Силвия Георгиева: Такса смет от 2025 г. няма да се смята по данъчни оценки, актуализацията им ще изкара на светло много от имотните сделки
Публична тайна е, че сега има случаи при продажба на жилище за 100 000 лв. да се внасят такси и данък на база 2000 лв., казва изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България
Още акценти
- Промяна на данъчните оценки не е правена от 2008 г. и те вече не отговарят на пазарните цени, време е да влязат в реалността
- Ако предложението се приеме, ще се прилага от 2025 г., а всеки общински съвет ще преценява социална поносимост, която да кореспондира със събираемостта
- Хората трябва да се научат да събират разделно и да предават отпадък, годен за повторна употреба
- Данъчните оценки да се коригират на всеки две години при поскъпване на имотите с над 10% според индекса на НСИ, предлага финансовото министерство по идея на сдружението на общините. Това решава ли казуса с ниските оценки, г-жо Георгиева?
- Дава се шанс на данъчните оценки да дойдат в реалността. Все пак начинът за тяхното определяне не е променян от 2008 г. Това е и стъпка към изсветляване на значителна част от сделките с недвижими имоти.
Данъчните оценки трябва да са съизмерими с пазарните цени, в противен случай значително се ощетява бюджетът. Публична тайна е, че има сделки, при които при продажбата на имот за 100 000 лв. в хазната се внасят такси и данък на база данъчна оценка от 2000 лв. Възможност за актуализиране съществуваше до 2007 г. Тогава Законът за местните данъци и такси позволяваше оценката да бъде променяна в края на всяка година, ако индексът на пазарните стойности на недвижимите имоти се е увеличил или респективно е намалял с повече от 20%. От 2008 г. тази разпоредба отпадна и оценките на практика отразяват пазарни нива от 2008 г.
- Има опция и за промяна на местоположението на имоти.
- Предстои и ново категоризиране на населените места, което се прави веднъж на 10 години след всяко преброяване. С промените се дава възможност и да се коригира коефициентът за местоположение на населеното място. По предварителни разчети след новото категоризиране през 2024 г. много населени места ще преминат в по-ниски категории, т.е. техният коефициент за местоположение ще стане по-нисък, оттам и данъчните оценки на имотите ще станат още по-ниски.
Тази промяна ще обхване около 170 населени места, които са общински центрове (64% от 265-те общини). Ако коефициентите за местоположение не бъдат коригирани, собствените приходи на общините само от тази промяна ще спаднат с над 41 млн. лв.
- 25 лв. средно за кв. метър имот, 145 лв. за такса смет, 43 лв. за кола в една партида. Тези смущаващо ниски цифри само на замръзналите данъчни оценки ли се дължат?
- Данъчната оценка на недвижимите имоти се състои от 7 компонента. Единият е базисна стойност на 1 кв. м, която варира от 3,70 до 18,70 лв. в зависимост от конструкцията. Тя не е променяна от 1997 г. Коефициентът за местоположение на населеното място, в което се намира имотът, варира от 2,2 за най-малките населени места до 93,6 лв. за центъра на столицата. Има и няколко други коефициента - за инфраструктура, за индивидуални характеристики, за височина, за овехтяване, както и стойност на имота. Предложените промени в Закона за местните данъци и такси се отнасят до първите два коефициента - базисната данъчна стойност на кв. м и местоположението на населеното място. При промяна с над 10 на сто на индексите за закупуване на нови и съществуващи жилища за двугодишен период по данни на НСИ да бъде актуализирана базисната данъчна стойност. Това ще позволи намирането на балансирано решение за основата, върху която се определят местните данъци, така че да не се стига до намаление на приходите на общините и да се намери социално-икономическият баланс.
- Ако промяната бъде приета, общинските съвети ли ще решават конкретните размери?
- Важно е да се подчертае, че законът дава възможности, а общинският съвет взема решение как и в каква степен да се възползва от тях.
В ЗМДТ съществуват и значителни възможности за плащане на данъка в намален размер. Например собствениците на основно жилище плащат данъка наполовина. Средно от това облекчение се възползват 1,3 млн. души и то намалява прогнозните приходи с близо 37 млн. лв. Друго облекчение е възможността да се ползва 5% отстъпка при плащане наведнъж.
- Как ще избегнете и втората опасност от актуализирани данъчни оценки - увеличаването на такса смет?
- От 2025 г. общините преминават към нов начин на определяне на такса битови отпадъци на база количество. Оттогава влиза в сила забраната за ползване на данъчната оценка като основа за определяне на дължимата такса. Общините имат ангажимента да менажират отделните елементи на системата за събиране на отпадъците и да приложат модерен подход за нейното управление.
- Ще се справите ли с това менажиране?
