Окървавеният Борислав Михайлов
Как от любимец на България той се превърна във враг №1 на народа и властта
След кървавата вечер на 16 ноември на всички е ясно, че Борислав Михайлов трудно ще запази поста си на президент на БФС. И е изправен пред войната, която няма как да спечели, както правеше през 18-те години в управлението на футбола. Хиляди излязоха на протест срещу него преди мача България - Унгария и се стигна до война в центъра на София.
Днес вече всички са против него. Но не трябва да се забравя, че на конгрес гласуват клубовете, които са доста податливи на различни изкушения.
А преди по-малко от 30 години той беше "този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов" на световното в САЩ.
Първата му поява в БФС бе през 2000 г., когато Иван Славков-Батето го вкара в изпълкома. Все пак заема и държавна длъжност - заместник е на Държавната агенция за младежта и спорта, предшественика на министерството. Стига до поста първи вицепрезидент. Дори твърди, че е отговарял за националния отбор, когато се класира на европейското първенство за последен път.
На 4 август 2003 г. избухва атомната бомба. Би Би Си пуска филма "Да купиш игрите", в който главната роля е на Славков. Батето и сърбинът Горан Такач говорят с фиктивни лобисти как да се осигурят гласове Лондон да спечели домакинство на лятна олимпиада.
На 7 август президентът на МОК Жак Рох обявява, че Комисията по етика отнема временно всички права, привилегии и функции на Иван Славков като член на комитета. Отнета му е и акредитацията за летните олимпийски игри в Атина. На 29 септември е изслушан от комисията по етика към МОК. На 26 ноември 2004 г. изпълнителният комитет на МОК препоръчва изключването на Иван Славков, което е одобрено единодушно от всичките му 15 членове.
В края на 2004 г. Борислав Михайлов решава да действа. На 17 януари 2005 г. е свикана прословутата пресконференция на легендите от световното в САЩ - Христо Стоичков, Наско Сираков, Трифон Иванов, Любослав Пенев, Йордан Лечков и Емил Костадинов. С тях са журналистите Жаклин Михайлов и Георги Атанасов. Всички се обявяват за промени в БФС и издигат кандидатурата на Михайлов за президентския пост. Все пак е капитан на четвъртите в света.
Първият успех - с хитрост
Проблемите на Батето продължават. На 24 май Жак Рох призовава Славков да се оттегли сам от МОК. Той обаче категорично отказва.
На 7 юли на сесията на МОК в Сингапур Славков е изключен с тайно гласуване, като 84 гласа са "за", 12 са "против" и 5 са "въздържал се". Предават го негови близки приятели, които изчезват от залата, и не му стигат десетина гласа, за да няма необходимото мнозинство от 2/3.
Славков автоматично е отстранен от президентския пост на БОК. Но от БФС няма кой да го пипне. Още повече че единият, който го подкрепя в Сингапур, е босът на ФИФА Сеп Блатер и той го обявява лично пред "24 часа".
Конгресът на БФС е на 25 октомври. За първи път е в малка зала на НДК, защото големите били заети. Журналистите са изолирани, като гледат по телевизията във фоайето.
Кандидатите са трима - Славков, Михайлов и Валентин Михов. Михов обаче си прави отвод и така остават само двама.
Бунтарите прибягват до много хитър и изтънчен ход. Един от вицепрезидентите по това време, пък и до днес, Михаил Касабов, предлага за първи път в историята да се гласува с две бюлетини, а не с една и това е прието. Някои делегати твърдят, че това води до победата на Михайлов. Просто тези, които финансират кампанията, раздават обещаните средства при показването на бюлетината с името на Батето.
И резултатът е от 329 делегати 194 гласа са за Михайлов, а Славков остава със 133. Така зетят на Тодор Живков е свален от поста.
В изпълкома влизат имена, които и до днес са в управата, като Лечков, Костадинов и Касабов. Там са Наско Сираков и Христо Порточанов. Първият е от скоро сред враговете на Михайлов, а вторият беше първо сред противниците му, но сега го подкрепя.
