Проф. Клаудио Басети: Не пренебрегвайте безсънието! От него зависи качеството ви на живот, лесно ще ви разболее
- Новите технологии ще променят лицето на медицината. Първата стъпка са смартчасовниците, каза в специално интервю за "24 часа" световноизвестният невролог, посветил се на съня
- От 30 г. български и швейцарски учени работят съвместно. В щастлив брак сме
- 5 важни поведенчески характеристики: диета, упражнения, сън, когнитивна и социална активност
- Рискът от сънна апнея е значително по-висок при хора с наднормено тегло
- Поздравления за отличието “доктор хонорис кауза”, което получихте от МУ - София! Това далеч не е първото ви такова звание, но пък за първи път го получавате в България - как бихте описали връзката с българските ви колеги и какво означава самото отличие за вас?
- За един академик да получи отличието “доктор хонорис кауза” е едно от най-важните признания. Целият ми живот е продиктуван от науката, посветил съм много от свободното си време на нея. Затова да получа подобно призвание, е прекрасно изживяване. От 30 г. в Швейцария работим с учени от България. Мога да определя връзката между нас и вас като щастлив брак - създали сме много деца и се надявам тази практика да продължи. Вече няколко пъти съм идвал тук за научни събития. Това е дългосрочна връзка, много ползотворна. Винаги съм се радвал на българските учени - те са много мотивирани, дисциплинирани и проявяват уважение.
- Сънят е трудът на живота ви. Какви са причините за нарушенията в съня, свързани ли са с променения начин на живот на европееца?
- Има множество причини за нарушенията в съня. На първо място сънят е поведение. Ако имате поведенчески проблем, винаги факторите са много. Единият е генетичен, наследствени фактори. Например ходенето насън. При него имаме 50% положителна фамилна медицинска история. Появяват се също медицински проблеми. Ако сте с наднормено тегло, рискът да се разболеете от сънна апнея (многократно повтарящи се спирания на дишането по време на сън - б.а.) става значително по-висок. Не могат да се пренебрегнат и мозъчни смущения, които могат да доведат до нарушения в съня. Цикълът на съня се създава от мозъка. Ако той е увреден, имате проблем. Затова при пациенти с паркинсон например проблемите са толкова сериозни.
Има обаче и обществени промени и те не се свеждат само до нарушаването на съня. Хората генерално спят по-малко, излагат се повече на светлина и шум, работят на две места, подложени са на стрес. Научно е доказано например, че хората в Швейцария спят средно с 40 минути по-малко отпреди 30 г. Това са психологически и социални фактори, които играят голяма роля.
Не на последно място е приемът на лекарства, наркотици, алкохол. Потенциалните фактори за лош сън са в изобилие. Така че като доктор, ако срещнете човек, който не може да спи, трябва да разберете кой фактор играе роля. Генетично ли е, в мозъка ли е, социално ли е, психологическо ли е, приема ли той наркотици, лекарства? Списъкът е много дълъг. Липсата на здрав сън е медицинско състояние като всяко друго, то не бива да се пренебрегва. Факт е обаче, че хората допринасят за влошаването му.
- Какви са последиците за хората с нарушен сън?
- Подчертавам - има 80 диагнози, свързани с лошия сън. Това е класификацията на Международната асоциация за нарушения на съня. Някои от тях са сънна апнея, безсъние, неспокойни крака, има много други. Те може да доведат до мозъчни последици. В този случай се увеличава рискът от инсулт и деменция. Засилва се опасността от медицински проблеми като цяло - случват ви се повече инциденти. Повишава се вероятността за инфаркт, дори рак. Всеки усеща тези последици лично в ежедневието си - от качеството си на живот. Ако не спите добре, не се чувствате добре, тогава имате психически проблем. Безсънието се отразява и на настроението ви.
Това е обществен проблем. Ако не спите добре, взаимодействието ви с другите хора не се получава. Има достоверни проучвания, че това се отразява и на адекватното вземане на решения. Така че, ако сте лишени от сън, не сте надеждни за вземането на решения. Давам пример с правото - в съда решението на прокурора е силно повлияно от това в коя част на деня е взето. Тоест дали е сутрин, или следобед, дали той се е нахранил, или е гладен - всичко това играе голяма роля. Свързано е с циркадния ритъм. Като цяло факторите са много.
Асоциират го със сънища, мечти. Причината да бъда отличен и да съм тук, в България, обаче е, че хората трябва да започнат да мислят за съня като за сериозен елемент, от който зависи здравето и пълноценният им живот.
- Имате солиден опит в изследванията на съня. Кой ваш проект бихте определили като ключов за разбирането на хората за съня днес?
