка, лодката на европейската сигурност. Просто не можем повече да си затваряме очите пред тази опасност и да подценяваме ситуацията, в която Русия е избрала да заложи на оръжията, а не на мира, коментира Кристиян Мьолинг. Удвояването на германската военна помощ за Украйна на фона на новата война в Близкия изток и фокуса на света върху Газа и Израел според него е сигнал към Киев в знак на солидарност.

Не може повече да подценяваме ситуацията, в която Русия е избрала да заложи на оръжията, а не на мира.

Други от Анализи

Израел и Хизбула: Защо примирието идва точно сега?

В сряда влезе в сила одобреното от Израел примирие с Хизбула. Не само шиитската милиция е отслабена. Защо примирието идва точно сега? И защо с Хамас скоро не може да бъде постигнато такова

Тикток ултрасите в мола копират. Кого?

Положението ще става по-зле, идват загубените поколения Младежки банди върлуват из молове. Младежки банди вилнеят по футболни мачове. Бият по улиците, навсякъде

Търговската война на Тръмп и последиците за Европа

Нови по-високи мита за стоките от Канада, Мексико и Китай от първия ден. Тръмп заплаши с тази стъпка, а тя според анализатори може да се отрази тежко и на Европа

Предстои ли спиране на огъня в Ливан?

Предстои ли спиране на огъня в Ливан? Израелските медии съобщават, че прекратяването на огъня в Ливан, постигнато с посредничеството на френския президент Макрон, ще влезе в сила съвсем скоро

На тази дата: Премиера на “Точка първа” – първия наш цветен филм

На 26-и ноември 1956 г. в София е премиерата на “Точка първа” - филма, който остава в историята на българското кино и като първия заснет на цветна лента

>