Най-интересното решение, което се взема на конгреса, е президентът да не може да бъде преизбиран повече от веднъж или с други думи - максимум два мандата. Нещо, което ще отпадне доста бързо. За да започне ерата на Михайлов във футболния съюз.
Проблемът Порточанов и нахлуването на собствениците
На 30 януари 2009 г. е следващият конгрес, който Михайлов печели безапелационно. В крайна сметка остава единствен кандидат, след като Валентин Михов обявява, че документите на вечния опозиционер Ивайло Дражев са нередовни и той дори не е допуснат до залата.
В крайна сметка гласуват 338 от 373 присъсващи делегати. Михайлов е преизбран с 9 гласа "против", а 18 бюлетини са обявени за невалидни.
Интригата обаче се заплита около избора на изпълком. Христо Порточанов е обявен за болен, но по-късно се разбира, че просто не му е изпратена делегатската карта. Вероятно, за да не се противопостави на изваждането си от управата.
В крайна сметка точно Порточанов с години блокира работата на изпълкома със съдебни искове. Той оспорва и взетите решения. Изходът от ситуацията е доста сложен. Реално на работа е оставен Стефан Орманджиев, който е вицепрезидент на централата. И той преподписва всяко едно решение на новите.
В крайна сметка управата е вписана в съда. В нея се появяват и собствениците на клубове - Гриша Ганчев на "Литекс", Николай Гигов на "Локо" (София) и Марин Митев на "Черно море".
Още в залата Борислав Михайлов обявява, че Станимир Стоилов-Мъри е новият национален селекционер. Преди това Мъри изкарва само два мача като временен треньор и бие два пъти Беларус.
"Левски" в лицето на Тодор Батков предлага елитната група да бъде само от 10 отбора. Подобна реформа ще бъде направена години по-късно, но ще бъде разбита на пух и прах през последните години. Така в момента имаме нещо като половин първенство и още една половинка скопени плейофи. Революцията бе изядена от децата си най-вече под давлението на клубовете и Венци Стефанов. Същото се получи и с предложението да има в състава и млади играчи. Те бяха сменяни в 5-ата минута и на никого не му пукаше за развитието на таланти. А точно по това време младежкият ни национален отбор живна и започна да прави добри мачове. Защото някои наистина залагаха на младоците при липса на сериозен бюджет.
Отново последен мандат и резултат на Тодор Живков
Заради съдебните битки следващият конгрес се забавя с няколко месеца и се провежда на 14 февруари 2014 г. навръх Трифон Зарезан и Деня на влюбените. И отново се говори за последен мандат на Михайлов, което няма как да се случи.
Бившият вратар отново е единствен кандидат и постига наистина резултат като при изборите по време на социализма. Присъстват 509 делегати, но във вота участват 493. От тях 461 подкрепят Михайлов, което прави невероятните 93,5%. Само за протокола 26-има са против него, а 6 бюлетини са обявени за недействителни.
Работата на конгреса приключва доста бързо. В изпълкома вече се появяват собственикът на явлението "Лудогорец" Кирил Домусчиев, президентът на "Славия" Венци Стефанов. Професионалната лига предлага Петър Величков, който след два мандата в управата вече е в екипа на Димитър Бербатов.
По време на този мандат на 22 март 2011 година Борислав Михайлов влезе и в изпълкома на УЕФА. Което става за първи път в историята на родния футбол.
Първата вълна - пометен е Любослав Пенев
Любослав Пенев бе първият, който се опита да разклати къщата на БФС. Известният футболист се опита да отстрани Михайлов на конгреса на 16 февруари 2018 г., но не успя. Президентът на БФС взе отново над 90% от вота - 463 от 504 действителни гласа. Пенев финишира със скромните 36, а за Ивайло Дражев останаха 5. Недействителните бюлетини бяха 6, а двама от делегатите предпочетоха да не гласуват.