- Работя по-специално върху връзката между съня и мозъчното разстройство. Доколко сънят може да повлияе на появата и лекуването на мозъчни нарушения. Например сънната апнея е рисков фактор за инсулт. Разглеждах и експериментални подходи за подобряване на изхода от инсулт чрез насърчаване на съня. Интересувам се от това как мозъкът ни кара да спим и как сънят може да подобри мозъчните функции, а също и изхода от неврологични заболявания. Това е моята експертиза.
- Сънната апнея е може би най-популярният термин за хората от вашата област. Обвързвате я с риск от инфаркт. Може ли да я избегнем или излекуваме? Има ли нови методи за лечението ѝ?
- Проблемът със сънната апнея е, че е изключително често срещана и повечето хора, които страдат от нея, не се лекуват. Но масово хората дори не са диагностицирани. Виждам един фундаментален проблем - нарушенията на съня се пренебрегват. Ако лекувате сънна апнея, можете да допринесете за здравето на мозъка си, на психиката си, за здравето на цялото общество. Това е едно разстройство, което може да се лекува успешно. 3 от 4 случая биха могли да бъдат овладявани. Можете ли да лекувате всеки със сънна апнея? Не. Диагностицираме ли всички хора, които страдат от сънна апнея? Не, по-малко от 50%. Задачата ни е да направим разстройствата на съня по-известни. Ние, докторите, се водим от максимата, че не можем да излекуваме всички, но е по силите ни да направим добро на много хора.
- Какво бихте препоръчали на хората, за да спят по-добре? Има ли прости техники, които можем да приложим в ежедневието си?
- Няма да изброявам очевидното, защото то може да се намери лесно само с едно търсене в интернет. Има понятие, наречено хигиена на съня. Спазват се препоръки: кога, колко дълго и къде да спите. Има много неща, които можете да направите, за да подобрите съня си - за да спите достатъчно, трябва да го правите в правилния момент, не е хубаво да ядете твърде много преди лягане, не е желателно да спортувате вечер. Ако имате проблеми със съня, трябва да правите определени неща и да избягвате други. Не трябва да пиете алкохол например.
На първо място трябва да вземете на сериозно съня. Бъдете наясно - качественият сън може да подобри здравето ви. Всички общества мислят как да популяризират здравето извън концепцията на непрестанно приемане на лекарства. Сънят е чудесна възможност да го направите. Има си последователност - дори преди да знаят как да спят по-добре, редно е хората да са наясно, че сънят е много важен. Диета, упражнения, когнитивна активност, социална активност и сън: това са пет важни поведенчески характеристики. Сънят не е единствената, но е една от 5-те най-важни. Не може да се пренебрегва, особено системно.
- Колко часа сън е здравословно да спим на ден? Има ли такова понятие като “наваксване на сън”?
- Седем до девет часа са напълно достатъчни - това е научно доказано. Има някои хора, които се чувстват добре да спят по-малко или повече. Те са изключения, а не правилото.
Може да наваксате съня си, но не и да се наспите предварително. Такова нещо не съществува. Има си ред - ако сте работили нощна смяна например и не сте спали достатъчно през деня, може да компенсирате разликата през следващия ден. Това е правилната стратегия за хора, които работят на смени. Но една нощ може да не е достатъчна, за да наваксате пропуснатото.
- Кое е по-важно - колко часа или колко време спим качествено? Сънят лекува ли ни? Как се регенерира тялото, докато спим?
- И двете са много важни. В идеалния случай трябва да имате достатъчно добър и продължителен сън. Той е важен за растежа, за възстановяването - ако имате травма или заболяване. Всеки знае, че когато прекарвате лош грип или инфекция, сте склонни да спите по-дълго. Сънят дава възможност на тялото и на ума да се възстановят. След бременност например може да се нуждаете от малко повече сън. Освен това имунната ви система е много по-силна, ако спите добре. Сърдечно-съдовата система е по-здрава, мозъкът е по-здрав. Прекарваме една трета от живота си, спейки. Неизбежно е той да няма влияние. Не е всичко, но е важен модулатор.
- Какво е циркаден ритъм? Има ли общо със здравия сън?
- Циркадният ритъм може да се определи като много стар запис, който предхожда мозъчната организация на съня. Той ни казва, че има автоматизация на периодите на активност и почивка, които са важни за организма на човека и на животните. Представлява стара организация на дневни и нощни ритми. С прости думи - през деня, когато навън е светло, хората и животните (за гризачите е различно) са по-будни, отколкото вечерта, независимо от това какво правите. Например, ако сте купонясвали цяла нощ, ще забележите, че когато се приберете сутринта, сте малко по-свежи, отколкото в 3 или 4 ч сутринта. Това е ситуация, която ви дава малко тласък, защото навън се е съмнало. За нас, лекарите, също е много парадоксално - ако сме на повикване през цялата нощ, когато се приберем вкъщи на зазоряване, се чувстваме малко по-свежи, отколкото посред нощ. Това е същината на циркадната система. Тя ви дава малко тласък, за да останете будни сутрин и да заспите вечер. Колкото и да сте уморени.
