Дават на Хауърд Картър последен шанс и той открива Тут-Анх-Амун
- Проклятието на мумията е просто отровни плесени и гъби във въздуха
- Момчето фараон е умряло от аваскуларна некроза, малария и счупен крак
В началото на 1922 г. Джордж Едуард Станхоуп Молиню Хърбърт, пети граф на Карнарвон или лорд Порчестър, привиква в замъка си археолога Хауърд Картър.
На аристократа му е писнало да финансира експедициите му в долината на царете в Египет, които са започнали през Далечната 1907 г.
След дълги спорове и препирни двамата решават, че Картър ще има още един сезон разкопки. И това прокарва пътя към една от най-великите открития в историята на човечеството - гроба на фараона Тут-Анх-Амун, известен у нас по незнайни причини като Тутанкамон, или просто KV62.
Всичко реално е плод на случайност. И може би Хауърд Картър нямаше да е откривателят. Причината е, че входът за гробницата е под тази на Рамзес VI и Рамзес VII (KV9).
Тя е открита доста преди това и всичко е затрупано от отломките на разкопките. По време на туристическия сезон там минавали пътеките на хората, които отиват да разгледат Долината на царете. През останалото време там били палатките на работниците. И никой не е очаквал, че се спи над едно от най-големите съкровища в историята.
В началото на 1922 г. Джордж Едуард Станхоуп Молиню Хърбърт, пети граф на Карнарвон или лорд Порчестър, привиква в замъка си археолога Хауърд Картър. На аристократа му е писнало да финансира експедициите му в долината на царете в Египет, които са започнали през Далечната 1907 г. След дълги спорове и препирни двамата решават, че Картър ще има още един сезон разкопки. И това прокарва пътя към една от най-великите открития в историята на човечеството - гроба на фараона Тут-Анх-Амун, известен у нас по незнайни причини като Тутанкамон, или просто KV62.
Версиите за откритието са две. Според едната Картър накарал работниците да работят под палатките си. Другата, по-вероятната, е, че един от синовете на наетите от археолога просто започнал да копае извън определената зона. И се натъква на стъпало. Веднага викат всички. Накрая стигат до вратата. Картър пробива дупка, за да види, че вътре има хиляди предмети. Веднага заповядва мястото да бъде затворено. Праща телеграма до спонсора си и го чака да дойде. През това се свързва със своя колега и приятел Артър Календър да му помага с разкопките.
Всичко продължава на 23 ноември, когато в Луксор пристигат граф Карнарвон и дъщеря му лейди Евелин Хърбърт. При разглеждане на печата на вратата се разчита името Тут-Анх-Амун. След като я отварят, намират доста строшени предмети с имената на други фараони. Вратата е наранена и след това отново зазидана, което означава, че гробът е бил обран в древността. На 26 ноември стигат до друга запечатана врата. Ето и описанието на Хауърд Картър за откритието му от книгата, която пише с Атър Крутендън Мейс, за отварянето на пътя към едно от най-великите открития в историята:
С треперещи ръце отворих малко вратата от левия горен ъгъл. Тъмнина и празно място, поне докъдето стигаше стоманената ми щанга. Това показваше, че пространството е празно, а не затрупано като коридора, който разчистихме. Направихме тестове със свещи срещу отровни газове. През процепа, който отворихме, промуших една свещ и погледнах. Лорд Карнарвон, лейди Евелин и Календер бяха отзад и очакваха присъдата ми. В първия момент не виждах нищо, докато очите ми свикнат с тъмнината. Пламъкът трептеше от топлия въздух, който излизаше от стаята. Очите ми свикнаха с тъмнината и пред мен бавно от мъглата се появиха странни животни, статуи и злато.
Навсякъде злато
Карнавон пита Картър дали вижда нещо. "Да, невероятни неща", отвръща археологът според книгата му.