Преди и след конгреса в столичния хотел "Маринела" се разразиха истински баталии. Обвинения в кухи клубове, купени гласове и всички обвинения, когато има избор в България. Стигна се и до пълния абсурд един от претендентите да не бъде допуснат до залата. За първи път бяха отрязани и медиите, но все пак имаше пряко предаване в една от залите на конгреса.
Първоначално адвокат на Пенев бе бъдещият министър Радостин Василев, който бе неотлъчно до него и заведе дело срещу избора. След това се отказа. В крайна сметка на 17 януари 2019 година Върховният касационен съд отхвърли жалбата на Любослав Пенев серещу конгреса. И Михайлов започна нов мандат.
Оставката по искане на Бойко Борисов
Тогава обаче дойде кошмарът с Англия. Цяла седмица британските издания твърдяха, че българите са расисти. И наистина на мача на стадиона влязоха и излязоха момчета с качулки, които направиха скандала, след което под благосклонния поглед на полицията си тръгнаха. Така останаха съмнения за някакъв вътрешен конфликт в БФС. А националите паднаха с 0:6.
На 15 октомври 2019 година оставката на Борислав Михайлов е поискана лично от премиера Бойко Борисов. В БФС са пратени хора от ГДБОП. Борисов дава нареждане на министъра на младежта и спорта Красен Кралев да се преустановят всякакви отношения с Българския футболен съюз, включително и финансови, докато Борислав Михайлов не подаде оставка.
На 18 октомври 2019 г. официално депозира оставката си пред изпълкома на БФС, след което дава пресконференция за журналистите по повод на дейността му като президент в последните 14 години. На нея той признава с половин уста, че може би се е застоял прекалено дълго на поста.
След година и половина обаче изненадващо обявява, че се завръща в играта. Въпреки твърденията, че това е противоуставно, той е вписан обратно в Търговския регистър.
Но вече къщата е започнала да се клати. Петър Величков напуска управата и подкрепя кандидатурата на Димитър Бербатов. Същото прави и Борис Станков, който е смятан за една от младите надежди за ръководни постове в съюза.
Липсващият "плюс един"
На 12 октомври 2021 г. Михайлов получава 241 гласа срещу 230 за Димитър Бербатов в най-оспорвания конгрес за цялата му кариера. Преди началото на вота се отказват трима - Георги Захариев, Христо Христов и Ивайло Дражев. Остават само Михайлов, Бербатов и Порточанов. За основателя на явлението "Нефтохимик" гласуват само 8 от делегатите. Две от бюлетините са обявени за невалидни.
Водещият на конгреса Камен Костадинов бързо обявява победата на Михайлов. Без да се отчете, че при 483 валидни гласа за победата са нужни 242 гласа. Липсва онзи "плюс един" от половината гласували.
Това предизвика куп съдебни дела, които продължават и до днес. Някои са спечелени от БФС, други - не. Особено важно е едно, според което близо 10 от делегатите са били нередовни. Те не са били президенти и в управата на даден клуб.
Интересното е, че между тях са "Лудогорец", изпратил Георги Караманджуков и "Локо" (Пд), представян от собственика си Христо Крушарски.
Преди конгреса има един куп скандали. Фенове се събират, за да подкрепят Бербатов. Журналистите са натикани в една зала, където няма звук. Пуснат е единствено клипът за това, което Михайлов е направил. Дори резултатите са неясни, като се взема информация от делегатите в залата.
До конгреса не са допуснати един куп делегати по различни причини. Най-скандален е случаят с Георги Градев, който е избран от "Балкан" (Варвара), а случаят е пратен на прокурор. Проверката завършва без последствия.
Тука има, тука няма конгрес
На 18 март 2022 година трябваше да се състои редовен конгрес на БФС, след като предната сбирка бе свикана от съда. Броени дни преди това обаче изпълкомът отмени общото събрание.
В НДК се проведе сбирка, на която участваха 76 клуба (11% от членовете на БФС) и всички избраха Димитър Бербатов за президент. Залата бе предварително обявената в поканата на футболната централа. Малко преди началото в НДК се появи и спортният министър Радостин Василев, но си тръгна преди началото.