- Засега сериозно предизвикателство е по-активната работа на организациите за оползотворяване на опаковките, които трябва да обезпечат повече места с цветни контейнери. От друга страна, е промяната на нагласите на хората, които трябва да се научат да събират разделно и да предават отпадък, годен за повторна употреба.
Разделното събиране значително ще намали общото количество смесен битов отпадък, изхвърлян от домакинствата, и това ще даде възможност хората да регулират таксата, която плащат. Остават значителните инвестиции, които е нужно да направят общините, сметоизвозващите фирми и организациите за оползотворяване на отпадъците.
- Ако все пак на повечето места данъците се вдигнат, резонен е въпросът какво ново качество на услугата получаваме срещу това и къде ще отидат приходите от увеличението?
- Общините са в активен процес на дигитализация на предоставяните услуги. Това води до повишаване на качеството и скъсяване на сроковете за бизнеса и гражданите, но също и до намаляване на приходите от такси. Постигането на сравнителна стабилност по отношение на обхвата на функциите и задълженията на общините е факторът, който може да повлияе на качеството на предоставяните услуги. Проблемът е, че продължава негативната тенденция на общините да се възлагат функции, с които централната администрация няма желание да се ангажира, а това се прави без предоставяне на ресурс за тяхното обезпечаване.
- В този контекст каква е оценката ви за разпределението на функциите между централната и местната власт?
- Разпределението на функциите между различните нива на управление трябва да е пропорционално на техните правомощия и ресурсите, с които разполагат. На нормативно ниво разпределението на функциите между държава и общини е сравнително добре уредено. Липсва обаче адекватното финансиране на възлаганите по законов ред отговорности на общините.
През изминалия мандат НСОРБ подготви реалистичен модел за поетапно решаване на този проблем чрез предоставяне на общините на 20% от данъка върху доходите на физическите лица и 10% от корпоративния данък. В края на август имахме възможност да представим концепцията пред министър-председателя акад. Николай Денков, вицепремиера Мария Габриел и заместник-министъра на финансите Георги Клисурски.
Продължаваме да вярваме, че всички тези разговори и нашата упоритост ще дадат възможност за сериозен и задълбочен разговор за по-голяма финансова автономност на общините. Даваме си ясна сметка, че този разговор няма да е лесен. На практика ние трябва да убедим министъра на финансите, че ще постигнем по-добри резултати, ако го лишим от част от ресурса. Това означава разгорещени дебати и в парламента, за да убедим депутатите в смисъла на предлаганата от нас промяна. Напълно сме наясно, че такава кардинална промяна ще бъде съпроводена от засилен контрол върху разходите.
- Регионалните различия в условията на труд, заплатите, достъпът до образование и здравеопазване, инфраструктурата тревожат ли кметовете?
- Регионалните дисбаланси са основно предизвикателство и пред държавата, и пред общините. Поради сериозните различия в развитието Европейската комисия изисква от България да инвестира 50% от европейските фондове до 2027 г. в трите северни района за планиране. Подкрепата вече ще бъде за интегрирани проекти, в които общините, бизнесът, академичните институции работят заедно. От активността и мотивацията на всички участници в тези процеси зависи дали, кога и как ще започне преодоляването на тези дисбаланси.
- Готови ли са кметовете с проекти за добро приложение на парите от Европа за подобряване на живота на хората?
- Общините имат готовност да работят много интензивно по осъществяване на реалните инвестиции както от плана за възстановяване, така и от другите програми с европейско финансиране. Успяха да се справят с подготовката на сериозен обем проектни предложения. Много от тях вече са подадени, значителна част са одобрени. Предстои да бъдат сключени договорите и да започне работа по реализацията им. На този етап темпото на работа на местните администрации значително изпреварва интензивността, с която работят централните администрации, които управляват тези проекти.
Ако общинските структури, които изградиха солиден капацитет за работа по европроекти, бъдат съхранени и намерени начини за тяхното развитие, общините няма да имат проблеми с усвояването на средствата в новия програмен период. НСОРБ ежегодно провежда Национален форум на експертите по управление на европейски проекти от общините. Тазгодишното му издание предстои и ще коментираме актуалните проблеми и това, от което общините имат нужда, за да запазят лидерската си позиция на най-голям и коректен бенефициент.
CV
- Завършила е СУ “Св. Климент Охридски” със специалности “Политически науки” и “Европейска публична администрация”
- Специализирала е “Лидерство и местна демокрация” в Централноевропейския университет в Будапеща, както и управление на проекти с европейско финансиране в България, Белгия и Гърция l Има над 25-годишен опит в местното самоуправление като общински съветник, а по-късно и като управител на “НСОРБ - Актив” - фирмата, предоставяща консултантски услуги на общините. От 2018 г. е изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България.