Друга важна система на организма е хомеостазата. Тя е като батерия. Колкото повече сте будни, толкова по-празна е батерията. Двете системи работят заедно и решават дали сте будни, или спите. Да допуснем, че е 10 часът вечерта. Циркадната система ви казва, че можете да заспите и батерията също е празна. И двете ви казват: “Време е за сън”. Това е циркадната система. Взаимодействието между циркадната система и съня е до голяма степен това, което управлява цикъла на събуждане.
- Добре ли е да пренебрегнем тези призиви за сън, ако ни се наложи във всекидневието - например, ако сме нощна смяна на работа?
- Уви, понякога е неизбежно. Важно е обаче след това да наваксаме пропуснатото.
- Свързан ли е сънят с паметта и концентрацията?
- Можете да консолидирате паметта, да я подобрите, ако спите добре. Ако пък не сте се наспали, определено през деня концентрацията ви ще страда.
- Препоръчвате ли прием на добавки/медикаменти за по-добър сън?
- Категорично не. Науката не подкрепя употребата на лекарства за сън, освен ако не се използват за много кратък период от време или не страдате от някое от 80-те разстройства на съня. Ако имате нарушение на съня, неспокойни крака, сомнамбулизъм, нарколепсия, тогава е ясно - трябва да приемате лекарства.
- Добър знак ли е да сънуваме? Можем ли да тълкуваме сънищата си, или това са само митове?
- Сънуването не означава нищо. Мисленето е процес, който продължава през цялото време. Като сърдечния ритъм е - никога не спира. Когато спим обаче, има две неща, които са различни от възприятията ни в будно състояние. Едното е, че не помним добре. Протичал е мисловен процес, но не го помните. Някои хора не помнят сънищата си, но ако ги събудите на момента, ако ги стреснете, те ще си спомнят какво са мислили или виждали. Другият важен фактор е дали спите дълбоко, или леко. При лекия сън мозъкът е много по-активен, отколкото по време на дълбок сън. Това е основната причина хората да си съчиняват истории, да се събуждат и да помнят драматични съниша. Но науката не смята, че сънищата имат специална функция. Няма доказателства, че сънуването е важно. То просто доказва, че мисловният процес е константа като пулса ни.
- България създава Център за транслационна медицина. Ще участвате ли в този проект?
- Тази система от технологични центрове е по инициатива на подобен център в Берн. Известно време бях в борда на директорите там. Очаквам новите технологии да променят лицето на медицината. Трябва да намерим по-добър начин за диагностициране, наблюдение, лечение. Нещо много важно в моята област - трябва да можем да измерваме качеството на съня у дома. Парадоксално е, че за да се диагностицира сънят ви в момента, е необходимо да лежите в болница. Хората често си казват: “Защо трябва да ходя в болница? Искам да си спя у дома” - и са си в правото. Така че трябва да разработим нови подходи и технологии за тестване и наблюдаване на съня в домашни условия. В този смисъл новите технологии са бъдещето на моята сфера на развитие.
- Когато казвате нови технологии - какво мислите за новите “умни часовници”, които всички носят?
- Да, те са стъпка в правилната посока. Удобни са и са близки до нас. Аз също нося такъв, но характеристиките на съня не са добре демонстрирани на него. Нужни са подобрения. Трябва да валидираме различни видове технологии. Това е цяла нова наука. Учените и технологичните разработчици ще трябва да работят заедно за постигането на достатъчно задоволителни резултати. Това се нарича “Трите П-та” (от англ. PPP - Public Private Partnerships) - частни и обществени партньорства. Те са изключително важни. Въпросният системен център, който създадохме в Берн, струва около 200 млн. франка. Правителствата разполагат с ограничени ресурси за финансирането им. Затова трябва да се мобилизират и частни инвестиции.
--------------------------------------------------------------------------
Кой е той?
- Роден е на 28 ноември 1958 г. в Белиндзона, Швейцария
- Получава медицинско образование в Базел и САЩ
- В периода 2009-2012 г. е директор на невроцентър в Южна Швейцария
- От 2012 г. е председател на Катедрата по неврология в Университетската болница в Берн
- Декан на Медицинския факултет в университета в Берн от 2020 г.
- Автор на 12 книги и 595 научни публикации
- Говори италиански, немски, френски, английски, руски и испански език
- Женен, с 3 деца