На сбирката бе викана полиция, а изпълнителният директор на БФС Борислав Попов правеше снимки през затворената врата.
БФС веднага реагира с тежки мерки - изключи от системата си 62 от участвалите клубове, на останалите наложи санкции. Най-голяма глоба имаше за ЦСКА (15 000 лева), а изпълнителният директор на "червените" Филип Филипов бе отстранен от футбола за една година.
По-късно Софийският градски съд не призна взетите решения на 18 март, но пък постанови, че БФС трябва да възстанови правата на въпросните 62 клуба - нещо, с което изпълкомът отказа да се съобрази. Като мотив бе изтъкнато, че на проведен редовен конгрес на 20 май през същата година отново в хотел "Маринела" делегатите са отказали да върнат отцепниците.
На барикадата остана сам
Днес положението е съвсем друго. С изпълненията около мача с Унгария на Михайлов не му останаха привърженици. Дори Наско Сираков, който преди години обяви, че Боби няма да загуби с гласа на "Левски", сложи край на 40-годишното приятелство. От Разград го отрязаха да приемат мача. Пловдив и Кърджали също се отметнаха, което говори, че и политически вече сегашното ръководство на БФС не стои добре и се превръща в проблем. За това говорят и думите на премиера Николай Денков и спортния министър Димитър Илиев.
"Никой не може да си причини мач на националния отбор в този момент", коментира висш политик във вторник.
Сега Михайлов е като героя на Христо Смирненски от поемата "Йохан". На барикадата остана сам. И е въпрос на време да падне в последната си война, която обаче загуби фатално.
МОЖЕ ДА СИ ТРЪГНЕ САМ ИЛИ СЛЕД КОНГРЕС
Единствените начини Борислав Михайлов да си тръгне от БФС са:
1. Да си подаде сам оставката и така някой от вицетата му да управлява до провеждането на конгрес;
2. Засрамен от погрома, изпълкомът да свика извънреден конгрес;
3. Да бъде предизвикан извънреден конгрес след подписка на членовете на БФС.
ФИФА и УЕФА са с доста ограничени права по отношение на националните асоциации. Те могат да суспендират членство единствено при сериозно нарушение на устава или политическа намеса в работата им. Ако например правителството назначи временна управа на футболния съюз.
"Изпратил съм писмо до централата на УЕФА и до контролната, етична и дисциплинарна комисия на УЕФА с искане да чуя тяхното становище по организацията на злополучната среща между България и Унгария. Ще потърся позицията и на ФИФА", каза вчера премиерът Николай Денков.
15 ТРЕНЬОРИ В НАЦИОНАЛНИЯ, НЯМА ГОЛЯМО ПЪРВЕНСТВО
Илиан Илиев е точно 15-ият треньор на националния отбор в ерата "Борислав Михайлов". И срещу това нямаме класиране на голямо първенство (европейско или световно) от 2004 г. насам. Поставен бе абсолютният рекорд за пропускане на 6 поредни първенства на планетата, което не се е случвало в 100-годишната история на родния футбол, откакто играем на квалификации. В зората на националния отбор не участваме през 1934, 1938, 1950, 1954 и 1958 г., след което записваме четири поредни, и то когато имаше само 16 финалиста.
Сега има опасност след края на евроквалификациите националите да изпаднат извън първите 100 отбора на планетата, което ще е невиждан резил.
През треньорския пост преминаха имена като Христо Стоичков, Красимир Балъков, Димитър Пенев, Станимир Стоилов, Петър Хубчев, Ивайло Петев, втори носител на "Златната топка" - Лотар Матеус. И всички се провалиха, въпреки че имаха пълната подкрепа на ръководството на БФС.
За цялото управление на Михайлов имаме две европейски, и то при 17-годишните. Но на едното пък бяхме домакини в Бургас и Сливен и не участвахме в квалификации. Така нормалното ни класиране е едно. И разбира се, отпадаме в групите.