10 години Картър описва откритията си. 5398 предмета, включително ковчег от солидно злато, златна предсмъртна маска, тронове, стрели от лък, сребърни и бронзови тромпети, купа от алабастър, напръстници от злато, колесници, мебели, храна, вино, сандали и чисто бельо. В последните години стана ясно, че един от кинжалите, открит тогава, са от метеоритен произход. Част от тях са плод на технологии, които според историците с открити векове по-късно. Част от тях са били притежание на Сменхкаре и Нефереферуатен, неговите предшественици, които са на трона за прекалено кратко време след смъртта на баща им Ахенатен.
Откритието довежда и тутманията в света. Туристи и хиляди фенове се втурват към Египет, за да се запознаят с чудесата, намерени под земята.
И тогава идва преданието за проклятието. В древни времена много култури използвали различни магии, за да предпазват мъртвите от живите. В Древен Египет това е проклятието на мумията.
То се изписвала
върху трупа
Проклятието било насочено към крадците, като така се гарантирал преходът към отвъдното. Проклятията не са специфични, те са били насочени към тези, които се опитат да нарушат покоя на тялото. Никога не са били показвани в гробницата.
Граф Карнавон умира по-малко от шест месеца след откритието и това направо подлудява всички с проклятието. Той е ухапан от малариен комар и порязва пъпката с ръждясал бръснач. Веднага избухва новата истерия. Американският милионер Джордж Джей Гулд I посещава гробницата и умира през май 1923 г. по време на пътуване из Френската Ривиера. Двама от хората на Картър също умират през годините след откритието - Мейс, който му помага в разкопките и почетния капитан от кралската гвардия Ричард Бертел, негов секретар. Мейс почива през април 1928 г., а Бертел през ноември 1929 г. И вече истерията е пълна, въпреки че има съвсем логично обяснение и за двамата. Самият Катър умира през март 1939 г. и дори и неговата смърт е отдадена на проклятието.
Всъщност от последните изследвания става ясно, че проклятието на мумията всъщност са отровни гъби и плесени в гробницата, които се вдишват, когато тя е отворена за първи път.
Първото изследване на мумията на Тут-Анх-Амун с модерни средства е през 1968 г. Тогава го изследва рентегенолога Роджър Харисън. И той открива, че
Картър е увредил всичко.
Дори е разчленил костите
Има следи от свалените огърлици и гривни. Харисън е първият, който открива и дупка в черепа. Не се дават твърди доказателства, но се приема, че причината за смъртта му е от удар с тъп предмет.
Всичко обаче е опровергано на 15 януари 205 г., когато известният египетски археолог Захи Хавас използва портативен компютърен томограф, за да се изследва мумията. Така се прави реконструкция на тялото и лицето на фараона. Открива се, че костиците в раната са посмъртни и раната в главата няма нищо общо с гибелта му. Потвърждава се и възрастта, на която е починал - 19 години. Различава се и счупване на крака, което може да има връзка с гибелта на момчето фараон.
От септември 2007 до октомври 2009 г. се
провежда ДНК тест на
11 кралски мумии
от 18-ата династия
Така се разкриват неговото семейно дърво и истинските му родители. В четири от мумиите, включително и тази на крал Тут, е открита малария. Заключението е, че причината за смъртта е комбинация от аваскуларна некроза (болест на костите), малария и счупеният крак.
През 1926 г. мумията е върната в най-външния си позлатен ковчег и върната в саркофага в гробницата. Върху него има стъклен похлупак, за да виждат туристите ковчега.
На 4 ноември 2007 г., 85 години след откритието на гробницата, мумията е преместена в подземен гроб в Луксор. Тя е извадена от златния ковчег и е преместена в стъклена кутия с контролирана температура. Така се премахва влиянито на влажността и топлината, генерирана от туристите.
От средата на миналата година се появиха планове всичко да бъде преместено в Националния музей в Кайро, като тялото да бъде положено в криптата на фараоните, която е с отделна цена и вход.