За младежи и юноши до 19 години финали на нещо са химера от десетилетия.
При младежите сме имали два 1/2-финала в Европа (1972 и 1978 г.) и три 1/4-финала (1974, 1976 и 1990 г.), или успехите ни са далеч в миналия век.
При 19-годишните имаме цели три европейски титли (1959, 1969 и 1973 г.), финалисти сме два пъти (1977 и 1979 г.), 1/2-финалисти сме три пъти (1963, 1968 и 1974 г.) и един път 1/4-финалисти (1986 г.).
В тази възраст имаме дори два 1/4-финала на световно първенство отново със златното поколение на Любо Пенев, Емил Костадинов и Христо Стоичков през отдавна забравените 1985 и 1987 г.
Или след идването на демокрацията имаме само едно влизане в осмицата на голямо първенство.
Така положението в родния футбол става наистина печално, но не и от 18 години насам.
Причината е в липсата на работа във футболните школи, където главната цел е да се приберат таксите, пък после каквото стане. Работи се неправилно и заради това отборите ни се напълниха с треторазредни чужденци, които обаче са с класи над българските млади играчи.
САМО ТРИМА МУ ОСТАНАХА ВЕРНИ ЗА 18 ГОДИНИ
Михаил Касабов, Йордан Лечков и Емил Костадинов са тримата, които са верни на Борислав Михайлов от първия му изпълком до днес.
Реално Касабов, който има огромен авторитет във ФИФА и УЕФА, е един от тези, които Михайлов вкарва от управата на Иван Славков в новата през 2005 г. Другите са Николай Цветин-Близнака от ВИС-2, бившите международни арбитри Иван Леков и Стефан Орманджиев и ексфутболистът на "Левски" и известен бизнесмен Веселин Балевски.
Балевски е и в последния изпълком на Михайлов, но преди това си даде почивка от футбола.
Касабов пък бе временен президент през времето, когато Михайлов бе в оставка след мача с Англия за около година и половина.
Новите имена през 2005 г. са Наско Сираков, Йордан Лечков и Емил Костадинов, които са в комитета, който издига Михайлов и негови съотборници в националния отбор, депутатът от ДПС Камен Костадинов, собственикът на "Приста Ойл" Пламен Бобоков, бившият шеф на НОИ Йордан Христосков, изпълнителният директор на "Берое" (клуба, издигнал кандидатурата на Михайлов) и Христо Порточанов.
Формално и Камен Костадинов е в сегашната управа, но бившият народен представител почина на 28 август миналата година.
Освен великолепната тройка - Касабов, Лечков и Костадинов, не изизменно до Борислав Михайлов в БФС е и изпълнителният директор Борислав Попов.
Днес изпълкомът, който все още не е вписан в съда заради делата, които се водят, включва бизнесмена Атанас Фурнаджиев, който в последните месеци е малко извън футбола, защото стана президент на федерацията по биатлон, Румян Вълков, от години начело на Аматьорската футболна лига, собственикът на "Лудогорец" Кирил Домусчиев, адвокат Михаил Статев, представляващ собствениците на "Черно море" от ТИМ, завърналият се към футбола Веселин Балевски, екссобственикът на "Левски" Спас Русев, босът на "Локо" (Сф) Иван Василев, депутатът от БСП Димитър Георгиев, кметът на Велико Търново Даниел Панов и Пламен Манолов, който оглавяваше дълги години "Национална спортна база" по времето на Бойко Борисов и е шеф на лицензионната комисия.
Иначе през изпълкома през годините минаха доста съдии и прокурори, които обаче бяха спрени след приемането на Закона за съдебната власт и отпаднаха от сметките.
От първия изпълком на Михайлов вече са далеч от футбола са Леков, Цветин, Бобоков и Христосков. Стефан Орманджиев и Камен Костадинов са покойници, а Наско Сираков пое собствеността на "Левски", след като Васил Божков изчезна в Дубай. Христо Порточанов пък влезе в съвета на старейшините и го оглави след последния конгрес на централата.